Решение № 5148 от 13.11.2025, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 448/2025
- Вид
- Решение № 5148
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Ева Пелова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 55 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 5148
Пазарджик, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20257150700448 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на МБАЛ – Пазарджик АД, представлявано от изпълнителния директор К. Т., срещу Решение № 1012-12-96 от 07.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 8/04.03.2025 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – ст. инспектор по осигуряването, с което злополуката, станала на 18.02.2025 г. с Б. С. М. е приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 2 от КСО.
В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.
Заинтересованата страна – Б. М. счита, че жалбата следва да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.02.2025 г. в ТП на НОИ - Пазарджик постъпила декларация за трудова злополука, ведно с документи от осигурителя - „МБАЛ - Пазарджик“ АД, за злополука станала на 18.02.2025 г. с Б. М. - санитар в болничното заведение.
Със заповед №187 от 21.02.2025 г. директора на МБАЛ-Пазарджик АД определил комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата по нея.
При извършеното разследване, комисията установила следното: пострадало лице - Б. М., с адрес гр. Пазарджик, [улица], на длъжност „санитар“; място и време на злополуката - гр. Пазарджик, на улицата по маршрута за прибиране след работно време; обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката - подхлъзване и падане на заледен участък; специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързани с това действие материален фактор - прибиране към дома си след приключване на работния ден; отклонения от нормалните действия и условия, и материалният фактор, свързан с тези действия - няма; начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането - счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка; допуснати нарушения – няма, за което бил съставен протокол за злополука от 21.02.2025г.
Въз основа на съставения протокол, в ТП на НОИ - Пазарджик била представена декларация за трудова злополука вх. № 5101-12-10/24.02.2025г., ведно с писмени обяснения от ЗС М.. Към декларацията за трудова злополука били представени документи, доказващи осигурителният статус на пострадалата и работното й време по график; трудов договор №419 от 31.05.2021 г.; допълнително споразумение №343 от 10.09.2024 г.; длъжностна характеристика; работен график на санитарите в Педиатрично отделение към „МБАЛ - Пазарджик” АД за м. 02.2025 г., от които е видно, че ЗС е служител в „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, на длъжност „санитар“ в Педиатрично отделение. Била е на работа нощна смяна в периода от 19.00 часа на 17.02.2025 г. до 07.00 часа на 18.02.2025 г. Адресът на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, е ул. „Болнична“ №17, а адресът на ЗС - [улица].
На 18.02.2025г.в 09:00 часа ЗС постъпила в МБАЛ-Пазарджик, отделение ОТО с окончателна диагноза – Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, и изписана на 20.02.2025г. Бил издаден и болничен лист за периода 18.02.-22.03.2025г. с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост – закрито.
Въз основа на представените в ТП на НОИ-Пазарджик документи длъжностно лице по чл. 60 от КСО (съгласно заповед №1015-12-4 от 11.01.2019 г.) – ст.инспектор по осигуряването М. А. издала разпореждане №8 от 04.03.2025 г. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.
В оспореното Решение е посочено, че ЗС е осигурено лице по смисъла на КСО - „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО; Лицето е било на обичайното си работно място (по данни от осигурителя и пострадалата) в деня на злополуката и след приключване на работното време се е прибирала към основното си място на местоживеене; Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност на лицето.
Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил разпореждане №8 от 04.03.2025 г. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.
За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото са допуснати и изслушани СМЕ и СТЕ, приети и неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло, като обосновани и компетентни, чийто заключения са:
„Двустранна невросензорна загуба на слуха“ означава, че са засегнати двете уши и причината е увреждане на вътрешното ухо (охлюва/кохлеята) или слуховия нерв, а не проблем с проводимостта на звука през външното или средното ухо. Причини за невросензорна загуба могат да бъдат: Възраст (пресбиакузис); Излагане на силен шум; Генетични фактори; Инфекции (напр. менингит); Травма; Ототоксични лекарства (напр. някои антибиотици или химиотерапевтици). Симптомите са: Затруднение при разбиране на реч, особено на фона на шум; Чувствителност към определени звуци; Усещане, че хората „мърморят“. Диагнозата се поставя чрез извършване на аудиометрия; тестове за отоакустични емисии и ЯМР (ако има съмнение за тумор, например акустичен неврином). Лечение: Няма пълно излекуване, но се прилагат: Слухови апарати; Кохлеарни импланти (при тежка форма); Рехабилитация на слуха. Двустранната невросензорна загуба на слуха може да повлияе на равновесието, но не винаги. Зависи от това дали и доколко е засегната вестибуларната система, която се намира във вътрешното ухо заедно със слуховия апарат.
Вътрешното ухо съдържа: Кохлея (охлюв) - отговаря за слуха; Вестибуларен апарат (полукръгли канали и отолитни органи) - отговаря за баланса и ориентацията в пространството.
При невросензорна загуба на слуха, ако увреждането е ограничено само до кохлеята, балансът може да остане нормален. Но ако е засегнат и вестибуларният апарат, може да се появят проблеми с равновесието.
Симптоми при засегнат вестибуларен апарат: Световъртеж (вертиго); Несигурна походка; Трудности при завъртане на главата; Дезориентация; Замъглено зрение при движение (осцилопсия).
В приложената по делото медицинска документация няма анамнестични и клинични данни за засегната вестибуларна система, което да обуславя нарушения в баланса и ориентацията в пространството. Според приложеното ЕР на ТЕЛК № 90131/11.01.2024 г. и ЕР на НЕЛК № 90619/11.03.2025 г. се касае за двустранна невросензорна загуба на слуха на база двустранен неврит на слуховия нерв (н. акустици билатералис). Не е налице увреждане на вътрешното ухо (охлюва/кохлеята).
Налице е подхлъзване и падане върху терен, т.е. въздействие на твърд тъп предмет по механизма на удар. При подхлъзване човек обикновено се опитва да се предпази от удара, с инстинктивно подлагане на ръка (типичен рефлекс). Налице е обуславящ фактор „подхлъзване“ предшестващ падането върху терен, а не „виене на свят със загуба на равновесие“ и падане върху терен. Общото заболяване „двустранна невросензорна загуба на слуха“ няма връзка и не би могло да допринесе за настъпилата злополука и увреждането получено от пострадалата Б. М..
Най-краткият маршрут за придвижване на ЗС за напускане на работното място е по маршрут, който излиза пред МБАЛ - Пазарджик АД по ул. „Болнична”. Адресът на МБАЛ - Пазарджик АД е ул. „Болнична” № 15, а адресът на пострадалата е [улица]. Най-краткият маршрут за придвижване на пострадалата от работното място до дома й е по отбелязаният на снимка № 3 от СТЕ маршрут. В обясненията на ЗС, в протокола за вътрешно разследване на злополуката и в декларацията за трудова злополука не е записано кое е точното място на възникване на злополуката и не е установен кой е бил маршрутът на придвижване на пострадалата на 18.02.2025г.
Пътят, който води до педиатричното отделение е асфалтиран, но има неравности и няма тротоар за движение на пешеходци. Участъкът от пътното платно с пешеходна пътека, предназначен за пресичане на пешеходци е с неравности, липсващи части от бордюра и разлика в нивата на настилката. Тротоарът по ул. „Болнична”, пред МБАЛ Пазарджик АД е асфалтиран, но е с неравности, дупки, пукнатини и различни нива на настилката. Състоянието на тротоарите и на местата за пресичане на пешеходци е лошо — с неравности, дупки и различни нива на настилката. Тротоарът на ул. „Болнична“ срещу МБАЛ Пазарджик също е в лошо състояние - асфалтиран, но с неравности, дупки и разлики в нивата на настилката. Пътното платно на ул. „Болнична” е асфалтирано, но има неравности, дупки и разлики в нивото на настилката. В обясненията на ЗС е описано, че се подхлъзнала и пада на земята.
В протокола за вътрешно разследване на злополуката, проведено от определена със заповед на изпълнителния директор на МБАЛ Пазарджик д-р К. Т. комисия е описано следното: Обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката: Подхлъзване и падане на заледен участък. Според данните за метеорологичната обстановка на 18.02.2025г. е имало снеговалеж, минималните температури са били под и около 0°С, което създава условия за заледяване на пътищата и тротоарите.Тротоарите от двете страни на ул. „Болнична” не са с плочки, а са асфалтирани.
По справка с месечния хидрометеорологичен бюлетин на Националния институт по метрология и хидрология, през периода 16-19 февруари 2025г. вали сняг и постепенно се образува снежна покривка в почти цялата страна. На 18 февруари 2025г. има зимни метеорологични условия, снеговалеж и минимални температури под и около 0°С, което създава условия за заледяване на пътищата. Метеорологичните условия около 7:30ч. сутринта на 18 февруари 2025г. са създали предпоставка за заледяване на пътищата и тротоарите.
Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.