Решение № 298 от 18.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Монтана, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630101313 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищцата Н. А. М. твърди, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу нея за вземане по ч.гр.д.80848/2014 година по описа на РС Монтана, което тя отрича да съществува като погасено по давност. За вземането било образувано изп.д.20257480401051 по описа на ЧСИ М.И. за 2025 година. Преди него въз основа на същия ИЛ било образувано изп.д. 1057/2016, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 21.12.2023 година.

Последното валидно изпълнително действие по делото било на 12.10.2018 година. Твърди, че вземането е погасено по давност след изтичане на 5 години след посочената дата. Този факт обосновава правния й интерес да предяви настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че правото на принудително събиране на вземането на ответника, за което е образувано изп.д.

20257480401051 по описа на ЧСИ М.И. въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.д.80848/2014 година е погасено по давност. Претендира и сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ***** взема становище най – напред за недопустимост на предявения иск, тъй като не бил предявен пред местно компетентен съд. Към случая са приложими общите правила на местна подсъдност, поради което производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС София. Взема становище и за неоснователност на предявения иск. Твърди, че по време на висящността на изп.д.1057/2016 година по описа на ЧСИ М.И. са предприемани редица действия, всяко от които е прекъсвало давността. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира осъждане на ищеца за сторените разноски.

1

От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното:

На 13.06.2014 година в полза на ОББ АД ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумата от 1950.00 лева главница, 162.06 лева договорна лихва, 273.39 лева наказателна лихва и разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, постановена в производство по чл.417 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело 1057/2016 по описа на ЧСИ М.И.. С договор за цесия от 31.01.2018 година взискателят ОББ АД прехвърлило вземането към ищеца на *****. С молба от 26.06.2018 година последните поискали конституиране на мястото на взискателя по изп.д.1057/2016, без да поискат извършване на конкретни изпълнителни действия. Последното действие е на 12.10.2018 година според посоченото в постановлението на ЧСИ и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На 12.03.2025 година въз основа на получения обратно изпълнителен лист, било образувано изп.д.20257480401051 по описа на ЧСИ М.И. за 2025 година. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде наложен запор банкови сметки на ищцата.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.

Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие по принудително събиране в рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва, като от момента на същото започва да тече нова давност. В т.10 на посоченото ТР изрично е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения 2 остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

С ТР 3 от 28.03.2023 година на ВКС е разяснено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР 2/2015 година или до 26.06.2015 година.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в сила от 01.03.2008 година, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Съдебната практика приема, че постановлението на съдебния изпълнител само обективира факта на прекратяване.

От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 13.06.2014 година година е започнал да тече от датата на последното изпълнително действие по изп.д.1057/2016 година. Или давността за погасяване правото на принудително събиране на вземането е започнала да тече от 12.10.2018 година. Следователно възможността на взискателя да търси вземането си би се погасила по давност на 12.10.2023 година. Към този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година. Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 19.01.2024 година.

Към датата на образуване на новото изпълнително производство давността по отношение на възможността на принудително събиране на вземането вече е била настъпила, поради което е неоснователно направеното възражение от страна на ответното дружество, че с образуване на изп.д.20257480401051 по описа на ЧСИ М.И. за 2025 година давността е прекъсната. Това възражение би било основателно само ако към датата на образуване на новото изпълнително производство давността не е била изтекла.

С оглед изложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени и сторените в производството разноски.

Ето защо съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между *********, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град ********* и Н. А. М. с ЕГН ********** от ********* за погасено по давност правото на принудително събиране на вземанията (сумата от 1950.00 лева главница, 162.06 лева договорна лихва, 273.39 лева наказателна лихва и разноски), за които е издаден ИЛ по ч.гр.д. 80848 по описа на РС Монтана за 2014 година. ОСЪЖДА *********, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Н. А. М. с ЕГН ********** от ********* сумата 409.03 Евро направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4