Решение № 101 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110113819 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1 772,93 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.111 с абонатен № 259695, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 268,75 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 23.11.2021г. ; 26,40 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,38 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.12.2018г. до 23.11.2021г. , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 72534/2021г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство ищецът поддържа предявените искове. В заседанието на 07.12.2022г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца, но с писмена молба от 06.12.2022г. юрисконсулт на ищеца е предявил искане да бъде постановено решение , с което исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски съобразно приложения списък.

Ответникът А. В. Г. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 05.05.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответникът не 1 притежава качеството потребител на топлинна енергия , защото е собственик на имота , но притежава само т.нар. гола собственост , тъй като продавачката на имота е запазила право на ползване , което е признато за погасено със съдебно решение № 155554/01.07.2019г. по гр.д. № 74498/2016г. по описа на СРС, 38 състав , което е влязло в сила едва на 22.08.2019г.

Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главници и за лихви. Според ответната страна задъжението за плащане на цена за услугата „дялово разпределение” е към третото лице-помагач, а не към ищеца.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 07.12.2022г. пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна – „Т.Х (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 72534/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че

2 месечните плащания не са еднакви променя периодичния и не са с предварително фиксиран размер, не характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 0106571163/31.07.2019г. и № 1005529619/ 31.07.2020г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 0106571163/31.07.2019г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период е 14.09.2017г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1005529619/ 31.07.2020г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесиня период е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София.

Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №

0106571163/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. , а за втората фактура № 1005529619/ 31.07.2020г. е започнала да тече от 14.09.2020г. и ще изтече на 14.09.2023г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 17.12.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е 3

ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2018г. до 30.0 4.2020г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответникът като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответника имот (видно от представения нотариален акт № 185 от 17.12.2009г., том ІІІ, рег. № 3833, дело № 561/2009г. на нотариус Слава Пилякова –б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собственика на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Според посоченото в нотариален акт № 185 от 17.12.2009г., том ІІІ, рег. № 3833, дело № 561/2009г. на нотариус Слава Пилякова продавачката на процесния имот Нина Иванова Груева си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Но според изричните твърдения на ответника по настоящото дело А. В. Г. в исковата молба , вх. № 8026871/20.12.2016г. до СРС Нина Иванова Груева не е ползвала имота през периода след продажбата му– 17.12.2009г. , което е основание за погасяване на правото й на ползване.

Поради това А. В. Г. е предявил установителен иск против Нина Иванова Груева за признаване за погасено правото й на ползване върху процесния имот , по който е било образувано гр.д. № 74498/2016г. по описа на СРС, 38 състав , което е приключило с постановяване на решение при признание на иска , постановено в заседанието на 01.07.2019г. , с което искът е уважен. В конкретния случай е без правно значение датата на влизане в сила на решението, с което е признато за погасено правото на ползване на Нина Иванова Груева. От юридическо значение е неупражняването от нея на правото на ползване върху процесния имот , включващо и процесния период – от месец май 2018г. до месец април 2020г. , което се твърди изрично от ответника. Това означава , че задължен да отговаря във връзка с доставката на тополенергия в омита е бил собственикът, т.е. ответникът.

4

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от

„Т.Х въз основа на договор №

3559/12.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание от 15.08.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.