Решение № 1264 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501794 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *****, гр. *****, чрез процесуалния представител мл. юрисконсулт Д.Д. срещу Решение № 1750/18.04.2024г постановено по гр.д.№13109/2022г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с., с което се прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит № *** от 15.04.2021 г. сключен между А. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адвокат Р. Р., със съдебен адрес: гр. ***** и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** (*****), ет. 10, поради противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК; отхвърлят се исковете с правно основание чл.79 ал.1, вр.с чл. 240 ЗЗД, предявени от "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** (*****), ет. 10, против А. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адвокат Р. Р., със съдебен адрес: гр. *****, с които е поискал да бъде осъден ответника, да заплати сумите: 349,48 лева падежирала главница, дължима за периода от 16.08.2022 г. до 16.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от депозиране на насрещния иск - 21.11.2022 г. в съда до окончателното изплащане на вземането; 3,20 лева обезщетение за забава, начислено върху падежиралата главница за периода от 17.10.2022 г. до 18.11.2022 г.; 14,52 лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.09.2022 г. до 16.10.2022 г. С постановеният съдебен акт в полза на А. А. Д. ЕГН ********** са присъдени направени по делото разноски в размер на 382,2лева, а в полза на адвокат Р. Р. от АК - ****, с адрес на практика: гр. ***** е присъдена сумата от 360,00лева, 1 представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение като го обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Моли същото да бъде отменено, като вместо това постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск за прогласяване нищожността на договора за кредит като неоснователен и бъде уважен изцяло предявения насрещен иск.. Претендират се разноски, включително юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100лв..

Въззиваемата страна А. А. Д. ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.

Р. Р. оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски във въззивното производство – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА.

Съдът е сезиран и с частна жалба депозирана адв. Р. Р., в качеството му на процесуален представител на А. А. Д. ЕГН ********** против определение №6507/29.05.2024г. постановено по гр.д.№13109/2022г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с., с което е изменено постановеното Решение 1750/18.04.2024г, като на процесуалния представител е присъдено адвокатско възнаграждение без ДДС, а именно в размер на 300лв.

Иска се отмяна на обжалвания акт, като вместо това, съдът измени първоинстанционното решение като присъди на адв. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 548.92лв за уважения установителен иск и сумата от 400лв за отхвърления насрещен иск.

Ответникът по частната жалба "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, оспорва същата като изцяло неоснователна, моли да се остави без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При направената служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверено правилността на решението. По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания. В случая по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.04.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ответника кредит в размер на 2 000 лв., със срок до 16.10.2022г. Страните по договора да уговорили, 2 че кредитополучателят дължи заплащането на годишна лихва в размер на 40.44% от главницата по кредита, ГПР от 48.84% и че общата сума за погасяване е в размер на 2 700лв. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора, банковата гаранция, или гаранция от небанкова финансова институция за сумата в размер на 2 700лв и със срок на валидност до 17.10.2022г. В чл. 6 от договора е посочено, че при неосигуряване на гаранция, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2 556лв.

Неустойката се изчислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4 ал.3.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, то същият се подчинява на специалната уредба в ЗПК. Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, като за съответствието на договора с тях, съдът дължи проверка, независимо дали има конкретни оплаквания от страните. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, но не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, формално е посочена и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 6 от договора, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин 3 на плащане в самия договор. Действително, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл. 6 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. В конкретният случай, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.. В случаят уговорената в процесния договор неустойка за непредоставяне на гаранция няма обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, то същата се явява скрита печалба за кредитора. Това обстоятелство от своя страна налага извода,, че с клаузата на чл. 6 от договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя, което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при установяване на ГПР по кредита. Доколкото обаче посочената сума не е включена в ГПР, то следва да бъде прието че посочения в договора годишния процент на разходите от 48.84% не отговаря на действителния такъв. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, доколкото посоченият в договора размер на годишния процент на разходите не съответстват на действително уговорения такъв, което обстоятелство само по себе си обуславя недействителност на целия договор, на осн. чл. 22 от ЗПК. Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя, която не кореспондира с общия размер на задълженията по договора. Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, същият следва да се приеме за недействителен.

По изложените съображения настоящия състав намира предявения иск за основателен, поради което обжалваното решение, в тази част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като 4 неоснователна - да се остави без уважение.

По отношение на предявения насрещен иск, следва да бъде отбелязано, че когато потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито се явяват начисляваните суми за неустойки, такси и пр. Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на 2 000,00 лева, която е усвоена от потребителя, а съгласно данните по делото, кредитополучателя е направил 7 плащания на обща стойност 2 336,00 лева. С оглед на това, следва да бъде направен обоснован извод, че кредитополучателят е заплатил получената главница в размер на 2 000,00 лева, поради което последният не дължи заплащането на претендираните от "НЕТКРЕДИТ" ООД суми по насрещния иск. Отхвърляйки предявения насрещен иск, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което и в тази част, същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неосноватална оставена без уважение.