Решение № 2713 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100504744 по описа за 2022 година

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Столична община срещу решение от 28.02.2022 г. по гр.д. №2911/2021 г. на Софийския районен съд, 144 състав, в частта, която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ПСТ Груп“ ЕАД обратен осъдителен иск за сумата от 2908,38 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за случило се на 26.01.2016 г. около 21:50 часа в гр. София ПТП, за което е образувана щета с №0000-1201-16-250408 по полица с №93001510076644 по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ауди А8 Л“ с рег. № СВ **** АА, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи, че по делото е установено наличието на сочения договор за възлагане на ремонтни дейности, както и възлагането и заплащането на процесните ремонтни дейности. Поддържа, че е налице нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, тъй като не е разпределил доказателствената тежест между страните. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Ваззиваемата страна „ПСТ Груп“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано в частта, в която е уважен предявеният от ЗК „Л.И.“ АД срещу Столична община първоначален установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.410 КЗ вр. пар.7 ал.1 т.4 ПЗРЗМСМА, чл.8 ал.3 вр. чл.31 ЗП, чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, поради което решението е влязло в закона сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Както е посочено в решение №389/13.05.2015 г. по гр.д. №6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, следва да се съобрази с трайната практиката на ВКС, както и с дадените в т.1 и т.9 ППВС №1/10.11.1985 г. на ВС, т.4 ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/29.02.2012 г. по т д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че основанието на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В конкретния случай ищецът по предявения обратен иск основава регресната си претенция на сключен между страните договор за поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения с рег. №0015-РД-55-281 от 11.05.2015 г., въз основа на който е възложил на ответника ремонт на процесния пътен участък, но е налице некачествено изпълнение – наличие на скрити недостатъци /допуснатото от въззивния съд уточнение на исковата молба, въз основа на разпореждане от 10.08.2022 г., с което исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите и/.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, а ко длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Настоящият съдебен състав, като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба намира, че се касае за иск за имуществени вреди от категорията на претърпените загуби, т.е. касае се за отговорност по чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, като ищeцът основава претенцията си на вреди от некачествено изпълнение по процесния договор за ремонт. До недопустимо решение се е стигнало поради произнасяне по нередовна искова молба, респ. неразглеждане от първоинстанционния съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за присъждане на паричната сума. Твърденията на ищеца в 2 исковата молба, уточнена във въззивното производство, са за това, че е възложил на ответника ремонт на процесния пътен участък, но е налице некачествено изпълнение – наличие на скрити недостатъци, както вече бе посочено по-горе. Липсват каквито и да е твърдения в исковата молба за пълно неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор - че ответникът въобще не е извършил възложените му процесни ремонтни дейности. Налице е недопустимост на обжалваното решение поради необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, като новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.

Настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК на разноските, а по аргумент от чл.294 ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските в настоящето въззивно производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №17502 от 28.02.2022 г., постановено по гр.д. №2922/2021 г. на Софийския районен съд, 144 състав, в частта, която е отхвърлен предявеният от Столична община, ЕИК ****, адрес: гр. София, ул. ****, срещу „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, обратен осъдителен иск за сумата от 2908,38 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за случило се на 26.01.2016 г. около 21:50 часа в гр. София ПТП, за което е образувана щета с №0000-1201-16-250408 по полица с №93001510076644 по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ауди А8 Л“ с рег. № СВ **** АА, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3