Решение № 23 от 24.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000404 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №9/13.03.2023г., постановено по търг.д. №74/2021г. по описа на окръжен съд С. „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К.

И. Т., ЕГН ********** сумата от 26 000лв., частичен иск от 50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от причинена открита рана с кожен дефект по задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица, претърпени от ПТП, настъпило на 20.08.2019г., по вина на водача на автомобил „Л. Р. Ф.“, рег № ********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по полица №**/**/************, с валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020г. до окончателното изплащане.

„ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Адвокатско дружество Ч., П. и И., гр. С., БУЛСТАТ ********** разноски за адвокатско възнаграждение от 1 572лв. с ДДС, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - С. дължимата за производството държавна 1 такса в размер на 1 040лв. и сумата от 750лв. разноски по делото за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ответника - Н. В. П..

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗК Л. И.“ АД. Съгласно молба – уточнение вх.№8365/24.10.2023г. въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 3 000лв. до 26 000лв. С оглед на така депозираната молба-уточнение оплакването на жалбоподателя се свежда до прекомерност на определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение и несъгласие с изводите на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Иска се отмяна на решениетои в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 3 000лв. Претендират се разноски за въззивното производство, представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване /не се претендира адвокатско възнаграждение/, както и сторените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна К. И. Т., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.

Въззиваемата страна претендира сторените по делото разноски.

Третото лице - помагач не е изразило становище по подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 2 решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – К. И. Т., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Ищцата е получила телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.08.2019г. При управление на лек автомобил марка „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.

№ ********, на тротоар в кв. У. на гр. С., водачът Н.й П. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения, не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението /чл.5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 20 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП/, вследствие на което реализирал ПТП, като блъснал пешеходката К. Т., движеща се на тротоара. При произшествието на Т. е причинена телесна повреда, изразяваща се в травма на лява подбедрица, придружена с дълбока открита рана, стигаща до костта. За затварянето на раната била необходима оперативна намеса и такава е извършена в клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „СВ. Г.“ ЕАД, където раната е почистена и зашита. Пострадалата е изписана за домашно лечение, но няколко дни по - късно Т. констатирала, че раната не се възстановява според очакванията на лекарите. Болките продължавали, мястото било силно зачервено и с оток. Всичко това затруднявало придвижването на пострадалата и последната имала нужда от чужда помощ за обслужването на ежедневните си нужди. За тези си оплаквания потърсила отново медицинска помощ и на 02.09.2019г. е приета в клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия. На 03.09.2019г. е извършена оперативна намеса, при която е направена радикална ексцизия на кожна лезия, както и отстраняване на мъртвите тъкани на задно-медиална повърхност на лява подбедрица. За побързото и успешно зарастване на раната, която вече заемала голяма част от подбедрицата, е поставена превръзка с нанокристално сребро. След 15 дни лечение Т. е изписана за домашно лечение. Ищцата полагала всички необходими мерки и усилия за възстановяването си, но без особен успех. На левия й крак личат белезите от произшествието, продължава да ходи с превръзки, тъй като раната не е зараснала, а вследствие на наличието на некротична тъкан и извършената кожна пластика, личат огромни белези.

3

Деформацията на засегнатото място е толкова силна и дълбока, че е довела и до затруднение в движението на глезена. Твърди се, че травмата променила начина на живот на пострадалата, както и че довела до развитие на остро душевно разстройство и стресова реакция у ищцата, емоционален стрес, душевно разстройство - съС.ие на остра стресова реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.№ ********, по силата на застрахователна полица №**/**/************, с валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г. Ищцата предявила пред застрахователя претенция вх.

№3976/19.03.2020г. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но застрахователят не е определил и изплатил такова.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000лв., частичен иск от 50 000лв., за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня, в който изтича тримесечният срок за отговор на ответника по отправената към последния претенция - 20.07.2020г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗК Л. И.“ АД е оспорил искът за обезщетение за неимуществени вреди. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по този иск се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, както и допуснато съпричиняване от страна на пострадалата. /Отговорът на исковата молба съдържа възражения относно вината на водача на л.а., свеждащи се до съображения относно механизма на ПТП, които не са предмет на въззивното производство с оглед на депозираната молба – уточнение вх.

№8365/24.10.2023г./.

Като трето лице – помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство, с определение №39/18.03.2022г., е конституиран водачът на автомобила - Н. В. П..

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в 4 чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата К. И. Т. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, причинени при ПТП от 20.08.2019г., а именно открита рана с кожен дефект по задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица /съгласно заключението от съдебномедицинска експертиза/. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.№ ******** -Н.й П.. Установено е и не се спори наличието на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Не е спорен в настоящето въззивно производство и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №**/**/************, валидна от 05.01.2019г. до 04.01.2020г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и 5 уточняваща такава с вх.№8365/24.10.2023г., първият очертан спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и заключението от допуснатата съдебномедицинска експертиза.