Решение № 885 от 19.08.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Пазарджик 19.08.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА

При секретаря Д.Буюклиева и в присъствието на прокурора.............................. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело

№ 635 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК във връзка с чл.

143 ал.1 СК за увеличение на издръжка.

В исковата си молба против З.Р.И. ЕГН ********** *** , ищецът К.Я.С. ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на Х.К.С. ЕГН ********** и Ф.К.С. ЕГН ********** твърди , че ответницата е майка на двете деца и по силата на съдебно решение по гр. д. №

478/2017 г. по описа на ПОС и решение №

53 / 14.01.2017 г. по гр.д. № 3551/ 2016 г. по описа на ПРС , ответницата е била осъдена да заплаща на детето си Х. месечна издръжка в размер на 200,00 лв. и за детето си Ф. месечна издръжка в размер на 160,00 лв. Твърди се, че през изтеклия период се променили обществено – икономическите условия, при които тази издръжка е била присъдена , увеличили се цените на стоките и услугите в страната

, а така също се увеличил и размерът на минималната работна заплата за страната. Твърди се , че децата са ученички , а ответникът работи като получава следномесечна заплата в размер на около 800,00 лв. Ответницата не работела.

Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплаща на своите дъщери месечна издръжка в размер на по 400,00 лв. , за всяка една от тях , считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.В съдебно заседание , редовно призована се явява лично и оспорва основателността на исковите претенции.

Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:

Не се оспорва по делото, а и от представените писмени доказателства –заверено от страната копие на съдебно решение № 330 / 27.07.2017 г. постановено по въззивно гр.д. № 478/2017 г. по описа на ПзОС е видно, че ответницата З.Р.И. е майка на двете ненавършили пълнолетие деца Х.К.С. ЕГН ********** , родена на *** г. и Ф.К.С.

ЕГН ********** родена на *** г. Установява се още, че по силата на посоченото по-горе съдебно решение , ответницата е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за детето Х.К.С. и месечна издръжка в размер на 160,00 лв. считано от 18.10.2016 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

По делото не се оспорва , а и от представените писмени доказателства - служебна бележка издадена от Су „Димитър

Гачев „ гр. Пазарджик , удостоверение изх. № 403/28.02.2020 г. издадено от „ЕЛХИМ –ИСКРА „ АД гр. Пазарджик и изготвения и представен социален доклад от ДСП – Пазарджик се установява, че двете деца са ученички съответно в седми и в пети клас и редовно посещават училище в гр. Пазарджик. Установява се , че двете деца се отглеждат от техния баща , който работи по трудово правоотношение и нетния му доход от трудово възнаграждение , като средномесечна стойност за периода м. февруари 2019 г. и до м. януари 2020 г. е в размер на 790,93 лв.

Изслушани по реда на чл. 15 ал.1

ЗЗДт двете деца заявяват , че в момента живеят при своята майка , като Х. помагала на майка си на полето.И двете деца поддържат, че през учебната година са били ученички в училището в гр. Пазарджик, но сега желали да ходят на училище при майка си в с. а.к..

Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаната по делото свидетелка р.о. , според която децата живеят с баща си в отделен дом, но тя като баба по бащина линия , често им помага с домакинската работа ,макар да е болна. Свидетелката поддържа, че ответницата не плащала никаква издръжка и не купувала нищо на децата.Бащата се грижел за тях и той ходел на работа на смени в завода,а тя при отсъствието му помагала за отглеждането на децата. Разпитания по делото свидетел Р. Иванов И. заявява

, че след като майката излязла от затвора преди около осем месеца, децата постоянно искали да живеят с нея. Твърди , че децата не се разбирали с баща си , а последният ударил голямото дете и се наложило свидетелят като дядо на децата да отиде да ги вземе през нощта.

Поддържа още , че децата не искали баща си , а искали да живеят с майката и когато бащата идвал да си ги взима от техния дом все било с бой.

От показанията на тези свидетели , както и от представеното копие от жалба вх. № 12.08.2020 г. до Районна прокуратура гр. Пазарджик , се установява , че отношенията между родителите на двете деца са обтегнати и децата според посочената жалба желаели да се върнат да живеят при баща си, но майката не позволила това. При разразилия се конфликт, ищецът твърди, че бил нападнат и ударен, за което се снабдил с медицинско свидетелство. Установява се , че майката е изтърпявала наказание лишаване от свобода , тъй като не плащала издръжка за тези деца и за престъпление по чл. 183 НК.

При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените искове за увеличение на присъдена издръжка са частично основателни. Съгласно чл.143 ал.2