Определение № 480 от 31.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. София, 31.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20251001000335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД,

ЕИК130428132, със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н Оборище, бул. “Янко Сакъзов“ №26, чрез адв. А. и адв. Д. от САК срещу Определение №868/28.02.2025г., постановено по т.д. № 1296/2023г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-25 състав, с което е отменен хода по същество и производството е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на иска с мотиви за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.62,ал.1 от ЗПРПМ., предвид че не е налице право на заявяване по смисъла на чл.13 , ал.3 от ЗПРПМ на процесния патент в полза на ищцовото дружество.

В жалбата са наведени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради материалноправна незаконосъобразност, свързана с погрешно тълкуване и прилагане на разпоредбите в закона, регламентиращи принадлежността на правото на заявяване на патент за изобретение, с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“, по отношение на патентопритежателят и ответник в първоинстанционното производство Д. В. П.. Навеждат се оплаквания за неправилност на основния извод на СГС, че при липса на твърдение от страна на въззивния жалбоподател за възникване в неговия патримониум на правото на заявяване върху процесния метод, то същият няма правен интерес от предявяване на установителен иск с предмет отричане възникването на същото право в полза на въззиваемата към датата на заявяване на патента. Поддържа се в жалбата, че по отношение на въззиваемата не е възникнало право на заявяване поради ненадлежно уведомявяне на работодателя-ищцовото дружество в срока по чл.13, ал.3 вр. с чл.15 от ЗПРПМ. Като правна последица жалбоподателят счита,че издаденият патент следва да бъде 1 заличен, тъй като същият е недействителен и съществуването му води не само до застрашаване, но и до пряко засягане на правната сфера на дружеството, като създава несигурност относно законосъобразността на свободното използване на метода. Моли за отмяна на обжалваното определение и за даване на указания на долустоящия съд да се произнесе по същество по предмета на спора, като приеме за установено по отношение на ответницата и въззиваема в настоящото производство Д. В. П., че същата не е имала право на заявяване към момента на подаване на заявката в Патентното ведомство. Излага се, че дружеството на общо основание не е изключено от кръга лица, които са активни легитимирани да претендират обявяване на патентът за недействителен поради изначална липса на възникнало право на заявяване в полза на изобретателя. Работодателят „БУЛ БИОНЦЗПБ ЕООД“ не отрича, че не се е възползвал от възможността да придобие същото или да го установи с влязло в сила съдебно решение в производство по иск с правно основание чл.61, ал.3, във вр. с чл.15 от ЗПРПМ.

В законоустановения срок по чл. 275, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна Д. В. П. ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. ***, ж.к.

„***“, бл.*, вх.*, ап.*, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна при същите като вече изложените в отговора на исковата молба пред СГС съображения, касаещи липсата на правен интерес у въззивния жалбоподател за предявяване на иск с правно основание чл.62, ал.1 във връзка с чл.13 от ЗПРПМ, поради неналичието на правно защитими права, които да бъдат признати със съдебното решение при евентуалното му уважаване. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното прекратително определение-потвърдено като правилно и законосъобразно.

При извършената проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт при условия на пълен въззив, настоящата съдебна инстанция достигна до следните фактически и правни изводи:

Делото пред СГС е образувано по предявен от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД с ЕИК 130428132, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 26, против Д.

В. П., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ап.*, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 62, ал.1, вр. чл. 13 от ЗПРПМ за приемане за установено, че към датата на подаване на заявка за издаване на патент с № 66920 на Патентното ведомство на Република България, по заявление с вх.№ 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014 г., с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“, по отношение на патентопритежателят и ответник в първоинстанционното производство Д. В. П. не е било налице право на заявяване. Наведени са твърдения, че през 2016 г. служителката на дружеството, заемаща длъжността ръководител на лаборатория „Контрол на ин-витро диагностични медицински изделия“ към отдел „Качествен контрол“ Д. П. уведомила управителя на дружеството с докладна записка, че е подала заявка за издаване на патент № B G 111736/08.04.2014 г., като е поискала да бъде преустановено използването на метода, предмет на същата. Дружеството е знаело за подадената заявка, тъй като същата била 2 публикувана в бр. 11/2015 на Бюлетина на Патентното ведомство, като още на 28.01.2016 г. подало възражение с мотиви относно патентоспособността на изобретеният метод по отношение на новост и изобретателска стъпка, но същото не било взето предвид и на 03.07.2019 г. патентът бил издаден. Поддържа се, че Д. П. не е имала право на заявяване по чл. 13, ал.1 от ЗПРПМ, тъй като в периода 08.10.2013 г. (датата на разкриване която не би повлияла на новостта) до 08.04.2014 г. (датата на заявяване) тя е била служител на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД на посочената длъжност, като в тази си функция е имала непосредствен достъп до инструменти, методологии, изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед квалификацията и е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови такива в областта, в която работи за работодателя си. Поради това, за да придобие право на заявяване П. е следвало в законоустановения срок по чл. 15, ал.4 ЗПРПМ писмено да уведоми „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за създаденото изобретение, но същата не го е направила, поради което правото не се счита за преминало от работодателя към нея като автор/изобретател. Сочи се, че към датата на подаване на заявката за издаване на процесния патент ответницата не е имала такова право, което навежда на извод за недействителност на същия съгласно чл. 26, ал.3, т.3 ЗПРПМ. Ищецът обосновава правния си интерес от така предявения иск с възможността за оборване на презумпцията за принадлежността на правото на заявяване по чл. 13, ал.2 ЗПРПМ при установяване, че ответницата не е имала такова към датата на подаване на заявката поради неуведомяването на работодателя за създаденото изобретение, при което ще се създаде основание за обявяване недействителност на патента. Този интерес произтичал от предявени претенции на ответницата относно свободното използване на метода от страна на ищеца „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД.

С уточнителна молба от 21.11.2023 г., подадена от ищцовото дружество се оспорва съществуването на изключителното право на ответницата, удостоверено с издаден патент рег. № 66920 В1, като във връзка с направени с отгорова на исковата молба оспорвания се прави изрично уточнение, че искът не е насочен към установяване служебния характер на изобретението, а към установяване недействителността на издадения патент, поради изначална липса на право на заявяване в полза на изобретателя. Поддържа се,че правен интерес от отричане горепосоченото право е налице поради факта, че положителното решение по иска по чл.62, ал.1, във връзка с чл.13 от ЗПРПМ открива възможността за отправяне на искане пред ПВ за обявяване на недействителността на процесния патент, което от своя страна ще доведе до прекратяване на действието му изцяло от момента на неговото заявяване. С това правната сфера на ищеца повече няма да бъде засягана от поставяне под постоянен въпрос законосъобразното използването на метода, по отношение на който работодателят счита, че може да бъде използван свободно, тъй като не е обект на ничии изключителни права.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. В. П. е подала писмен отговор, в който прави възражение за недопустимост на предявения иск. Поддържа, че в исковата молба ищецът не е обосновал правния си интерес от предявяване на същия, като не е изяснил 3 какви благоприятни правни последици ще произтекат за него при уважаване на иска по чл.62, ал.1 от ЗПРПМ и установяване липса на право на заявяване по отнишение на ответницата. Такива благоприятни последици не биха могли да произтекът чрез оборване на законоустановената презумпция, в сочената от ищеца разпоредба на чл. 13, ал.2 от ЗПРПМ.

Освен това се излага, че ищецът не навежда твърдения досежно въпроса кои негови права са нарушени или застрашени от поведението на ответницата, поради което се нуждаят от съдебна защита, обосноваваща наличието на правният му интерес. Навежда се аргумент, че по иск на Д. В. П. против „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за нарушения правата върху процесния патент било образувано т.д. № 6281/2016 г. по описа на СГС, което приключило с влязло в сила Решение № 260290/21.07.2023 г., с което със сила на пресъдено нещо било прието, че такова нарушение от страна на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД не е налице. Поддържа се, че правен интерес от предявения иск по чл.62, ал.1 ЗПРПМ пред СГС за ищеца би бил налице по време на висящността на делото за нарушение на правата по патента, където същият е имал качеството ответник, но не и след неговото окончателно приключване . По същество се оспорва изобретението да има служебен характер, като се излага че такъв не е установен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл.

61, ал.1 от ЗПРПМ във вр. с чл.15 от ЗПРПМ, и същевременно правото на такъв иск е преклудирано с изтичане на по чл. 61, ал.3 от ЗПРПМ, като ищецът е узнал за издаване на патента още с публикуването му в Официалния бюлетин на ПВ на 31.07.2019 г., а също така и в производството по т.д. № 6281/2016 г.Поддържа се в условията на евентуалност, че дори да се приеме наличие на служебен характер на изобретението, ищецът се е считал за уведомен от Д. В. П. за съществуването на същото с докладни от 06.04.2016 г. и от 07.04.2016 г. и не е предприел действия по заявяване, поради което в законоустановения срок правото по чл.13, ал.3 от ЗПРПМ е преминало върху изобретателя. По делото са събрани писмени доказателства. В проведеното откритото съдебно заседание, обективирано в Протокол № 434/01.03.2024г. страните поддържат изложените твърдения и възражения. С молба от 29.01.2025 г. ответницата Д. П. е направила искане за прекратяване на производството по делото с оглед прекратяване на патента поради неплащане на годишни такси, за удостоверяване на което е представила справка от Портала за електронни услуги на Патентното ведомство. В писмените бележки ищецът поддържа, че това не води до недопустимост на производството и не е основание за прекратяването му на първо място поради възможността за възстановяване на патента на основание чл. 33, ал.3 ЗПРПМ при плащане на такса за възстановяване и двойна такса за поддържане за 10-та година, и на второ – поради интереса патентът да бъде обявен за недействителен от датата на заявяването му, което би предпазило ответника от искове за нарушение за периода на действие на патента.

Частната жалба пред САС е подадена в законоустановения срок, от страна в производството, по отношение на която е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: