Решение № 447 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пазарджик, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500645 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд № 310 от 06.06.2024г. постановено по гр.д.№20245240100035 по описа на съда за 2024г. Е ОСЪДЕН А. И. Р. с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Х. П." №**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „ М Е.

М Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., кв.

Ч., ул. “Н. В." №, представлявано от С. С. сумата от 2340 лева - обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2024 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 625. 60 лева.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция А. И. Р. чрез пълномощника си адв.

А. П. от АК-Пазарджик, с въззивна жалба с вх.№3666 от 26.06.2024г. с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изцяло мотивите на първоинстанционния съд приел наличие на основателност на заявената от дружеството искова претенция. Признава се като безспорно обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор №19 от 11.01.2023г. на основание чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ със срок за изпитване от 6месеца, уговорен в полза на работодателя, с тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните, за изпълнение на 1 длъжността“ „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение от 780лв, трансформиран в безсрочен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Твърди жалбоподателя, че естеството на работа налага шофьорът да преспива в камиона, който не бил пригоден за това и без легло в него, за което бил многократно информиран работодателя за липсата на климатик, на легло, износени гуми на камиона „В.“ с ДК № ** **** ** и на прикаченото ремарке с ДК №РВ 24573ЕС, за което получавал уверения, че проблемите ще се решат в най-скоро време, Твърди се още, че понякога се е налагало на шофьора да шофира повече от 18 часа в денонощие и изминати по 1000км. на ден, което било нарушение на правилата за работа и графика за шофиране както и на почивките по закон, извършвани от шофьора по настояване на управителя на фирмата, при обичайна практика да се пускат допълнителни анекси за прикриване на нарушенията. Сочи се, че на 23.08.2023г. около 08.00ч. при движение между гр.К. и гр.П., на завой при намалена видимост се откачват две от гумите на ремаркето, като се причиняват и деформации по самата конструкция на ремаркето при което жалбоподателят се обажда на тел.112 както и на управителя за аварията, с обещание от последния да изпрати хора от най-близкия сервиз в гр.К..

Допълва, че след прехвърляне от хората от сервиза на една от здравите гуми на другата част на ремаркето, камионът бил придвижен в това състояние от с.Б. до гр.К. със скорост от 15км.ч., ремонтът на ремаркето продължил до 26.08.2023г., камионът заминал със стоката за гр.София за да бъде разтоварен на 28.08.2023г., защото предишните два дни били почивни. Твърди се, че след пристигането си в София, жалбоподателят се свързал с управителя за да го уведоми, че една от групанжните дъски се е счупила и има проблем с товара, както да го уведоми, на 27.08.2023г. , че на 28.08. 2023г. /понеделник/ няма да се яви на работа и че напуска, което негово решение било следствие от лошите условия, при които бил принуден да работи, неизправното състояние на камиона и обстоятелството, че поради това състояние както на камиона така и на ремаркето, което управлява, не желае да носи отговорност при следващ проблем, както с камиона, така и с товара, тъй като вина за това е на работодателя, а не на шофьора. Коментира се съдържанието на отговора на исковата молба подаден от жалбоподателя и заявеното в него, за неоснователност на твърдението на работодателя, че от 28.08.2023г. работникът е престанал да идва на работа и самоволно се е отлъчил от работа, и дадените от него обяснения, след получена покана от управителя на дружеството от 04.09.2023г., а именно, че камионът не е изправен и няма как да работи повече така, за което е уведомил управителя на фирмата, както и че ответника не е давал обяснения, защо се е самоотлъчил от работа на 28.08.2023г., като не ставало ясно за какъв камион се говори и не били посочени основанията предвидени в КТ за безпричинното неявяване на работа. Акцентира се върху разпоредбата на чл.11 от сключения между страните трудов договор, че работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд на работника, както и необходимите на 2 работника технически и предпазни средства, което задължение не било изпълнено. Допълва, че условията на труд, не били нито безопасни, нито здравословни, а напротив тъй като управлението на ППС в неизправно състояние е живото застрашаващо както за водача му така и за другите участници в движението по пътищата, за които жалбоподателят приложил снимков материал и кореспонденция. Счита, че изложеното се потвърждавало и от разпитания по делото свидетел А. Р.а, майка на жалбоподателя, като се възпроизвеждат в жалбата дословно показанията във връзка с упражняваната от сина й трудова дейност и особеностите й на работа като шофьор. Според жалбоподателя, по делото била доказана неоснователността на предявения иск и били събрани категорични доказателства в тази насока, поради което поддържа довод за неправилност и незаконосъобразност на предявения от работодателя иск. Оспорва се и размера на присъдените разноски, като моли да се отмени решението съответно и да се отмени и в частта за разноските, и се отхвърли иска. Претендира присъждане на разноските и за двете производства. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна –„М Е. М Т.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., чрез пълномощника си адв.Р. И. от АК-Пазарджик, с вх.

№4240 от 30.07.2024г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, че не страда от пороците посочен в жалбата, че същото е мотивирано и след всеобхватен и задълбочен анализ на доказателствата, че жалбоподателят е бил дисциплинарно уволнен, като заповедта за уволнение е влязла в сила и поради това работникът дължи обезщетение на работодателя в размер на БТВ на срока за предизвестието при безсрочно ТПО за три месеца, ведно с лихвата. Акцентира се, че работникът не е изпълнил коректно трудовия си договор и е напуснал работното си място без предизвестие, не е обжалвал дисциплинарното си уволнение, не е имал възражения срещу него и следователно е бил съгласен с тази заповед. Моли да се потвърди обжалваното решение. Не се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция с отговора на въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в производството пред първата инстанция А. И. Р., ЕГН**********, подадена чрез адв. А. П., с вх.№3666 от 26.06.2024г и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.221 ал.2 от Кодекса на труда, предвиждащ, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово 3 възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба с вх.№226 от 15.01.2024г. подадена от ищеца „М Е.

М Т.“ЕООД, ЕИК-********* , със седалище и адрес на управление в гр.В., ПК 9002, кв.“Ч.“,ул.“Н. В." №*, представлявано от управителя С. Г. С., чрез пълномощник адв.Р. С. И. от Адвокатска колегия -Шумен, и против ответника А. И. Р., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.П., ул.“Х. П." №**, вх.*, ет.*, ап.** , се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение оформено в трудов договор с №19 от 11.01.2023г. на основание по чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ със срок за изпитване от 6месеца, уговорен в полза работодателя и с уговорен тримесечен срок за предизвестие при прекратяването му. Ответникът бил назначен на длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780лв. След 12.07.2023г. трудовият договор се трансформирал в безсрочен по чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Твърди се, че работникът от 28.08.2023т. престанал да идва на работа и самоволно се отлъчил.

Работодателят му поискал писмени обяснения, за неявяването си на работа за 5 /пет/работни дни, от 28.08.2023г. до 04.09.2023г., и като причина за неявяването работникът посочил в обяснението си, поради неизправност на камиона и че няма как повече да работи, за което уведомил управителя.

Предвид отговора на работника, работодателят прекратил трудовото му правоотношение със заповед за дисциплинарно уволнение №28 от

18.09.2023г., получена от работника-ответник на 25.09.2023г. Работодателят претендира присъждане на обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ за неспазен тримесечен срок на предизвестието в размер на 2340лв, което до момента не било изплатено от ответника. Моли да се осъди ответника А. И. Р. да заплати на работодателя сумата от 2340лв обезщетение за неспазено предизвестие от три месеца, ведно със законната лихва върху сумата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от насрещната страна А. Р. чрез пълномощника си адв, А. П. с вх.№1123 от 26.02.2024г. , в който исковата претенция се оспорва изцяло. Признава се, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, първоначално сключено със срок за изпитване от 6месеца, уговорен в полза на работодателя, 4 с уговорен тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО /трудовото правоотношение. Твърди се, че работникът е престанал да се явява на работа поради лоши условия при които бил принуден да работи-в товарен камион, без да е пригоден водачът му да може да преспива и без легло, без климатик; технически неизправен с износени гуми, шофиране повече от допустимите за денонощие 18часа и изминавани 1000км. на ден, с което не бил спазван от работодателя графика за работа и за шофиране, почивките, пускането на допълнителни анекси за прикриване на нарушения по данните от тахометъра; настъпила авария между гр.К. и гр.П. на 23.08. 2023г. с откачане на гуми и причинени вследствие на това деформации по конструкцията на ремаркето-счупени групажни дъски и проблеми със самия превозван товар, придвижването на камиона в аварирало състояние до гр.К.. Признава, че е престанал да ходи на работа, но не се е отлъчил самоволно, а е заявил на управителя, че няма да работи повече, защото не били осигурени на работника здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя и че превозното средство било неизправно и в животозастрашаващо състояние.

Моли да се отхвърли иска.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява от доказателствата, че между страни е възникнало първоначално срочно трудово правоотношение по чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ с изпитателен срок от 6месеца в полза на работодателя, с начало на изпълнение на трудовите си задължения 11.01. 2023г., като след изтичането на 6-те месеца, договорът е трансформиран в безсрочен. По силата на договора ответникът

А. Р. е изпълнявал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 780лв.