Решение № 3592 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4887/2023
- Вид
- Решение № 3592
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Недялка Николова Вълчева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 3592 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20235330104887 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК.
Производството е образувано по искова молба на ********** ПРОТИВ С. В. М. ЕГН **********.
А. С. М. ЕГН
Твърди се, че ищецът е син на ответника. От 2013г. родителите му не живеят заедно. С Решение №394/09.12.2015г. на К. районен съд ,ответникът е осъден да заплаща на сина си А . месечна издръжка в размер на 140лв. Впоследствие размерът б и л увеличен на 190лв., която издръжка бащата заплащал до месец март 2023г. без затруднения. Ищецът и понастоящем живее с майка си в *****.
Единствено майката полага грижи за физическото и емоционалното развитие на ищеца ,който все още е ученик . Тя му осигурява храна, дрехи, културни мероприятия, извънкласни форми на обучение. През март тази година бащата преустановил заплащането на издръжка.
Междувременно ищецът продължава да учи в ***** клас на училище ****** . Прилага се удостоверение от училището в тази насока .
1
Момчето има нужди от дрехи, обувки, учебни помагала и други, които се осигуряват единствено от майката. Предстои му завършване на средно образование, абитуриентска вечер, кандидатстване във висше учебно заведение и свързаните с това посещения на допълнителни уроци. Бащата би могъл да предостави издръжка на сина си ,без каквото и да е затруднение. Същият работи във ******* и средно месечно реализира около 4 хил.лв. трудово възнаграждение.
От съда се иска след доказване на твърдените факти и обстоятелства, да осъди ответника да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка в размер на 300лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Правят се доказателствени искания. Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Твърди се, че синът на ответника е самостоятелна и зряла личност и може да се издържа самостоятелно. Бащата не е в състояние да заплаща издръжка на сина си. Не отговаря на истината твърдението, че реализира трудово възнаграждение около 4 хил.лв. Същият работи като ****** и получава възнаграждение от 1360лв. ,видно от представеното удостоверение. Ответникът живее със своята възрастна майка и полага необходимите грижи за нея. Не притежава недвижимо имущество. Има сключен договор за потребителски кредит, като заплаща по същия ежемесечна вноска в размер на 275лв. Сумата от кредита е използвана , за да осигури издръжката на сина си. За момента му е невъзможно да осигури грижи за майка си, за собственото си съществуване и да заплаща издръжка на пълнолетния си син.
От друга страна майката на момчето също работи и може да се включи финансово в издръжката на общото им дете. Моли искът да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Прилагат се 2 писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Квалификацията на иска е чл.144 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане / л.5/ се установява ,че ищецът е син на ответника .
Приети са писмени доказателства ,видно от които ищецът е бил ученик в ***** клас на СУ *******.
Видно от представеното удостоверение №17244/15 .05. 2023г. ответникът работи като ***** в ****** ,като нетния му доход възлиза на 1360,74лв. към месец април 2023г.
Приобщено е копие от договор за потребителски кредит от 09.
03. 2021г. за получен от ответника кредит в размер на 10 000лв.
От приобщената справка от НАП-ТД-П. се установява,че към м. април 2023г. месечният доход на ответника е 1753лв.
От приетата справка от НАП-ТД-П. се установява ,че ответникът има още три деца ,две от които са по-големи от ищеца и пълнолетни ,и едно малолетно дете – родено през *****г .
От разпита на св. П. / без родство / се установява ,че е приятел на ищеца и майка му Д.,виждат се почти ежедневно.В момента А. е на ***** години ,живее с майка си .Тази година ищецът завършил средното си образование ,бил абитуриент ,към момента не е записан във ВУЗ .Заедно с майка му обитават жилище под наем .Майката на ищецът е с процент неработоспособност,определена с решение на ТЕЛК,В МОМЕНТА НЕ РАБОТИ. Двамата с ищеца обитават жилище под наем в гр. П. .От колега на ответника разбрали ,че последният реализира добра месечна заплата – около 4000лв.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като взема 3 предвид ,че същият има чести и непосредствени контакти със семейството на ищеца и преки набюдения върху начина им на живот.Показанията се кредитират като логични,безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото .
Вземат се предвид приложените по делото писмени доказателства, които съответстват на събраните гласни такива .
Приобщените писмени доказателства се кредитират в пълен обем ,като неоспорени от страните .
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на сина си в определен размер следва да се установи, че същият продължава образованието си в средно или висше учебно заведение, не е навършил 25- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения.
С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът действително е бил ученик в ****** клас, редовно обучение и не е имал доходи , от които да се издържа поради факта, че се е обучавал при редовната форма на обучение. Ищецът не притежава имоти,няма доходи .Периодът ,през който бащата не е заплащал издръжка на пълнолетния си син е от 05.04.2023гдепозиране на исковата молба ,до приключване на учебната година в средното училище ,което ищецът е завършил -31.05.2023г.
От друга страна, установи се, че ответникът има регистриран трудов договор в
РБългария , баща е на още едно малолетно
4 дете ,на което дължи издръжка,а нетният му доход / по документи / е 1360лв. .
Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение ,но докато задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето ,то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице.Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено затруднение за родителя .
В настоящия случай съдът приема ,че пълнолетният ищец не е имал доходи и обективна възможност да се издържа от имуществото си, а даването на издръжка за конкретния период – 05.04.202331.05.2023г. в размер на по 200лв. месечно няма затрудни ответника / при наличните доказателства/ .
По делото се установи, че майката на ищеца не е работила,има здравословни проблеми ,които я препятстват,двамата с ищеца обитават жилище под наем ,като много трудно е успявала да посрещне всички разходи на пълнолетния си син – ученик ,завършващ гимназиален курс на обучение .
Същевременно бащата е здрав, млад и трудоспособен човек,който макар да има задължения за издръжка към друго дете ,това не го освобождава от задължението да бъде отговорен към всичките си низходящи .Същият има постоянна работа и реализира добър доход ,като двете месечни вноски за издръжка,които ще дължи на пълнолетния си син за един от най-важните периоди в живота му 5
,са по-малко от една трета от нетния му месечен му доход / по документи/ . Горната сума не би попречила на ответника да изпълнява задължението си към малолетното дете , а останалите му задължения следва да изпълнява след задължението за издръжка .
Съдът счита ,че сключеният между съпрузите брак или съжителство може да бъде прекратено , но връзката родител- дете е кръвна и съпътства целия човешки живот .В контекста на гореизложеното настоящият състав счита , че един родител би следвало сам да осъзнава ангажимента към децата , които е създал и активно да се включва в отглеждането им с грижи и финанси, независимо дали е в брак с другия родител и дали живеят съвместно.
Когато тези задължения не се изпълняват от родителя, то той следва да бъде заставен по предвидения законов ред да поеме поне малка част от грижите за отглеждането на сина си – част от издръжката му.
Съдът счита че за посрещане на нуждите на пълнолетния ищец – ученик в ***** клас с а били необходими значителни средства в размер поне на 550-600 лв. месечно- включват се разходи за осигуряване на дом , храна, отопление,облекло,здравни и образователни потребности ,развлечения в рамките на обичайните за възрастта,уроци във връзка с държавните зрелостни изпити , разходи за абитуриентска вечер
.
Тези разходи обаче ,следва да бъдат съпоставени с дохода на ответника ,за да се определи размерът на издръжката ,която последният би могъл да заплаща без затруднение за последните два месеца от обучението на сина си .
Съдът приема ,че майката е полагала към този период грижи пряко силите и възможностите си за отглеждането и обучението на ищеца ,но в тези си усилия не е подпомагана от ответника .
Относно втората предпоставка– доходите на бащата – се взема предвид ,че същият дължи издръжка на още едно ненавършило пълнолетие дете ,като последното има отношение към размера на издръжката ,с която ще бъде задължен към пълнолетния си син.Както 6 вече беше коментирано по-горе , обективна възможност на бащата да заплаща издръжка и на двете си деца при настоящия доход и при условие ,че издръжката за ищеца е за да календарни месеца е обективно налице .
С оглед изложеното съдът определя дължимата издръжкана ищеца от неговия баща около минималния за РБългария размер на издръжката – по 200лв месечно , а останалите необходими за момчето средства, както и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му в този период , ще останат за сметка на майката,за която законът не е предвид благоприятстващата разпоредба ,, ако това не представлява особено затруднение за нея ,, .
При горните факти и обстоятелства , установени с надлежни доказателства ,искът за присъждане на издръжка се явява основателен, поради което и следва да бъде уважен до размера от 200лв. месечно.
С оглед уважаването на иска в посочения размер, ответникът дължи ДТ в размер на 16 лв. за дължимата издръжка. Частично основателна се явява и претенцията на ищеца за разноски по делото ,с оглед частичното уважаване на иска, възлизаща на 334лв - заплатен адв. хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА ИСКА НА А. С. М. ЕГН ********** ПРОТИВ С. В.
М. ЕГН ********** ,като ОСЪЖДА ответника С. В. М. ЕГН **********, да заплати на ищеца А. С. М. ЕГН ********** – негов пълнолетен син , издръжка в размер на по 200лв. месечно , за периода от 05.04.2023г. до 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното и изплащане.
7
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 300лв месечно .
ОСЪЖДА С. В. М. ЕГН **********, да заплати по сметка на ПдРС сумата от 16лв./ шестнадесет лева/ дължима държавна такса .
ОСЪЖДА С. В. М. ЕГН ********** да заплати на А. С. М. ЕГН **********, сумата от 334 лв./ триста тридесет и четири лева / разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението Препис от решението да се връчи на страните.