Решение № 2558 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева в присъствието на прокурора Я. К. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20231100102560 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Министерство на правосъдието, централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., с правно основание чл. 7, б. „f“ във връзка с чл. 8 от същата конвенция, към която е приложена молба, заедно с придружаващите я документи постъпила в Министерство на правосъдието от Е. В. С. - украински гражданин, за връщане от България в Украйна на малолетните му деца В.Е. С. и А.Е. С., в държавата по обичайното им местопребиваване Украйна, заедно с придружаващите я документи. Посочено е, че от приложените документи се установява, че детето В.Е. С. е роден на ****г. в гр. Чернивци, Украйна, а А.Е. С. е родена на **** г. в гр. Чернивци, Украйна, като майка на децата е О. О. В. (преди С.), украинска гражданка, родена на **** г. в гр. Чернивци, Украйна.

Бащата и молител Е. В. С. е роден на **** г. в село Високе, Борзнянски район, Черниговска област, Украйна, с място на постоянно пребиваване - гр. Чернивци, ул. ****, Украйна.

По данни в молбата, децата и родителите им са живели заедно до месец юли 2020 г. в Чернивци, Украйна, след което майката напуснала семейното жилище и продължила да се среща с децата, като децата живеели в семейството на баща си. Бракът между родителите бил разтрогнат на 23.06.2021 г. с решение на Шевченковския районен съд на гр. Чернивци по дело № 727/2730/21 г. След развода, на 12.11.2021 г., майката променила фамилията си 1 на В., като след прекратяване на брака, децата останали да живеят при баща си. С решение № 327/11 на изпълнителния комитет на Чернивецкия градски съвет от 25.05.2021 г. и заключението от 26.05.2021 г., органът по настойничеството приел за целесъобразно да определи мястото на пребиваване на малолетните деца заедно с баща им Е. С., без да се нарушават правата на майка им О. В. да участва в обучението и общуването с децата. След развода майката се преместила да живее в България, където уредила личния си живот. По време на престоя си в Република България О. В. общувала с децата по телефона, като бащата не създавал пречки при общуването между майката и децата. По данни на молителя, на 22.06.2022 г. майката пристигнала в Украйна и господин С. й предал децата за осъществяване на контакт с пренощуване до 11.00 часа на 23.06.2022 г., когато В. следвало да ги върне на бащата. На 23.06.2022 г. майката уведомила молителя по телефона, че няма да върне децата, като отказала да му ги предостави.

От приложеното към молбата писмо от Държавна гранична служба на Украйна, децата и майка им са преминали границата на Украйна пеша на 23.06.2022 г. По данни на молителя, в населеното място, където живее с децата, не се водят военни действия, няма артилерийско обстрелване или въздушни нападания и градът не е претърпял никакви разрушения. В молбата си молителят сочи, че не е давал съгласие за преместване на децата в България.

В молбата се излага, че правните основания за подаването на молбата са извлечени от чл. 8 и чл. 12, ал . 1, във връзка с чл. 3 от Хагската конвенция. В конкретния случай се предполага, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане на децата на територията на Република България, като бащата не е давал съгласието си да се сменя обичайното им местопребиваване.

В случая децата са родени в град Чернивци, Украйна, където са живели до извеждането им от майката.

В този смисъл към молбата е приложено решението на Шевченковския районен съд на гр.Чернивци от 23.06.2021г., с което е прекратен бракът между родителите. Чернивецкият градски съвет е постановил решение № 327/11 от 25.05.2021г., с което е определено за целесъобразно местоживеенето на децата да бъде при бащата, като е запазено правото на майката да взема участие във възпитанието и отглеждането на децата. Решението е взето въз основа на направени изводи от Органа по настойничество към Чернивецкия градски съвет, които са представени с Документ № 01/02-24/ 1564 от 26.05.2021 г . Изложено е, че решението и заключението на Чернивецкия градски съвет е влязло в сила, прието е от съда и отразено в съдебното решение от 23 .06 .2021 г . на Шевченковския районен съд. По данни на молителя, съдебното решение на Шевченковския районен съд не е обжалвано от майката и е влязло в сила на 27.07.2021 г. Излага се, че кумулативно дадената предпоставка в чл. 3 (б) от Хагската конвенция - по време на прехвърлянето или задържането на детето, правото на упражняване на родителските права да е било ефективно упражнявано, при молителя се доказва от факта, че до извеждането на децата от Украйна същите са живеели при баща си, който ги е възпитавал и полагал грижи за тях. Сочи се, че такива констатации се съдържат в 2 решението за развод между родителите, както и от представения документ „Изводи от органа по настойничество“, от който е видно, че от 2020 г. майката живее отделно в нает апартамент, а децата, заедно с баща си, са регистрирани на адреса на молителя на ул.

„Небесна Сотня“ в тристаен апартамент, където са налице всички условия за отглеждане и възпитание на децата. За малолетния В. е посочено също, че детето се обучава в Чернивецкото специализирано училище от I степен, а сестра му А. посещава детско учебно заведение № 41. Излагат се факти за доброто психо-емоционално състоЯ.е на децата и желанието им да живеят заедно със своя баща.

Излага се, че допълнителен аргумент е правилото на чл. 5 от Хагската конвенция, като съгласно тази разпоредба правото на упражняване на родителските права дава възможност на родителя, който ги упражнява, освен да полага грижи за децата, също и да определя местопребиваването им. Сочи се, че по данни на майката, отразени в социалния доклад на ДСП Велико Търново, украинският съд се е произнесъл само относно развода, но не и относно родителските права по отношение на децата, както и че тя е завела дело пред украинския съд за предоставяне на нея упражняване на родителските права, като това дело било насрочено за 16.11.2022 г.

Предвид обстоятелството, че това дело било заведено след преместването на децата, при преценка на препоставките по чл. 3 от Хагската конвенция се сочи, че следва да се има предвид решението преди извеждането им от Украйна.

Във връзка с гореизложеното се твърди, че може да се приеме, че децата са незаконно изведени и задържани от тяхната майка в Република България по смисъла на чл. 3 от Хагската конвенция, в противоречие на взетото от Чернивецкия градски съвет решение от 25.05.2021 г., с което е определено местоживеенето на децата да бъде при бащата, както и предвид изразеното от бащата несъгласие децата да бъдат премествани на територията на България.

Излага се, че е налице и другото необходимо условие за незабавно връщане на дете по смисъла на чл. 12, ал.1 от Хагската Конвенция , а именно от датата на подаване на молбата пред съдебния или административен орган на договарящата държава, в която се намират децата, да е изтекъл период от време по-малък от една година от датата на незаконното му прехвърляне или задържане.

Фактът, че молбата на г-н С. е постъпила в Министерство на правосъдието на 01.12.2022 г. по електронен път и на 26.01.2023 г. по пощата, а децата следва се считат за незаконно изведени от Украйна и задържани на територията на Република България от 23.06. 2022 г. (датата напускане на територията на Украйна), позволявал да се направи извод, че е спазен едногодишният срок.

За целите на съдебното производство към молбата е приложен доклад на Дирекция „ Социално подпомагане” - Велико Търново, в съответствие с изискванията на чл. 22а, ал. 2 от ЗЗДт.

Моли се, на основание чл. 22а от ЗЗакрД да се образува гражданско дело за 3 разглеждане на молбата от Софийски градски съд.

Допълнително от ДСП Велико Търново е депозиран на 24.04.2023 г. актуален социален доклад.

Към молбата са приложени копия от следните документи: Молба за връщане на детето В. С. по чл. 8 от Хагската конвенция; Молба за връщане на детето А. С. по чл. 8 от Хагската конвенция; Пълномощно по чл. 28 от Хагската конвенция - част от молбите;

Свидетелство за раждане на В. С.; Свидетелство за раждане на А. С.; Удостоверение за сключен граждански брак между г-н С. и г-жа В.; Писмо от Държавна гранична служба на Украйна; Извлечение от Решение №327/11 от 25.5.2021 г.; Заключение на Службата за деца на Чернивецкия градски съвет от 26.05.2021 г.; Решение на Шевченковски районен съд на гр. Чернивци от 23.06.2021 г.; Копие от писмо от Държавна данъчна служба на Украйна;

Копие от паспорт на молителя; Извлечение от украинското законодателство; Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново; Снимки на децата и майката.

Ответницата О. О. В. в открито съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г. лично и чрез процесуален представител оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че не е напуснала границата на Украйна неправомерно, а с оглед спасяването на децата от водената в тази страна война и с оглед решение на Парламента всички деца които са на възраст под 16 години, да могат да напуснат територията на Украйна, за да могат да бъдат спасени, без нотариално съгласие от втория родител. Моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ответницата представя преписи от регистрационни карти на децата В. и А.

/Олександра/ за предоставена временна закрила на същите деца, издадени от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, препис от Резолюция на Кабинета на министрите на Република Украйна № 179 от 01.03.2022 г., съгласно която деца под 16 годишна възраст, придружени от един от родителите, баба и дядо, пълнолетен брат, сестра, мащеха, баща или други лица, упълномощени от един от родителите в писмено заявление, заверено от органа по настойничество и попечителство, могат да пътуват извън Украйна, се извършва без нотариално заверено съгласие на другия родител и при наличие на паспорт на гражданин на Украйна или акт за раждане на детето /при липса на паспорт на гражданин на Украйна/ документи, съдържащи информация за лицето, признати от Държавната служба за гранична охрана. Представена е и извадка от сайта на Министерство на външните работи на България относно индекса на риск при пътуване до Украйна.

По делото, в съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г. са изслушани ответницата и детето В., прието е писмено изявление от молителя.

При изслушването му в съдебното заседание детето В. заявява, че е 11 години, живее в град Велико Търново на ул. „Възрожденска“, преди са живеели в Украйна, в град Чернивци - с баща си, баба си, дядо си и сестричката му, както и с една жена /новата съпруга на баща му/. Заявява, че на училище не е ходил в Украйна, заради войната имали дистанционно обучение. Знае, че е доведен в България, за да бъде в безопасност, за да не се 4 страхува от войната, от сирените, защото има риск от смърт в Украйна. Детето разказва, че на ден около четири или пет пъти пускали сирена и се налагало да се крият в бомбоубежище. Заявява, че не иска да се връща в Украйна, желае да остане в България, тук му харесва, има приятели, по-хубава къща, сестричката му е заедно с него. Разказва, че сестричката му през нощта, когато включвали сирената, ставала бързо и отивали в бомбоубежището, много се притеснявала, била уплашена – плачела, получавала болки в корема. Разказва също, че в град Велико Търново живее освен с майка си и сестра си, също и с новия съпруг на неговата майка – А., който работи на морето, държи се добре с тях, носи им подаръци, когато се връща. Детето заявява, че обича и майка си и баща си, но би искал да ходи при баща си само на гости, чуват се по телефона, виждат се по Вайбър, като майката не пречи на тези контакти.