Решение № 3539 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3539 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110217220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

„И.” ЕООД ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:град София, ж.к.“********, представлявано от И. Н. К. обжалва наказателно постановление (НП) № 22-2400328/20.11.2024г. издадено от И. Х. Й.- директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева, за това, че от стрА. на „И.” ЕООД, в предприятието на 01.08.2024г. не е изпълнено задължително предписание под № 4, съдържащо се в Протокол за проверка изх.№ ПР 2420005, връчен на 10.07.2024г., със съдържание”Работодателят да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение на В. М. Т. за положения от него труд през месец декември 2023г., съгласно чл.128, т.2 от КТ“ , с краен срок на предписанието 31.07.2024г. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят незаконосъобразно. моли съда

1 да отмени

НП, като

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.П. поддържа жалбата.

Въззиваемата стрА., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледА. по същество е неоснователна.

Видно от съдържащия се в административнонаказателната преписка

Протокол за извършена проверка изх.№

ПР2420005/10.07.2024г., инспектор и служител на АНО –свидетелката С. Й. В. констатирала в хода на проверката на жалбоподателя – работодател, че при преглед на представената разчетно-платежна ведомост за заплата за месец декември 2023г., на В. М. Т. е начислено трудово възнаграждение за отработеното време, но не били представени платежни документи(фиш, касов ордер, банково извлечение или подпис на лицето във ведомостта за месец декември 2023г.), удостоверяващи изплащането на трудово възнаграждение на лицето.

На 10.07.2024г. било изготвено и връчено на дружеството – жалбоподател предписание-на Т. да бъде изплатено уговореното и начислено трудово възнаграждение за положения от него труд през месец декември 2023г., съгласно чл.128, т.2 от КТ, като бил посочен краен срок за изпълнение на предписанието –31.07.2024г.

Видно от съдържащото се в административнонаказателната преписка, заверено копие на разчетно-платежна ведомост за заплата за месец декември 2023г., на В. М. Т. е начислено трудово

2 възнаграждение за отработеното време, при основно възнаграждение 400 лева.На 17.05.2024г.Т. подал до АНО сигнал за нарушаване на трудовото законодателство, в който посочил, че на 20.09.2023г. е сключил трудов договор с „И.” ЕООД, а на 13.04.2024г.подал едномесечно предизвестие за прекратяване на този договор, с изложени мотиви, сред които и забавяне изплащането на трудово възнаграждение.

При извършена последваща проверка на 16.09.2024г. от служител на АНО било констатирано неизпълнение на горепосоченото предписание, въпреки изтеклия вече срок – на 31.07.2024г.

С оглед така констатираното нарушение – извършено на 01.08.2024г.в предприятието на работодателя, свидетелката В. съставила АУАН, а по – късно било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и гласните(показанията на свидетелките В. и Б. и на свидетеля В. М. Т.) и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът не кредитира като обективни показанията на свидетеля И.

Д. И., в които заявява, че В. Т. не искал да разписва ведомост, защото имал наложен запор, тъй като свидетелят, към момента на изслушването му в о.с.з.продължава да е в трудови правоотношения с дружеството – работодател.

Показанията на свидетеля Л. А. И. не съдържат конкретика относно получаването на трудово възнаграждение от Т., а в същите се коментират принципни положения, като следва да се съобрази, че и този свидетел е в действащи трудови правоотношения с работодател „И.” ЕООД.

Нстоящият съдебен състав не кредитира представените от работодателя протоколи за отказ от стрА. на В. М. Т. да подпише 3 платежна ведомост за заплата - същите не съдържат пореден номер, конкретни данни, подписани са от свидетелите И. Д. И. и Л. А. И., липсват доказателства, които да сочат по безспорен начин, че не са съставени в много по-късен момент от датите за получаване на заплата, единствено за да послужат в административнонаказателното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление нарушение.В случая не е спазена разпоредбата чл. 415, ал.1 КТ.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а

АУАН съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, за извършването на което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна стрА. състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение.

Следователно задължителното предписание е индивидуален 4 административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.

Описаното в АУАН и НП нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Налице е неизплащане на трудово възнаграждение, което засяга правата на работника в голяма степен и го лишава от доходи за съществуване.

АНО правилно е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която е определил да се наложи на жалбоподателя в размер на законоустановения минимум.

Нормата на чл. 415, ал.1 КТ предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Наложената в случая санкция в размер 1 500 лв., се явява съразмерна на тежестта на нарушението.

5

С оглед изложеното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а в полза на АНО следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП)

№ 22-

2400328/20.11.2024г. издадено от

И. Х. Й.- директор на

ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”София, с което на „И.” ЕООД ЕИК:****** е наложена имуществена санкция в размер на 1

500/хиляда и петстотин / лева, за това, че от стрА. на „И.” ЕООД, в предприятието на 01.08.2024г. не е изпълнено задължително предписание под № 4, съдържащо се в Протокол за проверка изх.№ ПР 2420005, връчен на 10.07.2024г., със съдържание”Работодателят да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение на В. М. Т. за положения от него труд през месец декември 2023г., съгласно чл.128, т.2 от КТ“ , с краен срок на предписанието 31.07.2024г. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „И.” ЕООД ЕИК:****** да заплати на

ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”София-гр.София сума в размер на 120/сто и двадесет/лева, съставляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) д.ен срок, от 6 получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7