Присъда № 34 от 26.03.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 918/2025
- Вид
- Присъда № 34
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.30 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви кьм Пр. № 34/26.03.2026 г. по НОХД № 918/2025 г.:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия А. от гр. Я. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция - при приключване на разпоредителното заседание по делото, т.к. прокурорът, защитникът и подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха в разпоредителното заседание делото да приключи по реда на Гл.27 от НПК. Ощетеното ЮЛ „..., гр. Я. не изпрати представител при разглеждане на делото.
Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещите лица/в.л./, а всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства, както и заключението на в.л. ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
При предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС към минимума, определен В НК, след редукцията при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК.
Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от досъдебното производство/ДП/ адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение и не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума заявява, че е извършил инкриминираното деяние и изразява съжаление за извършеното, като е желаел да възстанови причинените вреди, но не успял.
Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание ЛС на 1 основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, защото деецът е оказал съдействие за разкриване на обективната истина в ДП, в тежко материално положение, което го е довело до извършване на престъплението, като следва да се отчете и връщането на по-голямата част от вещите и невъзможността му да възстанови сумата от 411 лв. за останалите вещи.
Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
През периода от около 08,00 ч. до около 15,30 ч. на 31.07.2025 год.,в неустановен точен час, в гр.*** подс. *** обикалял с велосипед из града, като минал покрай двора на „“ ЕООД, находящ се на ул. „***“ №5. Решил да влезе в двора, за да извърши кражба от там. В осъществяване на намерението си оставил велосипеда от външната страна на двора, след което прескочил оградата и влязъл вътре. От там взел 3 бр.метални джанти за мотокар и 3 бр.метални пръстени за джанти на мотокар, собственост на горепосоченото търговско дружество - „“ ЕООД, представлявано от *** от гр.***.
Последователно, една по една изнесъл джантите с металните пръстени извън двора на търговското дружество. След това натоварил 2 бр.метални джанти с 2 бр.метални пръстена на велосипеда и ги занесъл до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, където ги предал. Впоследствие взел и останалите 1 бр.метална джанта и метален пръстен, с които се разпоредил по неустановен по делото начин.
С протокол за доброволно предаване от 01.08.2025 год. свид. *** работещ на пункта за изкупуване на черни и цветни метали, предал на полицейските органи горепосочените 2 бр.метални джанти с 2 бр.метални пръстена за мотокар. С разписка 01.08.2025 год. същите били върнати на св.***. Невърнатите вещи са на обща стойност 411 лв.
От заключението на извършената по делото Съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/ се установило, че общата стойност на предмета на деянието възлиза на 1233 лв„ като стойността на отделните вещи е както следва: 3 бр.метални джанти за мотокар на ед.цена 349 лв„ на обща стойност 1047 лв. и 3 бр.метални пръстени за джанти на мотокар на ед.цена 62 лв., на обща стойност 186 лв.
Подс.Ас. *** е извършил деянието в условията на „опасен рецидив“ по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и чл.30 от НК, след като е бил многократно осъждан, включително и по ......
Горната фактическа обстановка се установява от протоколи за разпит от ДП на подсъдимия Ас.***, показанията на свидетелите *** и ***, писмените доказателства – свидетелства за съдимост, протоколи за доброволно предаване на вещи, характеристична справка на подсъдимия, заключения на вещите лица по Видеотехничеа експертиза/ВТЕ/ и Съдебно-оценителната експертиза/СОЕ/, кадри от видеозапис на охранителна камера, които гласни, писмени и веществени доказателствени средства и веществено доказателство/1 бр. диск от охранителна камера/ са логични, последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
От гласните, писмените и веществените доказателствени средства, които си кореспондират се установи, че подсъдимият е извършил 2 инкриминираното деяние по предявеното му с ОА обвинение по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б.“б“ от НК.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подсъдимият *** от гр. ***, с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, т.к. през периода от около 08,00 ч. до около 15,30 ч. на 31.07.2025 год. в гр. ***, от двор на „“ ЕООД, находящ се в на ул. „***“ № 5, отнел чужди движими вещи - 3 бр.метални джанти за мотокар на ед.цена 349 лв., на обща стойност 1047 лв. и 3 бр.метални пръстени за джанти на мотокар на ед.цена 62 лв., на обща стойност 186 лв., или всички вещи на обща стойност 1233 лв., от владението на собственика им „“ ЕООД, представлявано от *** от гр.***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движими, непотребими вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.1 от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, чрез влизане в процесното предприятие през оградата, като с отнемането на всички вещи/ индивидуализирани по-горе/, собственост на ЮЛ и напускането на сградата престъплението е довършено. Подсъдимият в качеството на извьршител е участвал в осъществяването на деянието, като правилно ЯРП е предявила обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”, като в хода на съдебното следствие се установи, че деянието е извършено по чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК/видно от съображенията на съда за съдимостта на лицето/, т.к. престъплението е осъществено в 5-годишния срок от изтърпяването на посочените по-горе наказания ЛС от подсъдимия, имайки предвид разпоредбата на чл.30 от НК и данните за осъжданията на дееца.
При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
По делото се установи също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при 3 осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.
От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил с част вещите, продавайки същите на пункт за изкупуване на метални отпадъци, а с останалата част по неустановен начин. По-късно част от вещите са върнати на собственика ЮЛ.
Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, тежкото му социално положение и изградените у него престъпни навици са го подтикнали към извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното, както и от фактическите и правни доводи на страните по делото относно обективната и субективна страна на процесното деяние, които съдът споделя изцяло, бе прието от настоящия съдебен състав, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК.
Сьдьт взе предвид следното при определяне на вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта, че същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер.
Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи предмет на кражбата е висока, това, че сумата от 411 лв. не е върната на собственика й, тежкото социалното положение на дееца, младата му възраст, направените самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина по делото, както и изградените у него престъпни навици, проявената упорита престъпна воля от дееца при извършване на престъплението и проявено грубо 4 незачитане на закона, наложи на подс. Асен *** на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 1/една/год. и 3/три/мес. ЛС, което бе редуцирано с 1/3 до размер на 10/десет/мес. ЛС.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, сьдьт постанови наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, т.к. не може да се приложи института на условното осъждане.
Съдът не приложи разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, след като не установи многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и това, че й най-лекото предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК и не постанови конфискация на имущество на подсъдимия, т.к. се касае за диспозитивна по своя характер разпоредба, а и изходи от недоброто социално положение на дееца.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, като му се отнеме възможността да извършва нови престъпления.