Решение № 1345 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330201984 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000689/27.02.2026г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. Х. К., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от пълномощник – адвокат В., който заявява, че поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът сочи, че жалбоподателят не е действал виновно, тъй като не е бил наясно, че управляваното МПС е било с прекратена регистрация. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 16.01.2026г. около 14:47ч., в община Пловдив, на път II-86, кръстовището с път I-8, 0,00км, от юг към север, жалбоподателят С. К., управлявал личният си лек автомобил „Опел Корса“, рег.№ ****, като бил спрян за проверка от св.П. М.. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявала автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация на 16.01.2026г. поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

С оглед направените констатации, св.П. М. приел, че С. К. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение св.М. съставил срещу К.

АУАН GA № 4665330/16.01.2026г., като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 26-1030-М000018/19.01.2026г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В последствие прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ 1081/23.02.2026г. и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение по КЗ.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на С. Х. К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят П. Н. М. и М. Г. Б., които потвърждават авторството и направените в него констатации. Свидетелите сочат, че на процесната дата са извършили проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като са установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Проверката била в АИС – КАТ, с която бил свързан служебен таблет.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се 2 достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.574 от КЗ.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят С. К. е собственик на процесното МПС, но няма данни същият да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на личното му МПС – съгласно разпоредбата на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, 3 а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира такива за представителство от адвокат в размер на 330 евро. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2026г., видно от който е заплатен хонорар за представителство в размер на 330 евро, като договорът е служил и за разписка на платената сума. Предвид на това съдът счита, че са налице доказателства за направените разноски, като претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена. Така ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 330 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-000689/27.02.2026г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. Х. К., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. К., с ЕГН:

**********, от с.**** сумата от 330 /триста и тридесет/ евро, направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4