Решение № 944 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Бургас, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора В. Анд. Ч. като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100100214 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.

С. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Бойчо Боев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102 против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София 1061, бул. „Витоша“ № 2, ЕИК 000695064, представлявана от главния прокурор, чрез Окръжна прокуратура – Бургас, с искане за осъждането на последната да заплати сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.06.2021г., по ЧНД № 186/2021г. по описа на РС-Царево, по което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и сумата от 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане, както и адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. за процесуално представителство по ДП № 302 ЗМ-75/2021, пореден № 361/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, както и да заплати направените по делото разноски.

Според изложеното в исковата молба, на 16.06.2021г. с постановление на разследващ полицай е било образувано досъдебно производство № 302-ЗМ-75/ 2021г. по описа на РУ-Царево, пр.пр. № 1

6846/2021г. по описа на РП-Царево с обвиняем Н. З. в това, че на 16.06.2021г. в дома си в гр.Царево по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст негова дъщеря Н.З. е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – престъпление по чл.149 ал.1 от НК, като е бил обвинен в същото деяние и спрямо ненавършилата 14годишна възраст ГГ.П.К.. Производството било прекратено след 2 години поради това, че ищецът не е извършил посочените престъпления. Въз основа единствено на показанията на дъщерята на ищеца – Н.З.а, бил арестуван за 24 часа и задържан още 72 часа, а впоследствие с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 10 дни въпреки показанията на сина му – Г.З.йданов, че момичето лъже. Мярката за неотклонение била заменена с друга – „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. от състав на ОС-Бургас по ВЧНД № 622/2021г. Също така е бил извършен обиск в дома на ищеца, а децата били изведени и настанени в продължение на месеци в Центъра за настаняване от семеен тип без увреждания в Бургас.

Според Н.З., прибързаните действия на прокуратурата без да се извърши разговор с психолози с двете малолетни деца, са съсипали живота му в град с население от 7000 души, всички негови познати и приятели били шокирани и досега го гледали подозрително въпреки прекратяване на производството. Съпругата на Н.З. напуснала семейството преди години и избягала в Г., където била убита. Н.З. от ежедневния стрес получил нервен срив, който не е отминал и сега. Изброени са и правно-релевантните според процесуалния му представител обстоятелства за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Окръжна прокуратура – Бургас като представител на

Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че наложената мярка не е била отменена като незаконна, а изменена в по-лека.

Това довело до липса на елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ. От друга страна, срокът на задържане – от 19.06.2021 до 25.06.2021г., икономическите условия и липсата на доказателства за негативни последици за ищеца, не обосновават размер на обезщетението от 40 000 лв.

От друга страна, не е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от 2

ЗОДОВ, след като липсват доказателства, че постановлението за прекратяване по чл.243 ал.4 от НПК е влязло в сила. Твърди се, че цялостният предявен размер от 90 000 лв. е прекомерен, като не са приложени доказателства за особено негативни последици за ищеца вследствие действия на прокуратурата. Няма доказателства и уговореното адвокатско възнаграждение от 1500 лв. действително да е било заплатено.

Прокуратурата оспори и началния момент, от който се търси законна лихва, тъй като според т.4 от ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, лихва би се дължала най-рано от датата, на която постановлението за прекратяване е влязло в сила, а доказателства за тази дата няма. При условията на евентуалност се твърди, че претендираното обезщетение е завишено по размер и както предвид съдебната практика по чл.52 от ЗЗД, така и с оглед икономическите условия в страната.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.

В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че искът е изцяло неоснователен, а евентуално силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като ищецът е с адрес в гр.Царево, област Бургас, т.е. в съдебния район на ОСБургас.

Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Досъдебно производство № 302-ЗМ-75/2021г. явно е започнало с постановление от 17.06.2021г. за привличане на Н.З. като обвиняем за извършени в периода м.май 2019 – 16.06.2021г. престъпления по чл.149 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК спрямо непълнолетната му дъщеря Н.З. и нейна също 3 непълнолетна приятелка, като му е взета и мярка за неотклонение „задържане в ареста на ОСИН – Бургас“ за 72 часа. Видно от приложеното в цялост досъдебно производство, спрямо ищеца е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 186/2021г. по описа на РСЦарево, отменена с определение № 263/ 25.06.2021г. по ВЧНД № 622/2021г. по описа на ОС-Бургас. С постановление от 18.11.2022г. на прокурор при ОПБургас, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1, чл.243 ал.2 и чл.199 от НПК е било прекратено образуваното наказателно производство против ищеца и отменена взетата от ОС-Бургас мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000 лв. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц-006/ 30.06.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево, малолетният син на ищеца – Г.З., е бил настанен по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, на основание чл.28 от Закона за закрила на детето, като с последващи заповеди са били приложени и други мерки спрямо малолетния Г.. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц/004/ 18.06.2021г. и последващи такива, същите мерки са били предприети и спрямо непълнолетната Н.З.. Цялата документация се съдържа в приложеното адм.д.№ 1827/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. Видно е, че заповедта относно малолетния Г. е била отменена с влязло в сила на 07.08.2021г. решение № 1152/ 22.07.2021г.

Свидетелката Д. М. – позната на ищеца от 10 години, твърди, че през 2021 г. жителите на Царево се разбунтували и осъждали Н.. Когато го видяла за първи път след задържането му, Н.З. бил сринат, с торби под очите, не искал да комуникира с никакви хора, изобщо не излизал навън, а и сега много рядко. Случилото се винаги щяло да стои между него и дъщеря му. Бил е задържан за 10-11 дни, като свидетелката е посетила ищеца в ареста.

От показанията на свидетеля К. П. – познат на Н.З. от 21 години, стана ясно, че през 2021г. когато го посетил в арест, ищецът бил премазан и заявил, че вероятно оттам няма да излезе жив. След като се разчуло, всичките му приятели се обърнали срещу него. Ищецът се занимавал с търговия, като преди със свидетеля редовно са излизали семейно и дъщеря му се е държала много мило с баща си.

Според свидетелката Ж. Д. – позната на ищеца от детството, той е много съвестен човек, който е принуден да отглежда двете си деца. Тогава 4 бил задържан веднага и го държали гладен 24 часа, направили обиски в къщата му. Вътре е бил жестоко бит в бъбреците, в ребрата, имал счупен пръст на крака. Приятелите се отдръпнали от него, останали двама-трима.

Станалото опетнило името му и нанесло щети на бизнеса му – държал склад на едро, но след ареста престанали да го търсят. Социалните прибрали и двете му деца, а дъщеря му имала проблеми с психиката, наследени от починалата ѝ майка.

Свидетелката Е. В. – класна на дъщерята на ищеца Н., заяви, че сред всичките 600 деца се разчуло за случая, макар тогава да са били на дистанционно обучение. Не е известно, дали психолози са работили с дъщерята на ищеца. Н. и сега продължава да учи в същото училище, в друга паралелка защото децата в бившия ѝ клас я обсъждали.

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на Н. З. е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е приключило с определение за прекратяване. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в емоционален срив, страх от наказателна репресия, нервност, загуба на самочувствие, изпадане в изолация, несигурност за прехраната поради рязкото влошаване на извършваната търговска дейност, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението (Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.).

Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и 5 характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят следната характеристика спрямо Н. З.. Формално наказателното производство против него е продължило около 1 година и 5 месеца, което обосновава извод, че З. е бил под стрес от привличането си като обвиняем поради породената неизвестност. През цялото време са били разпитвани свидетели, извършени обиски и изземвания, свързани с повдигнатото обвинение, били са провеждани процесуални действия, в т.ч. приведени административни мерки по настаняване на децата му в детски център. Процесуалната принуда чрез задържането му е продължила общо 10 дни, но поради характера на повдигнатото обвинение спрямо ищеца и прибързаните действия на лицата, упражнили задържането му, същата е довела до значителни негативни последици. Увреждането може да се приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с престоя с белезници в затворени помещения, предизвикване на срам и отчаяние поради обстоятелството, че живее в малък град с население около 7000 души, участието му в процесуални действия при провеждане на досъдебното производство в посочената времева рамка от година и половина, което е било свързано с негативни емоции от личен и семеен характер.

Изложените от ОП-Бургас мотиви при постановяване на акта за прекратяване на досъдебното производство разкриват, че още при разпита на сина на пострадалия – Г.З., на 25.06.2021г. момчето е обяснило твърденията на сестра си със спорове за пари между нея и баща . Направо е заявил, че Н. лъже и иска да затворят баща , вкл. защото я карал да му помага в склада.