Решение № 1265 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 1490/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7374/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да заплати на К. Д. Р., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 29 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 10.02.2023 г. в гр. София,, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и сумата от 2 792 лв. – вреди по фактура № 70000/14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на адв. Я. Д., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 3 380, 08 лв. – адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 946, 43 лв. – държавна такса и съдебни разноски, платени от бюджета на съда. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 049, 13 лв. – разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че по делото не е установено наличието на причинно – следствена връзка между получените о т ищцата травми и процесното ПТП.

Също така решаващият съд неправилно е приложил чл.52 ЗЗД. Ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е 1 използвала предпазен колан. Съгласно формираната съдебна практика за получените от ищцата вреди се определя обезщетение в размер на 7 500 – 10 000 лв. С оглед на това счита, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено, предвид социално-икономическата обстановка в страната.

Необосновано решаващият съд е приел наличието на причинно – следствена връзка между болките на ищцата в областта на шията и процесния инцидент.

В съставения протокол за ПТП е посочена работната диагноза – фрактура дясна предмишница, но не е посочено наличието на болки в областта на шията. За такава не е съобщила и ищцата при постъпването ю в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, съгласно снетата анамнеза. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. Д. Р., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е установено осъществяването на елементите от правопораждащия фактически състав. Изводите на решаващия съд са формирани въз основа на събраните по делото доказателства. При определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът е съобразил заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза. Решаващият съд е отчел също така наличието на съпричиняване от страна на ищцата, като повърхностната травма на носа е последица от това. Останалите травми обаче не са обусловени от липсата на поставен предпазен колан. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата К. Д. Р. срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 29 100 лв. до 39 100 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

По делото е доказано, че получените от ищцата травми са значителни по своята тежест, предвид изключително продължителния възстановителен период, както и наличието на трайни по своя характер негативни последици за здравето на ищцата – загуба на обем на движение на дясната ръка, която е водещата. На ищцата е проведено лечение в болнична среда, оперативно е извършено наместване на счупените кости. Възстановяването, макар и непълно, е настъпило едва след шестия месец пътният инцидент е довел до съществена негативна промяна в начина на живот на пострадалата, която освен търпените физически болки е търпяла и битови неудобства. Счита, че определеното от съда обезщетение не може да изпълни функцията си да компенсира в цялост пострадалото лице за всички вече претърпени болки и страдания, които травмата е причинила. Решаващият съд не е преценил действителният интензитет на травмите и последиците от тях. моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди допълнително сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че след като ищцата не е депозирала въззивна 2 жалба в законоустановения срок, а е депозирала насрещна въззивна жалба, се налага изводът, че тя е била доволна от съдебния акт и е изчаквала решението на влезе в сила. Счита, че депозираната насрещна въззивна жалба е бланкетна и противоречива. Неудобствата, на които се позовава жалбаподателката, са останали недоказани по делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 10.02.2023 г., около 00.20 ч., в гр. София, лек автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ********, управляван от К. М. И., се движил по бул. „Черни връх“, с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“. След кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“, участвал последователно в ПТП със спрелите на червен сигнал на светофарната уредба в насрещната пътна лента автомобили – лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, рег. № ******** и водач М. Х. Б., както и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ******** и водач Т. Б. Д.. На мястото на произшествието пристигнали органите на МВР, които съставили констативен протокол с пострадали лица № К-74/10.02.2023 г., както и било образувано ДП № 11035/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 3210/2023 г. по описа на СРП. Причина за настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на посочения автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП – чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 и виновно е причинил телесни увреждания на ищцата, която е била пътник в лекия автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********.

След инцидента била откарана в срещното отделение на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД, където й поставили диагноза: множествени счупвания на костите на предмишницата, закрито – Fratura Galeazzi dex. Във връзка с травма на предмишницата била направена репозиция и фиксация с помощта на плака и винтове под рентгенов контрол, като е наложен един брой редон дренаж и е поставена суха стерилна превръзка. Установена била контузия в областта на шията, с предписано лечение – поставяне на шийна яка за продължителен период от време. В резултат от получените травматични увреждания е претърпяла болки и страдания със значителен интензитет. Възстановителният период не е приключил към момента на завеждане на делото – ищцата следвало да изпълнява щадящ режим в домашни условия, без физическа активност и натоварване, което пречило на самообслужването й. в резултат от уврежданията е претърпяла трайно затруднение на функциите на дясната предмишница и движението на шията. Силните болки наложили ползването на обезболяващи средства. в резултат от болковия синдром не можела да спи, да се отпусне, да се храни нормално, влошило се общото й здравословно състояние. Болката се обостряла при всяко елементарно движение. Крайникът загубил двигателните си функции и сетивност. Изпитвала болка при промяна на времето. От ведър и спокоен човек преди инцидента, след това станала нервна ,тревожна и раздразнителна. Била подтисната от факта, че и понастоящем не може да използва дясната си предмишница, да работи и обгрижва най-близките си хора. Затворила се в себе си, занемарила външния си вид. Изпитвала страх от автомобили и инциденти с тях. във връзка с проведеното й лечение претърпяла имуществени вреди в размер на 2 792 лв., 3 съгласно фактура № 7000046785/14.02.2023 г. към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ******** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Отправили писмена претенция до ответника с вх. № 99-1978/23.03.2023 г., по която ответникът не се е произнесъл. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 2 792 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишено и не е съобразено с чл.52 ЗЗД. Нито в съставения протокол за ПТП, нито в снетата от ищцата анамнеза е посочено, че тя е изпитвала болки в шията. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е използвала предпазен колан. По делото не са ангажирани доказателства, ме описаните в представената по делото фактура стоки и услуги, са били необходими за лечението на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото констативен протокол № К74/10.02.2023 г., съставен от дежурен ПТП, на 10.02.2023 г., в р. София, около 00.20 ч. е настъпило ПТП на бул. „Черни връх“, след кръстовището с бул. „Н.

Й. Вапцаров“, с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“ между 3 МПС, както следва: лек автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ********, собственост на К. М. И. и управляван от него, лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********, собственост на М. Х. Б. и управляван от него, както и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********, собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД и управляван от Т. Б. Д.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че в посочения по - горе ден и час лекия автомобил марка „А,ди“, модел А 3, управляван от К. М. И., се е движил по бул. „Черни връх“ с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Черни връх“ и след кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“ участва последователно в ПТП в спрелите на светофар в насрещна лента лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********, с водач М. Х. Б. и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********, с водач Т. Б. Д.. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 3 е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със срок на действие до 02.09.2023 г. Посочени са и пострадалите от инцидента лица, сред които и пътникът в лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег.

№ ******** К. Д.а Р., с работна диагноза: фрактура дясна предмишница, която е настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

Видно от представената по делото епикриза от „Първа клиника по ортопедия и травматология“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 12.02.2023 г. е проведена операция на ищцата, при която е достигнато до фрактурата, последвала репозиция и фиксация с помощта на плака и винтове под рентгенов контрол. На 13.02.2023 г. ищцата е изписана с подобрение и препоръки за ХДР и домашно лечение.