Определение № 255 от 29.05.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Русе, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно наказателно дело № 20264500600457 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. З. АК ***, в качеството му на защитник на подсъдимия И. Т. К. против определение № 54 от 16.01.2026 г. по НОХД №232/2024 г. по описа на Районен съд-Русе. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт.

За да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т. 4, вр. чл. 341 и сл. от НПК по така депозираната частна жалба относно разноските, въззивната инстанция съобрази от фактическа страна следното:

С присъда №5/13.01.2026г. по НОХД №232/2024 г., по описа на Районен съд – Русе подс. И. Т. К. бил признат за виновен в това, че на 25.05.2021 г., в гр. Русе, по хулигански подбуди, причинил на П. Д. С. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток на клепачите на дяско око; оток и субконюктивален кръвоизлив на дясна очна ябълка; частичен хемофталм на дясна очна ябълка, ерозия на роговицата на дясна очна ябълка; оток на макулата на дясно око (начеващ едем на Берлин); кръвонасядания на двете мишници и лява предмишница; плуващи мътнини и груба „уплътнена" структура на стъкловидното тяло; частично отлепване на стъкловидното тяло и ретината, с което му било причинено - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131 ал.1 т. 12 пр. 1 вр. чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, бил осъден на една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години.

Със същия съдебен акт подс. Т. бил признат и за виновен в това, че на 25.05.2021 г., в гр. Русе, по хулигански подбуди, причинил на Д. Т. Д. от гр. Русе лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, без наличие на обективно установена неврологична 1 симптоматика; счупване на носни кости в ляво; оток на носа; кръвонасядане на лицето; оток на горната устна; повърхностно нараняване на лигавицата на горната устна; кръвонасядане на лява лакетна става, с което му било причинено - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1, чл.55, ал.1, т.2 от НК му било наложено наказание „Пробация“.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия било наложено общо наказание - една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години.

РРС осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК И. Т. К. да заплати по сметка на ОДМВР-Русе направените разноски за експертизи в размер на 1351.71 лв.

Подс. Т. бил осъден и на основание чл.301, ал.1, т.10 от НПК, вр.52 от ЗЗД да заплати на П. Д. С. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г.

С атакуваното определение от 16.01.2026 г., преди влизане на присъдата в сила районният съд е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на РС Русе сумата от 4522.20 лева – направени по делото разноски и в полза на П. Д. С. сумата от 1300 лева, представляващи направени от същия разноски за процесуално представителство в производството.

Окръжният съд, като се запозна с изложеното в жалбата и материалите по делото, след преценка на законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, намира жалбата за процесуално допустима и основателна макар и на различни от изложените в нея съображения.

Въпросът за разноските по делото е един от тези, на които съдът дължи отговор с присъдата - чл.301, ал.1, т.12 от НПК. Производството по чл.306 от НПК от своя страна е регламентирано като способ за преодоляване на пропуски в присъдата по изрично визираните в ал.1 на тази разпоредба въпроси, включително и относно разноските, които по правило следва да бъдат решени с крайния съдебен акт (чл.301, ал.1, т.3, 6, 8, 9, 11, 12 от НПК). Между тези въпроси и въпросите по чл. 301, ал. 1, т.1, 2, 10 и ал. 4 от НПК (които могат да бъдат решени само и единствено с присъдата), съществува неделима взаимна връзка. Възлагането на разноските и техният размер са пряко обусловени от решението на съда дали има извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и правната му квалификация, съставлява ли административно нарушение, уважен ли е гражданският иск.

В този смисъл, както константната съдебна практика приема, производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК следва да се инициира, но едва след влизане в сила на присъдата, когато окончателно са решени въпросите във връзка с „виновността“ на подсъдимия (чл. 189, ал. 3 от НПК). Стартиране на такова производство докато наказателното дело е все още висящо, е преждевременно и създава противоречия, които изискват допълнително усложнена процедура за преодоляването им.

2

Предвиденият отделен ред за обжалване на невлязлата в сила присъда и на определенията по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, дори когато двете производства се развиват едновременно, пораждат реална опасност постановените определения относно разноските да влязат в сила преди влизането в сила на самата присъда. Такъв е и разглежданият случай.

Производството по ВНЧД № 457/2026 г. е започнало преди присъдата на РРС по НОХД №232/2024 г. по описа на Русенски районен съд да е влязла в сила (пред Русенски окръжен съд е образувано въззивно производство по жалба на подсъдимия срещу присъдата по НОХД №232/2024 г.), което означава, че въпросите за „виновността“ на подс. И. К. все още не са окончателно решени.

В този смисъл и предвид липсата на влязъл в законна сила акт, с който подсъдимият да е бил осъден обжалваното определение на Русенски районен съд като преждевременно постановено следва да бъде отменено. Едва след приключване на производството с влязъл в законна сила съдебен акт, следва същият да бъде съобразен от първоинстанционния съд за окончателно и цялостно определяне размера на дължимите от подсъдимия разноски (в случай, че същият бъде осъден).

Така мотивиран и на основание чл. 341 и сл. от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ № 54 от 16.01.2026 г. по НОХД №232/2024 г. по описа на Районен съдРусе.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3