Решение № 386 от 14.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000504172 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №4683/03.08.2020 г., постановено по гр.д.

№7842/2019 г. на СГС – I – 14 състав, по иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от В. Г. С. против ЗД“Бул Инс“АД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 29.09.2015 г. по вина на С. Р. Д., като водач на застрахован при ответника лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК №********, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от настъпване на увреждането на 29.09.2015 г., до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.06.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., както и иска за лихва върху обезщетението – за периода от 29.09.2015 г. до 12.06.2016 г., като е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

1

С въззивна жалба вх.№89889/03.09.2020 г. ответникът ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г., обжалва решението частично в осъдителната му част – за сумата над размера от 5000 лв., до присъдения размер от 10 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, поради недоказаност на настъпили вреди, обосноваващи определения от съда размер на обезщетението. Същия не е съобразен с вида и характера на страданията на пострадалата, нейната възраст и социална ангажираност, с икономическата обстановка в страната, като е нарушен принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде отхвърлен за горницата над 5000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. Заявява се претенция за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, същата е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба, с вх.№283237/04.11.2020 г., подаден от В. Г. С., чрез адв. В.О., надлежно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.29 от гр.д. №7842/2019 г. на СГС, в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Поддържа се, че в обжалваната осъдителна част решението е правилно и законосъобразно, и се настоява същото да се потвърди в обжалваната му осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и Насрещна въззивна жалба вх.

№283240/04.11.2020 г., подадена от ищцата В. Г. С., чрез адв. В.О., с която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част по главния предявен иск – за сумата над присъдения размер от 10 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 26 000 лв. Настоява се в тази част решението да се отмени, и вместо него да се постанови ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния му предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница, за периода от 13.06.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, който не е съобразен с принципа на справедливост, и с критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г.

Изложени са подробни съображения по съществото на спора, с обсъждане на 2 събраните по делото доказателства. Заявява се искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивникът-ищец е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на ДТ с разпореждане от 19.082019 г. /на л.3 от гр.д.

№7842/2019 г. на СГС/, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от Насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.3 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на насрещната въззивна жалба.

Не се обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението, за периода от 29.09.2015 г. до 12.06.2016 г., и в тази част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и депозирания отговор, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 29.09.2015 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ /отм./, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди, до размера от 5000 лв. Не се спори по механизма на ПТП и механизма на увреждането, както и по вида и характера на получените от ищцата травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Спори се по размера на справедливото обезщетение, дължимо на ищцата за реално претърпените от нея болки и страдания във връзка с процесното ПТП, за сумата над размера от 5000 лв. до размера от 26 000 лв.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза /на л.91-94/ се 3 установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 29.09.2015 г. ищцата В.

Г. С., тогава на 35 години, като пешеходец, е получила травматични увреждания: травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в контузия на лява седалищна област, без рентгенови данни за счупване на таза и лява тазобедрена става, и контузия на поясния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в травма на нервните коренчета на лумбалния /поясен/ отдел, без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени, техни израстъци или размествания /луксации/, които травматични увреждания самостоятелно всяко от тях е реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За лечение на получените травматични увреди ищцата е получила спешна медицинска помощ – била е транспортирана от екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са проведени множество образни изследвания, и консултации с травматолог, хирург и неврохирург. След като от проведените изследвания не са установени фрактури а костите на таза, поясни прешлени, гръден кош, контузионни увреди на паренхимен орган, или наличие на свободноподвижна течност в коремната кухина, установена е липса на данни за травма на централната нервна система, и е установен неврологичен статус в гранците на нормата, ищцата е била освободена за домашно лечение, с предписан режим и прием на обезболяващи медикаменти. Възстановителният период за контузията на лявата седалищна област при нормално протичане на възстановителния процес е с продължителност около 1520 дни. Травматичната увреда на лумбосакралните коренчета изисква постелен режим за 5-7 дни, вземане на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни медикаменти. При по-продължителни оплаквания се препоръчват физиопроцедури.

Възстановителният период е индивидуален, и при нормално протичане на оздравителния процес, продължава около 1-2 месеца. При проведен контролен преглед от травматолог на 07.10.2015 г., поради оплаквания от болки в седалищната област и кръста е предписано медикаментозно лечение. Ищцата е търпяла болки и страдания в причинна връзка с получените травматични увреждания за период от месец и половина, като болките са били с интензивен характер през първите 20 дни след увреждането. След този период болковите пътища са станали прекомерно възбудими – проявена е хипералгезия, т.е. свръхчувствителност към възприемане на болка, като най-честата причина за това е прекомерна чувствителност на рецепторите, възприемащи болевите усещания.

На 23.10.2015 г. при преглед при невролог е поставена диагноза „Световъртеж от централен произход“, а като придружаващи заболявания са отбелязани „увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ и „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. В анамнезата са описани болки в кръста с ирадиация към двата долни крайника, болки и изтръпване в дясна ръка, поява на световъртеж от време на време.

Обективно е установен неврологичен статус с положителен симптом на Ромберг – залитане в неопределена посока, изразен вертебрален синдром в поясния отдел с положителни растежни феномени /неописани в листа/, снижени коленни рефлекси двустранно, в по-малка степен ахиловите, отпадна сетивна симптоматика по Л5-еС1 и С6-С7 дерматоми двустранно, повече вдясно. Изписано е медикаментозно лечение, препоръчано е провеждане на образно изследване – ядрено-магнитен резонанс на поясен отдел и провеждане на физиотерапия. При ищцата обаче няма установена нито една от възможните етиологични причини, водещи до световъртеж от централен произход, описаната в анамнезата сетивна симптоматика не е подкрепена с провеждане на препоръчаното образно изследване, доказващо притискане на нервни коренчета на 4 описаните нива. Десет месеца след увреждането е проведено електро-миографско изследване /ЕМГ/ установява данни за левостранна преднокоренчева увреда на предния двигателен неврон Л5-еС1, по-изразено за Л5 коренче. Това изследване не дава информация за етиологичната причина за настъпилата промяна на проводимостта, а само диференцира неврогенна от миогенна увреда. За поставяне на точна диагноза е необходимо осъществяване на високотехнологично невроизобразително изследване – компютърна томография или магнитно-резонансна томография на лумбален /поясен/ отдел, каквито изследвания няма данни да са правени. При проведения личен преглед на ищцата за нуждите на експертизата на 28.02.2020 г. /четири години и половина след процесното ПТП/ е установено добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, твърди, че продължава да чувства болки в таза, вляво от средната линия, която се засилва при продължително седене и ходене, като в легнало положение няма оплаквания. Движенията на лумбалния /поясен/ отдел са без функционален дефицит.