Решение № 17142 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17142 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110111082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), срещу Р. Р. С., Я. С. С. и В. С. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 19.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55483/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: (град), (адрес), с аб. № (номер) за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Г., оспорват предявените искове, като считат, че претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани, като молят за отхвърлянето им. Оспорва по делото да е установено ответниците да имат 1 качеството на потребители като собственици на имота. Считат, че ищецът не е установил да е изпълнил своите задължения по договора - да достави ТЕ с изискуемо по закон качество и в количество, съответстващо на претендираните суми. Позовават се на изтекла кратка тригодишна давност. Искането, заявено с отговорите, е за отхвърляне на предявените претенции.

Трето лице помагач „фирма“ ООД на страната на ищеца „фирма“ ЕАД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. В тежест на ищеца с оглед заявеното с отговорите възражение за погасителна давност е да установи наличието на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от 2 сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Като писмени доказателства по делото за обосноваване качеството на ответниците на собственици на процесния недвижим имот от страна на ищеца са представени: удостоверение за наследници на Ст. Т. С.; писмо от (община), район (район), според което за имот находящ се на ул. (адрес) към 12.12.2019 г. не се откриват данни в архива на отдел „отдел“ за преписка и договор за придобита собственост чрез извършена продажба, както и, че за имот находящ се в (адрес) на името на Г. Г. С. и П.

Дж. Г. се съхранява Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.07.1987 г.; удостоверение за идентичност на процесния имот; общи фактури, издадени от ищцовото дружество с получател ответницата Р. Р. С. по договорна сметка: (номер); договор от 24.09.20002 г., сключен между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“; Общи Условия на фирма“ ЕАД.

С определение № 29139/22.08.2023 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия период на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на адреса на процесния имот.

В откритото съдебно заседание, проведено на 11.10.2023 г., ищецът не е релевирал нови доказателствени искания.

Съобразно горните фактически констатации, съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицата, срещу което са предявени исковете, да имат качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото ответниците да притежават право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния апартамент № **. Не се установява да са ползватели на процесния имот, с който ищецът да е сключил договор с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот.

По делото липсват не само преки доказателства, установяващи вещно право на ответниците, а и косвени такива, които в своята съвкупност да доведат до единствено възможен извод за наличие на собственически права в патримониумите на ответниците. В конкретния случай от страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно правоотношение с ответниците по делото за предоставяне на услугите на дружеството на адреса на процесния имот. Представените писмо от Столична община, касаещо освен процесния още и друг недвижим имот, находящ се в гр. (град), (адрес), и удостоверение за наследници на Ст. Т. С. не установяват наличие на право на собственост в патримониума на ответниците по отношение на процесния недвижим имот. Буди недоумение фактът защо са изследвани родствените връзки на Ст. Т. С., при положение, че по делото не е налично каквото и да било доказателство в посока, че това лице е притежавало правото на собственост върху процесния имот. От друга страна, приложеното писмо от Столична община също не опровергава констатацията на съда, доколкото от нея се извежда единствено, че от направена справка в архива на 3 отдел „отдел“ към 12.12.2019 г. не се откриват данни за преписка и договор за придобита собственост чрез извършена продажба на имот, находящ се на (адрес).

Писмото в частта относно констатацията си за имот, находящ се в (адрес), е ирелевантна в случая, доколкото този имот е съвсем различен от процесния.

Удостоверението от „Географска информационна система – (град)“ ЕООД в уверение на това, че стар адрес – (адрес) са идентични с настоящ адрес – (адрес), също не обогатява делото с данни касателно притежанието на право на собственост на процесния имот от кое и да е лице.

Ето защо съдът заключава, че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове с оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството им на собственици на процесния топлоснабден недвижим имот.

Предвид гореизложеното, по делото не е установено наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответниците, по силата на което последните да се явяват задължени за цената на доставена в топлоснабдения имот, представляващ апартамент № **, с адрес в (град), (адрес), топлинна енергия. Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово разпределение, за обезщетение за забава в плащането на главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството се следват само на ответниците. Последните претендират разноски за адвокатско възнаграждение, както следва ответникът Р. С. – 650 лева, ответникът Я. С.

С. – 450 лева и ответникът В. С. С. – 400 лева. По делото са представени доказателства за реалното сторване на тези разноски, всички възнаграждения платени в брой.

Ищцовата страна е възразила още в исковата си молба по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът намира така инвокираното от ищеца възражение за неоснователно с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и предвид броя на заведените искове срещу всеки един ответник. Анализът на тези обстоятелства, съпоставен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, разписани в НМРАВ от 2004 г., детерминира, че адвокатските хонорари, заплатени на адв. Г., не са прекомерни.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), срещу Р. Р. С., ЕГН **********, адрес: (град), (адрес), установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Р. Р. С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 2 826,18 лева - главница, представляваща стоиността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 15,67 лева, представляваща стоиността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (13.10.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 433,41 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за 4 периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 3,31 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.