Решение № 1435 от 28.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Бургас, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20222120106286 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу С. Д. Р., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 21427,30 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL1046755/17.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2625 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.03.2021 г. до 09.11.2021 г., сумата от 1116,18 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2021 г. до 01.02.2022 г., сумата от 36 лева, представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ към договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода от 20.04.2021 г. до 20.12.2021 г., сумата от 24,50 лева, представляваща такса за обслужване на разплащателна сметка по чл. 5 ал. 2 от договора за периода от 17.04.2021 г. до 17.10.2021 г. и сумата от 60 лева, представляваща разходи за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 431/09.02.2022 г. по ч. гр. д.

№ 781/2022 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал.

1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № FL1046755/17.02.2019 г., по силата на който ищецът е превел по банков път сумата от 22016 лева, а ответникът се е задължил да върне сумата на осемдесет и четири вноски по 345,76 лева с падеж всяко седемнадесето число на месеца и краен падеж на 17.02.2027 г., ГПР – 9,82 % и променлив ГЛП след първата година – 8,2 %, формиран като сбор от референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на ищеца плюс фиксирана договорна надбавка. Сочи се, че при просрочие в тежест на кредитополучателя се начислява мораторна лихва в размер на законна лихва, на основание чл. 9 от договора, а при просрочие на една или повече вноски вземанията по договора могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, на основание чл.

1

14 от договора. Изложено е, че по искане на кредитополучателя към договора за кредит е сключено допълнително споразумение от 25.06.2020 г. по силата на което задълженията по първоначалния погасителен план са отсрочени с шест месеца, считано от падежа на вноската за м.06.2020 г., а срокът на договора за кредит е продължен със срока на отсрочване, за което е съставен нов погасителен план. Твърди се, че съобразно чл. 1 ал. 4 от допълнителното споразумение за периода на отсрочване се цялата начислена лихва, вкл. за предстоящите дължими вноски, се разпределя на равни части, които се добавят към вноските по кредита.

Поддържа се, че ответникът не е погасил месечна вноска № 13 с падеж 17.03.2021 г. и № 14 за 17.04.2021 г., поради което вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми на 09.11.2021 г. В тази връзка се излага, че ответникът дължи и такса за ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ към договора, във връзка с т. XIV.5.

В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода от 20.04.2021 г. до 20.12.2021 г., както и такса за обслужване на разплащателната сметка. Твърди се, че за вземанията по договора, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени указания за предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният интерес от предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се авторството на процесния договор за кредит, като се твърди, че положеният в същия подпис на кредитополучателя не е положен от ответника. Оспорва се представителната власт на служителите подписани договора.

Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е усвоил процесните суми. Сочи се, че договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – т. 12 и т. 20, чл. 11 ал. 2 и чл. 12 ал 1 т. 7 0 т. 9 от ЗПК. Поддържа се, че при изменението на възнаградителната лихва не са спазени правилата за това предвидени в методологията за определяне и прилагане на лихвата, както и че изменението не се дължи на обективни фактори. Твърди се, че от посочения в договора ГПР не става ясно какво се включва в него нито как е формиран, поради което същият противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, както и не става ясно как е формирана сумата от 21427,30 лева като салдо по редовна главница и сумата от 6545,66 лева за редовна лихва. Изтъква се, че нищожността на договора за кредит, поради изложените погоре обстоятелства влече нищожност и на допълнителното споразумение. Сочи се, че на ищеца не е предоставен стандартен европейски формуляр. Поддържа се, че срещу претендираните от ищеца такси, на ответника не е предоставяна насрещна услуга, поради което счита, че същите не се дължат.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 781/2022 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

2

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № FL1046755/17.02.2019 г., сключен с ответника. С този договор страните са договорили отпускането на паричен кредит в размер 22016 лева, който трябва да бъде погасен на 84 месечни вноски, с падеж двадесет и първо число на месеца и краен падеж 17.02.2027 г., ГПР – 9,82 % и променлив ГЛП след първата година – 8,2 %, формиран като сбор от референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на ищеца плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно чл. 9 от договора при забава на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва. Съгласно чл. 14 от договора при допусната забава в плащанията на една или повече вноски по договора, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем. Към договора за кредит е представен план за погасяване на задълженията, ОУ и методология. Представено е сключено между страните допълнително споразумение от 25.06.2020 г. към договора за кредит, по силата на което задълженията по първоначалния погасителен план са отсрочени с шест месеца, считано от падежа на вноската за м.06.2020 г., а срокът на договора за кредит е продължен със срока на отсрочване, за което е представен по делото нов погасителен план. Съобразно чл. 1 ал. 4 от допълнителното споразумение за периода на отсрочване цялата начислена лихва, вкл. за предстоящите дължими вноски, се разпределя на равни части, които се добавят към вноските по кредита.

Представен по делото е адресирано до ответника уведомление за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Представена по делото е разписка за извършено чрез ЧСИ връчване на уведомлението, от които е видно, че на 09.11.2021 г., същото е лично връчено на ответника.

По делото е представено преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е заплатил такса на ЧСИ за връчване на уведомлението на ответника в размер от 60 лева.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – почеркова експертиза се установява, че договора за кредит е подписан от ответника.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява усвояване по банков път на заемната сума от 22016 лева. Установява се, че към момента на обявяване на предсрочната изискуемост – 09.11.2021 г. ответникът е имал просрочия по договора в размер на 4399,38 лева, включващи задължения за главници и лихви. За периода от 27.03.2018 г. до 23.03.2020 г. възнаградителната лихва е определяна в съответствие с приетата от БНБ „Методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски кредити и жилищно-ипотечни кредити, като след 24.03.2020 г., поради поблагоприятни икономически условия е определен нов лихвен процент в посока намаляване, тъй като прайм е намален от 1,15 % на 0,65 %. Установява се, че към датата на изготвяне на заключението непогасената главницата за исковия период възлиза в размер от 21427,30 лева, възнаградителната лихва в размер от 2504,48 лева, мораторната лихва в размер от 3553,48 лева, а към датата на заключението няма дължими такса за ограничаване на негативните последици при просрочие и други такси.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.

430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми 3 вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение, включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, лихви, такси и разходи, както и предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения.

От представения от ищеца договор за потребителки кредит и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-почеркова експертиза се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експетиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че заетата на ответника сума в размер от 22016 лева е усвоена. Неоснователно е възражението на ответника за липса на представителната власт на служителя на банката, подписал договора, доколкото по делото няма данни за противопоставяне на ищеца по реда на чл. 301 от ТЗ.

С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.