Решение № 993 от 16.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20242100101135 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба на Т. Д. К., ЕГН ********** - ЧСИ рег.№708, временно лишен от правоспособност, с адрес: гр. *** ул.

*** № **, чрез процесуалния си представител адв. Димитринка Радева, със съдебен адрес: гр. Бургас бул. „Стефан Стамболов ” №26,вх.А, ет.3 против Н. В. Г., ЕГН ********** - ЧСИ рег.№802, с район на действие Окръжен съд - Бургас, адрес: гр. ***, ул. „***“ №**,ет.* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 692,22 лева, с която ответника се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от дата на поканата – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

В хода на производството поради смъртта на ищеца са конституирани като ищци наследниците му по закон – К. Т. К., ЕГН **********, К. Т. К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. ***, ж.к. *** бл. *** вх. * ет.* ап.** и Б. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № ***, чрез неговата *** и законен представител Г. В. С..

Новоконституираните ищци поддържат предявените искове. След увЕ.чения на иска в открито съдебно заседание , претенцията е предявена в размер на по 29 911,61 лв. за всеки 1 от ищците.

В исковата молба се твърди, че със Заповед от 2005 г. на Министъра на правосъдието на ищеца били възложени правомощия на частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд – Бургас. С решение №118/18.07.2019г., постановено по гр.д. №706/2019г. по описа на ВКС, му било наложено дисциплинарно наказание „временно лишаване от правоспособност“ за срок от две години. В тази връзка със Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-94/30.08.2019г., на основание чл. 33, ал.1 от ЗЧСИ, архивът му като частен съдебен изпълнител бил предаден за съхранение на ЧСИ Н.Г., per. №802 с район на действие Окръжен съд – Бургас. На 02.08.2019 г., между страните в настоящото производство бил сключен договор за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител. Специалните банкови сметки на ищеца, за таксите и лихвената сметка, също останали на разпореждане от страна на ответника, по силата на министерската заповед.

Ищецът твърди, че към настоящия момент архивът му се намира в ответника без правно основание, тъй като договора за предаване на архива бил сключен на основание решение № 118/18.07.2019 г. по гр.д. № 706/2019 г. на ВКС, по силата на което бил лишен от правоспособност за срок от две години, а този срок бил изтекъл още през 2022 г.

Заявява се в исковата молба, че впоследствие била издадена втора заповед на Министъра на правосъдието, с която на ищеца му било наложено нови дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от пет години, но заповед за съхранение на архива му не била издавана. От изложеното се прави извода, че понастоящем ответника се разпореждал със сметките на ищеца без за да има основание. Подчертава се обстоятелството, че ищецът не бил сключвал нов договор с ответника.

През 2022 г. ищецът потърсил ответника, за да получи информация за движението на средствата по специалните му сметки, тъй като установил, че част от парите се усвояват от последния. Твърди, че към момента на предаване на архива, по специалните му сметки имало 381 075,06 лв, която сума включвала и негово възнаграждение за извършена работа като ЧСИ - такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Ищецът упълномощил адвокат, който отправил официално писмено искане да ответника за предоставяне на информация за разходваните средства от специалните му сметки. Ответникът отказал да даде исканата информация.

Ищцовата страна счита, че ответникът разполага с паричните средства по специалните сметки без да има правно основание за това (на отпаднало основание). Като аргумент за това твърдение сочи, че действията на ответника били извън двугодишния срок на наказанието на ищеца, определен със заповед на Министъра на правосъдието от 2019г., във връзка с която е бил предаден архива. Ищецът твърди, че ответникът привежда на себе си суми от сметките му, с което неоснователно се обогатява за негова сметка, поради което дължи връщането им на отпаднало основание. Претендира и лихва за забава от момента на поканата – 20.10.2022 г.

Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил и други части от сключения между страните договор – преместил архива на ищеца в собствената си кантора, с което създавал съмнение за правилното му съхраняване и уволнил служителите му.

След издаването на заповедта на Министъра на правосъдието за лишаването му от права за две години не била издавана нова заповед, нито била провеждана процедура по определяне на приемащ архива ЧСИ. Липсвал и нов договор за предаване на архива. От изложеното се прави извода, че ответникът неправомерно се разпорежда със средства по специалните сметки, с което грубо нарушава закона. Ищецът сочи, че имал ограничен достъп до данните на специалния софтуер, с който разполагала кантората му, от което установил, че неправомерно присвоените от ответника средства, представляват възнаграждения на ищеца по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, реализирани преди предаване на архива му и са в размер на 39 692,22 лв., за периода 08.10.2019г. - 13.07.2020г. Това пораждало правния му интерес да предяви настоящия иск.

2

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът твърди, че бил положил грижата на добър стопанин към приетия от ищеца архив. Описва подробно какво действия е извършил в тази насока – преобразуване на действащите изпълнителни дела с последователни номера от регистъра на кантората му; за тази цел бил разработен нарочен програмен продукт от специалист, за което била заплатена сумата от 720 лева; за осъществяване на нормалната работа в двете кантори били поставени два броя рутери на обща цена 788.00 лева; ежедневно било осигурявано присъствие на служители на ответника в кантората на ищеца; били наети допълнителна на трудови договори, работещите в кантората на ищеца в предходен период лица. Посочено е кои лица са били наети на трудов договор от ответника, кога са били наети, кога е било прекратено трудовото правоотношение с тях и по каква причина. Сочи се от ответника, че в тази връзка бил направил разходи за трудови възнаграждения и осигуровки в общ размер на 30 926.28 лева, както и разходи за заплатен допълнителен членски внос за ПЧСИ К. Т. К. в размер на 1 250 лева.

След напускането на новонаетите служители, ответникът отчел влошаване на работата в двете кантори, поради което взел решение да премести приетия архив на ищеца в собствената си кантора. Осигурил работно място на ПЧСИ К. Т. К., което оборудвал, и за което направил разходи в размер на 946.01 лева.

Ответникът сочи още, че във връзка с неуспешно водено от ищеца гражданско дело срещу М.И.Д., бил осъден да заплати на последния сумата от 615,40 лв. направени разноски в заповедното производство, първоинстанционното производство и въззивно производство като ЧСИ, приел архива на Т. К..

Общите разходи, които ответникът направил в пряка връзка с приемане архива на ищеца възлизали на 35245.69 лева. Твърди се, че с тези суми не само, че не се бил „обогатил“, но реално се бил „обеднил“.

Категорично се заявява, че ответникът не бил нарушил сключения между нас договор, нито заповедта на Министъра на правосъдието.

Признава се обстоятелството, че на електронната поща на ответника било постъпило искане от ищеца, чрез упълномощен адвокат, с копие до Камарата на ЧСИ, за предоставяне на информация по работата на неговите дела, постъпилите суми и тяхното разпределение.

Ответникът уведомил упълномощения адвокат за входящия номер на искането и го поканил да посети кантората му в удобно за него време. Не последвал нито отговор, нито посещение от страна на адвоката или ищеца. Сочи се още, че Председателят на Съвета на КЧСИ бил отговорил на ищеца, че Камарата няма компетенции и правомощия да извърши исканите от Т. К. действия, не разполага с исканата информация, а и липсва правно основание да му бъде предоставена такава. Този отговор бил обжалван от ищеца пред Административен съд Бургас, който с Определение № 1010/24.04.2023г. по АД № 578/2023г., е оставил жалбата без разглеждане.

Подчертава се, че горепосоченото искане за информация не съдържа покана за плащане на суми.

Ответникът счита, че за него не е налице правно основание да дава на ищеца исканата от последния информация. Счита, че противното би нарушила двете решения на ВКС за налагане на дисциплинарни наказания временно лишаване от правоспособност до изтичането на сроковете или тяхната отмяна.

Исковата претенция се оспорва и по размер. В тази връзка се сочи, че всяка сума посочена от ищеца съдържа в себе си 20 % ДДС, който се отчислява и внася в бюджета по сметка на НАП. Сочи се, че са правени отчисления за полагащите се на ответника такси за 3 покриване на разноски на кантората му във връзка с работата му по изпълнителните дела на ищеца.

По нататък ответникът излага подробни доводи за липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във всяка една от трите хипотези.

В заключение твърди, че не дължи на ищеца търсената сума от 39 692.22 лева, нито законна лихва върху нея.

С отговора на исковата молба, ответникът е поискал на основание чл. 219 от ГПК като трето лице помагач да бъде привлечено „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София - 1592, район Искър, бул.

„Христофор Колумб“ № 43, с която имал сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ по Застрахователна полица № 08800100000315 от 07.09.2023 г. , което дружество е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира, че предявеният иск е допустим.

Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Д. К., ЕГН ********** ЧСИ рег.№708, временно лишен от правоспособност, с адрес: гр. *** ул. *** № **, заместен в хода на делото от правоприемниците си : К. Т. К., ЕГН **********, К. Т. К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. ***, ж.к. *** бл. *** вх. * ет.* ап.** и Б. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № ***, чрез неговата *** и законен представител Г.

В. С., чрез процесуалния си представител адв. Димитринка Радева, със съдебен адрес: гр.

Бургас бул. „Стефан Стамболов ” №26,вх.А, ет.3 против Н. В. Г., ЕГН ********** - ЧСИ рег.

№802, с район на действие Окръжен съд - Бургас, адрес: гр. ***, ул. „***“ №**,ет.* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89734,84 лева/39 692,22 лева преди увеличаването на иска/, по 29911,61 лева за всеки от ищците, с която ответника се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от дата на поканата – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.