Определение № 427 от 23.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 521/2024
- Вид
- Определение № 427
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.531,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.538 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Г.ев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК, образувано по Частна жалба вх.
№9450/14.10.2024 г., подадена по електронен път чрез ССЕВ на 11.10.2024 г., от Р. П. Б., чрез адв. Г. М., срещу Определение №496/28.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№560/2024 г. на ОСПазарджик. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, неправилност и незаконосъобразност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивният съд в нарушение на чл.235 от ГПК не е обсъдил доводите и съображенията, изложени в Жалба 1744/09.04.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. П. срещу Разпореждане за вписване на възбрана, постановено от Съдия по вписванията при РС – П., с вх.№**************/2024 г. на СВп-П., с което е вписано Постановление за налагане на обезпечителни мерки – възбрана на НАП – ТД Пловдив, офис Пазарджик, по изп.д.№1*********** г. по описа на същата дирекция. Поддържат се изложените в същата жалба доводи за допустимостта на самото обжалване. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и уважаване на подадената жалба, респективно – за връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за производството пред АС – Пловдив с представено пълномощно на л.12 от настоящото дело, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
При извършване на служебна проверка съдът намира, че обжалвания съдебен акт е 1 постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на образуваното пред него производство, поради което е допустим.
По правилността на обжалваното определенение съдът намира следното:
Прекратеното производство е било образувано по Въззивна частна жалба с вх.
№744/09.04.2024 г. от регистратурата на Районен съд – П.. Същата е била подадена първоначално от Д. Н. Н., с ЕГН **********, чрез Районен съд – П., и е адресирана до Окръжен съд – Пазарджик, където е била изпратена, и е образувано по нея първоначално в.ч.гр.д.№369/2024 г. на ОС – Пазарджик. С Определение №330/11.06.2024 г. производството по същото дело е прекратено, като образувано по нередовна жалба, като делото е върнато на съдията по вписванията при РС – П. за даване на указания на частния жалбоподател за отстраняване на констатираните нередовности, а именно – неяснота относно акта, който се обжалва /дали се обжалва разпореждането за вписване на възбрана, постановено от съдията по вписванията, или се обжалва постановлението за налагане на възбрана, постановено по изп.д.№1*********** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик/, както и неяснота относно искането на жалбоподателя.
След връщане на делото на съдията по вписванията, на жалбоподателката са били указани констатираните нередовности с писмо с изх.№200/14.06.2024 г. от регистратурата на Службата по вписванията – гр. П., връчено на адреса на жалбоподателката на 25.07.2024 г. на лицето М. Р., упълномощено с представено пълномощно от 11.03.2024 г. Във връзка с постъпили сведения, че частната жалбоподателка е починала, е изискано от Община П. и представено Удоверение за наследници изх.№179/26.07.2024 г., от което е видно, че Д. Н. Н. е починала на 18.06.2024 г. и е оставила един свой наследник по закон – своята дъщеря Р. П.
Б.. Същата е била уведомена за депозираната от наследодателката й Въззивна частна жалба с вх.№744/09.04.2024 г., като й е дадена възможност да заяви дали поддържа същата, и в случай, че я поддържа – да отстрани в срок констатираните нередовности, като изпълни указанията на съда.
С молба вх.№ 260/20.08.2024 г., депозирана в срока за отстраняване на нередовностите, наследничката Р. П. Б. е заявила, че поддържа подадената от наследодателката й Въззивна частна жалба с вх.№744/09.04.2024 г., като уточнява, че предмет на обжалването е разпореждането за вписване на възбрана, постановено от съдията по вписванията при РС – П., като искането е да бъде прогласена нищожността обжалваното разпореждане за вписване на възбрана.
По така уточнената въззивна частна жалба, поддържана от Р. П. Б., в качеството на наследник по закон на починалата жалбоподателка Д. Н. Н., е било образувано в.гр.д.
№560/2024 г. на ОС – Пазарджик, по което е било постановено обжалваното в настоящото производство определение. Със същото съдът е приел, че не е налице хипотеза на обжалваемост по реда на чл.538 от ГПК – обжалваният охранителен акт /разпореждане за вписване на възбрана/ не съставлява отказ на съдията по вписванията да издаде охранителен акт, а също така не съставлява отказ да бъде извършено нотариално удостоверяване, които 2 откази за издаване на охранителен акт подлежат на обжалване на основание чл.577 от ГПК пред окръжния съд. Прието е, че оплакванията за нищожност на постановения акт на съдията по вписванията не може да бъде обсъждан в това производство. Като допълнително съображение за недопустимост на производството се сочи, че налагането на обезпечителни мерки по реда на ДОПК не може да бъде проверявано за законосъобразност от гражданския съд.
При така уточнения от жалбоподателката предмет на жалбата – обжалване на разпореждане на съдията по вписванията, с което е постановено да се впише възбрана, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, постановено по изп.д.№1*********** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, съдът намира следното:
Обжалваният акт е разпореждане на съдията по вписванията, с което е постановено да се впише възбрана, наложена от публичен изпълнител по реда на ДОПК за обезпечаване на установено публично вземане, събирано по изп.д.№1*********** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Вписването на наложената възбрана е осъществено по искане на публичния изпълнител, което е удовлетворено. Производството, в което е постановен обжалваният акт, е охранително по своя характер, и за него са приложими правилата на Част шеста от ГПК – „Охранителни производства“. Съгласно разясненията, дадени с ТР №5/12.07.2018 г. по тълк.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, общите правила на охранителните производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила. Производството е едностранно, като страна по него е само молителят, който прави искане за постановяване на разпореждане за вписването на съответния акт. Съгласно разясненията, дадени с ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебният изпълнител иска вписване на възбрана /на осн. чл.26 от ПВ/, той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.531,ал.1 от ГПК. Актът, с който съдията по вписванията се произнася по искането, е охранителен по своя характер, поради което позитивният акт, с който се удовлетворява искането, не подлежи на обжалване /съгласно чл.537, ал.1 от ГПК/. На обжалване по реда на чл.538 от ГПК подлежи само отказът да бъде издаден исканият охранителен акт, като процесуално легитимирано да обжалва акта е само заинтересованото лице по смисъла на чл.531, ал.1 от ГПК - в конкретния случай това би бил само публичният изпълнител, по чието искане е постановен актът, с който е отказано вписването.
По изложените съображения частната жалбоподателка се явява трето лице, неучастващо в конкретното едностранно охранително производство по вписване в имотния регистър, образувано по искане на публичния изпълнител за вписване на възбрана. Тя не е процесуално легитимирано лице да обжалва постановеният в това производство акт на съдията по вписванията, поради което депозираната от нея жалба срещу този акт е недопустима, поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателката. На самостоятелно основание жалбата е недопустима и поради това, че постановеният акт от съдията по вписванията е позитивен, и не подлежи на обжалване, на основание чл.537, ал.1 от ГПК.
3
Тъй като възбраната е наложена върху имот на частната жалбоподателка, тя се явява трето лице, чиито права са засегнати от издадения акт, с който е постановено вписването. Съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, когато с акта, с който е постановено вписването, се засягат права на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Следователно, защитата на частната жалбоподателка, в качеството й на трето лице, чиито права са засегнати от постановеното вписване, не може да бъде осъществена по реда на инстанционната проверка на акта, постановен от съдията по вписванията, с който е уважено искането за вписване на възбрана. Издаденият акт, с който се уважава молбата за вписване, няма сила на пресъдено нещо, и не е пречка да бъде изменен или отменен от исковия съд, пред който бъде повдигнат спор за гражданското право, което е засегнато от вписването.
Като е достигнал до същите крайни изводи, съдът е постановил определение, което правилно и законосъобразно като резултат, и следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №496 от 28.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№560 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане Жалба 1744/09.04.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. П., депозирана от Д. Н., заместена на основание чл.227 от ГПК от наследницата си по закон Р. П. Б., срещу Разпореждане за вписване на възбрана, постановено от Съдия по вписванията при РС – П., с вх.№**************/2024 г. на СВп-П., с което е вписано Постановление за налагане на обезпечителни мерки – възбрана на НАП – ТД Пловдив, офис Пазарджик, по изп.д.
№1*********** г. по описа на същата дирекция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4