Решение № 5458 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5458 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100101667 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. Д. Н., с която е предявен осъдителен искове срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП 64/2014 г. по описа на СО на СГП, пр.пр.

№5563/2012 г. по описа на СГП, производството по което е прекратено.

Ищецът твърди, че на 27.07.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 253, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК. Образувано е ДП №64/2014 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №5563/2012 г. по описа на СГП. Взета е мярка за неотклонение „подписка“, отменена на основание чл. 234, ал. 8 НПК на 27.01.2020 г. С постановление от 23.10.2020 г. досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл.

199 от НПК. С определение № 260403/01.02.2021 г., постановено по н.ч.д.

№4048/2020 г., по описа на СГС, НО, 23 състав, постановлението е отменено и делото е върнато на Софийската градска прокуратура с указания за законосъобразно упражняване на правомощието по чл. 242, ал.1, пр. 1 от НК.

С определение №368/29.03.2021 г., постановено по в.ч.н.д. №228/2021 г., Софийският апелативен съд, НО, 7 състав е отменено определението на СГС и е изменено постановление от 23.10.2020 г. по пр.пр. №5563/2012 г. по описа на Софийската градска прокуратура, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство - прието е, че същото следва да се счита прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, пр. 2 от НПК - поради липса на данни за извършени престъпления. Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е продължило две години и осем 1 месеца. Същото е широко отразено в медиите, достъпно и до днес в интернет пространството. Бил е злепоставен в обществото, опозорено е доброто му име.

Продължава да среща трудности при ежедневни лични и служебни дейности, свързани с процедурите по ЗМИП или KYC (Know Your Customer) пред различни финансови институции и банки в страната и чужбина, защото името му все още стои свързано с повдигнатото обвинение в множество обществено достъпни медийни публикации. Твърди, че при проверка в базите данни World Check и Dow Jones е налична информация за повдигнатото наказателно преследване срещу него, а тези бази данни се ползват от множество международни банкови и финансови институции. През този период ищецът бил притеснен за семейството си, за обществената и професионалната си дейност. Изключително затруднен е при открИ.ето на лична или служебна банкова сметка, както и при регулярното преминаване на проверка по ЗМИП или процедура по KYC. Репутацията му на инвеститор и финансист е била тежко и необратимо накърнена, а в света на финансите тя е от основно значение за дейността му. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и лихва за забава за периода от 29.03.2021 г. - дата на прекратяване на наказателното производство до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не следва да отговаря за публикациите в пресата, тъй като не осъществява контрол върху медиите. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Позовава се на липсата на твърдения и доказателства за извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца, поради което следва да се приеме, че не са му причинени притеснения и неудобства, повече от обичайните. Счита, че следва да се отчете и обстоятелство, че наказателното преследване спрямо ищеца е осъществено само в досъдебната му фаза, а взетата мярка за неотклонение е най-леката. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законната лихва за периода преди 12.02.2022 г. — три-годишния срок преди предявяване на исковата молба.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:

Установява се от представените писмени доказателства, че на 27.07.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.253, ал. 4, пр. 2, вр.ал. 2, вр.ал.З, т.1 и т.З, вр. ал.1 от НК. Според обвинението на 20.12.2012 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „Алфа Финанс Холдинг“АД, след предварителен сговор с обвиняемите И.Г.П. и К.В.Н., е преобразувал имущество чрез покупко2 продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.220, ал. 1 от НК и в съучастие с Ф.Г.К. и И. В.С. съзнателно сключили неизгодна сделка — договор за заем от 17.04.2000 г. между „Каолин“ АД /заемодател/ и „РМД Каолин — 98“ /заемополучател/. Със същото постановление на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 04.06.2019 г. на Специализирана прокуратура на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК – за организирана престъпна група.

Установява се от постановление от 27.01.2020 г. на Специализирана прокуратура, че е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 14.08.2020 г. на Специализираната прокуратура производството е било прекратено по отношение на ищеца и другите лица по отношение на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК, а с Постановление от 23.10.2020 г. на СГП 05 отдел „Специализиран“, е прекратено изцяло наказателното производство по ДП № 64/2014 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 5563/2012 г. по описа на СГП, водено срещу И.Г.П., И.

Д. Н. и К.В.Н. за престъпление по чл. 253, ал.4, пр.2, вр. ал.2, вр. ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК. С определение № 368 от 26.03.2021 г., постановено по в.ч.д. № 228/2021 г. по описа на САС, НО, 7състав е изменено постановлението от 23.10.2020 г. относно основанието за прекратяване на наказателното производство, което да се счита като такова по чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, пр.2 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

Установява се от разпечатани статии от електронните медии „168 часа“, „Investor.bg“, „dnes.dir.bg“, „novini.bg”, „lex.bg“, „epicenter.bg“, „Гласове“, „Свободна Европа“, „Nova.bg“ и др., че процесното дело е станало публично известно в средствата за масово осведомяване – разгласена е информация за образуване на производството и за извършени процесуално-следствени действия по него.

От свидетелските показания на Б.Г.Б. – колега на ищеца, се установява, че ищецът е бил един от акционерите и висшите мениджъри в АЛФА ФИНАНС ХОЛДИНГ, впоследствие на РЕНАЛФА АД, а понастоящем е представляващ на БУЛБРОКЪРС АД - инвестиционен посредник и ФИНАНСИА АД –холдинг за финансови инвестиции. Процесното наказателно производство е било широко оповестено в медиите. След повдигането на обвиненията се наложило компаниите на ищеца да продадат договорните фондове и да върнат лицензите си, тъй като при повдигане на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление на ищеца е довело до определянето му високорисков и забрана за него да оперира с различни финансови институции и инструменти и да работи с банки. И към момента ищецът изпитвал сериозни затруднения с елементарни банкови операции, като например открИ.е на сметки. Свидетелят сочи още, че информация за това, че срещу ищеца е повдигнато обвинение, е налична в интернет пространството и 3 в най-големите бази данни, които използват световните финансови институции - World Check и Dow Jones. Свидетелят описва ищеца като един от най-опитните финансови специалисти в България, в областта на частното банкиране и сделките за слИ.ия и придобИ.ия, който е структурирал над 100 сделки в България и в Европа, имал е безупречна репутация, бил е ценен и мнението му търсено от български и международни медии. След повдигането на обвинението ищецът не е получавал покана за интервю, нито е участвал във финансови форуми. Свидетелят сочи още, че дружествата, в които участвал или управлявал ищецът, нямат сделки, изгубили са клиенти. Ищецът тежко е приел повдигането на обвинение, от открит и лъчезарен човек, станал затворен, не комуникирал с колегите си.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване.

В процесния случай ищецът е бил привлечен като на 27.07.2018 г., мярката за процесуална принуда, която му е наложена, е най-леката – подписка, производството е приключило в досъдебна фаза, без да бъде внесен обвинителен акт в съда, на 29.03.2021 г., т.е. продължителността му е била 2 години и 8 месеца. Съдът приема, че наказателното производство е проведено в рамките на обичайния и разумен срок. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ – най-леката, предвидена в НПК. Макар прилагането на тази мярка за неотклонение да създава известни неудобства, те не са свързани със съществени ограничения и съдът приема, че не се отразили значимо върху начина му на живот. Съдът приема за доказано негативното въздействие на наказателното производство върху емоционалната сфера на ищеца – станал е затворен, загубил желанието си за работа, засегнати били 4 социалните му контакти и тези в работната му среда, уронено било доброто му име в обществото и положението му на уважаван професионалист въс финансовия, банковия и инвестиционния бизнес. За това допринесло широкото медийно отразяване на случая – в интернет, в пресата и по телевизията. Професионалната репутация и реализация на ищеца са били засегнати временно - до приключване на производството, доколкото съобразно доказателствата, ищецът продължава да работи във финансовата сфера, в това число да е законен представител на инвестиционен посредник и инвестиционен холдинг, макар да продължава да търпи негативни последици, с оглед наличието на информация за проведеното наказателно производство в интернет и в базите данни за финансова информация. Съдът съобразява още и възрастта на ищеца – към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил на 48 г., в активна, трудоспособна, семеен, с деца, с изградени социални контакти, личен и професионален авторитет.

Предвид изложените съображения, с оглед продължителността на наказателното производство, неговото неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца, накърнената професионална репутация, негативното отражение върху социалната и професионална реализация на ищеца, преживеният от него стрес и безпокойство, и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 20 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.