Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 550 от 02.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 104/2021
Вид
Протокол № 550
Подписан
02.11.2021
В сила
02.11.2021
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 550 гр. Варна, 02.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900104 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:06 часа се явиха:

Ищцовата страна Я.С. А., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. А. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от Изпълнителните директори С.Н.А. и П.В. Д., редовно уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК, представлява се от адв. Н. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Д. А.. Д., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Й. Л.. М., редовно призован, явява се лично.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 21078/20.10.2021 г. на 1 допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Д. А.. Д., 54 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Д.Д.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. К.:

В. л. Д.: За да може ищцата да се възстанови до състоянието, които е било преди инцидента, трябва да се провежда лечение при специалист ортопед – травматолог, за да се получи положително развитие. При непровеждане на такова лечение, увреждането което се е развило, като усложнение, а именно „петниста остеопорза“, известна като болестта на Зудек, ще остане завинаги. Това допълнително ще оказва влияние на и сега увредената походка на пострадалата.

Посочените в табличен вид медикаменти са относими към лечението .

Тези медикаменти не са за остеопорозата. Това са първоначално описаните медикаменти, след получаване на травматичните увреждания.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебномедицинската, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Д.

2

А.. Д., в размер на 350.00 /трита и петдесет/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. РКО – от Бюджета на Съда /.

СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 19628/04.10.2021 г. на допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Й. Л.. М., 40 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Й.М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. Д.:

В. л. М.: Пострадалата се е движила по ширината на паркинга пред блока, където са били паркирани автомобилите. Към датата на ПТП–то има данни, че е имало преспи, т.е. наличието или не на тротоари е трудно определимо. Обичайно пред блоковете има свързващи тротоарни площи между различните входовете. Както е описано в експертизата, тук се касае за един блок с три входа, като един от входовете, който е в дъното на паркинга е записано като отделен блок. Пострадалата се е движила от дълбочина на паркинга към изхода на паркинга, към първия вход на блока. Категорично се е движила спрямо пътното платно. Ударът е настъпил на метри преди тя да се качи на тротоарната площ пред входа. Към този момент тя е била с гръб към автомобила, което е видно от настъпилите увреждания, те са при падане напред. Т.е. тя е била бутната в гръб, изведена е от равновесие и е паднала напред. Към същия момент автомобилът е бил при маневра заден ход, т.е. считам, че визуалният контакт е бил в превес за автомобилния водач, а не към пострадалата. Колко бързо се е движил автомобила и колко бързо се е предвижвала пешеходката, за да се установи дали те са били в конкретна 3 видимост, предварително, преди тя да се насочи към бордюра, няма материали по делото и не бих могъл да направя заключение.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес изслушаното заключение на съдебно – автотехническата експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Й.

Л.. М., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.

РКО – „Юробанк България“ АД от 21.09.2021 г./.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за установяване на търпените неимуществени вреди, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел лицето С. Д. А., като вписва същият в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне самоличността му, както следва: С. Д. А., 43 години, българин, български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.

– Син съм на Я.А.. Желая да свидетелствам.

На въпросите на адв. К.:

Свидетелят А.: Когато се случи инцидента с майка ми, аз бях на гости.

Това беше зимата на 2017 г., около 17:00 – 19:00 часа. Блъсна я едно такси, като давал назад и тя си счупи коляното. Взехме жена да я гледа, защото аз не 4 мога да я водя до тоалетна. Имаше един момент, в който жената я гледа. Това продължи докато минаха болките, мисля, че няколко месеца.

Не мога да се сетя дали кракът беше гипсиран. Мисля, че беше с гипс.

Използваше помощни средства, за да се предвижва. Ходеше с два бастуна. И сега се случва да ходи с бастун, когато е понаболи.

До инцидента майка ми работеше на автобусите, на билетчетата, в Градски транспорт. След инцидента спря да работи. Тя не е същата от преди инцидента. На моменти я боли пак. С бастун ходи.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна залата.

Адв. К.: Нямам други доказателствени искания. Имам искане само за изменение на иска по чл. 214 от ГПК. В този смисъл представям молба.

Адв. Д.: Желая да направя едно уточнение, във връзка с обстоятелството, че в предходно съдебно заседание, ответното дружество не е представлявано, не е изпратило процесуален представител, в което съдебно заседание съдът е направил доклад, придържайки се към Определение № 859/ 14.07.2020 г., в който доклад, съдът е възприел твърдения на ищцовата страна, направени чрез процесуалният представител, че не е отправено предложение за обезщетение от застрахователното дружество. Още с исковата молба сме направили възражение, че такова предложение е направено и те са го отказали. предложението за обезщетение е в размер на 18 000.00 лева. Предвид на това искане, въпреки, че е приет доклада, да обосновем допустимост на доказателство, което искаме, а то е кореспонденция – писмо до ищеца за предложеното обезщетение. В тази връзка смятаме, че искането за представянето на това доказателство ще бъде допустимо в днешното съдебно заседание, при условие, че сме възвели възражението си още с отговора по исковата молба, което е факт. На практика го доказваме, с това доказателство в днешно съдебно заседание. В тази посока има и решение на ВКС, че доказателството е допустимо. Това е писмо, което е отправено до процесуалния представител на ищцата. Това е писмо – кореспонденция, с което са уведомени, че застрахователна комисия е взела решение за обезщетение, в размер на 18 000.00 лева, което обезщетение е 5 отказано от тях.

Адв. К.: В допълнителната искова молба съм направил изложение по отношение на това Ваше твърдение. Оспорил съм го и сега продължавам да го оспорвам. Доколкото разбирам това е изпратено по e-mail?

Адв. Д.: Това е e-mail, който Вие сте посочили за кореспонденция.

Адв. К.: Не съм го получил. Не е от такова значение дали е отправено и дали е прието това предложение. Вън от това, преклудирано е това искане.

Следваше да бъде посочено най – малко с отговора на исковата молба. Да не говорим, че не е представено в първото по делото съдебно заседание. Така, че аз е се противопоставям за приемането му, но въпреки всичко твърдението на страната следва да бъде доказано от нея, а именно, че и процесуалният представител или ищецът е получил това предложение, каквито доказателства по делото не съществуват.

Адв. Д.: Съгласно становище, закрепено в Решение на ВКС, №163, по търговско дело № 965/2010 г.: „… Правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 370 ГПК /респ. срока за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и А.ажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда.“, който в случая е конкретния. Мисля, че е допустимо това доказателство и затова моля, съдът да го приеме. То установява определено твърдение на ищеца, за отказ.

СЪДЪТ намира, че възможността за събиране на въпросното доказателство е прекудирана, доколкото същото, видно от неговата дата, е изходящо от 25.01.2021г., което е станало далеч преди подаване на отговора на исковата молба, поради което