Решение № 164 от 10.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Казанлък, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510102102 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: **********, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез пълномощника юрк. Д. Р., против Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: **********. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на ********** година Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:

**********, сключил Договор за потребителски кредит № ********** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 700 лева, срещу което се съгласил да върне 12 бр. вноски в размер на 146,04 лева всяка в срок до 02.08.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36%, както и годишен процент на разходите в размер на 53,22%. Твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, 1 което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ********** на ********** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в протИ.речие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът Г. Г. Б., ЕГН **********, не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент, прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: **********.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство било 2 индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която прилага. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Твърди, че ответникът Г. Г. Б., ЕГН **********, не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ********** г., а именно сумата в общ размер от 1705,89 лв., формирана както следва: главница в размер на 700 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 175,41 лв. за периода от ********** г. до 02.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 830,48 лв. за период от 02.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Сочи, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка 3 забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:

**********, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: **********, сумата в общ размер от 1705,89 лв., формирана както следва: главница в размер на 700 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 175,41 лв. за периода от ********** г. до 02.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 830,48 лв. за период от 02.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. И.

Н. от АК-Стара Загора, в качеството му на особен представител на ответника Г. Г. Б., ЕГН **********. Заявява, че не е осъществил контакт с ответника, но от негово име оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, предявения иск за неоснователен, тъй като към исковата молба нямало представени и приложени никакви писмени доказателствени средства, от които да е видно дали ответника е получил Главницата по договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер на 700 лв. Особеният представител на ответника от негово име прави възражение за изтекла погасителна давност, поради което предявените от ищеца обективно съединени искове били изцяло неоснователни.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Депозирало е молба, в която поддържа изложеното в исковата молба.

В откритото съдебно заседание ответникът е представляван от особен представител, който поддържа заявеното в писмения отговор, като направи възражение, че процесният договор за кредит е недействителен и на ответника не му е съобщено за прехвърляне на вземането.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ********** г. по описа на Районен съдКазанлък, съдът е издал в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление ********** срещу Г. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: ********** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на: 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница; 175,41 лв. – договорна 4 лихва върху главницата за период от ********** г. до 02.08.2020 г.; 830,48 лв. лихва за забава, дължима от 02.08.2020 г. до 31.05.2025 г.; законната лихва от 11.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията; 84,12 лв. разноски по делото, от които 34,12 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неплатена сума по предоставен и усвоен банков кредит по Договор за потребителски кредит № **********/********** г., сключен между „Стик Кредит“ АД и Г.

Г. Б., Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.03.2024 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е разпоредил заявителят да предяви исковете по чл. 422 от ГПК.