Решение № 362 от 02.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пазарджик, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500961 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд рег.№126 от 24.06.2025г. постановено по гр.д.№20245230100433 по описа на същия съд за 2024г. е ОБЕЗСИЛEН А Заповед № 96 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 05.03.2024 г. по ч.гр.д. 138/2024 г. по описа на Районен съд Панагюрище в частта по отношение на сумата в размер на 99,00 лв. договорна лихва за периода от 12.08.2022 г. до 10.11.2022 г. и 169,14 левалихва за забава за периода от 10.11.2022 г. до 19.02.2024 г., дължими подоговор за предоставяне на кредит № 398578 от 12.08.2022 г.

ПРИЕТО Е ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК по отношение на П. М. Л.

ЕГН: **********, с адрес:гр. ****, че „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Балша” № 17, ап. 1 е носител на парично вземане в размер на сумата от 1070,00 лева 1 представляващи непогасена главница по договор за кредит 398578 от 12.08.2022 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 138/2024г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

ОСЪДЕН Е , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, ответникът П. М. Л. ЕГН: **********, с адрес – гр. **** да заплати на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. “Балша” № 17, ап. 1, сумата в размер на 61,37 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 119,94 лв. разноски направени в исковото производство.

ОСЪДЕН Е , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ищецът „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Балша” № 17 да заплати на адв. П. И. П., член на Адвокатска колегия - Хасково, с личен № 1300053663 сума в размер на 15,02лв - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по заповедното производство и 40,07 лева- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по исковото производство

С определение рег.№535 от 16.09.2025г. постановено по същото дело от Панагюрски районен съд в производство по чл.248 ал.1 от ГПК , е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 4367 от 18.07.2025г. подадена от адв. П. П. процесуален представител на П. Л., с която е направено искане за изменение на Решение № 126 от 24.06.2025 г. постановено по гр.д. № 433/2024 г. по описа на Районен съд– Панагюрище, в частта за разноските Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№4368 от 18.08.2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от П. М. Л., ЕГН-********** от гр.Панагюрище чрез процесуалния си представител адв.П. И. П. В ЧАСТТА за присъждане на вземане в полза на ищеца за главница в размер на 1070лв. ведно със законна лихва върху главницата, както и разноски по делото. Твърди се, че Първоинстанционният съд не е съобразил, че по процесния договор за потребителски кредит 398578 от 12.08.2022г. ищеца в условията на пълно и главно доказване по никакъв начин не е доказал, че е носител на парично вземане в размер на 1070лв, не е предоставил никакви доказателства от 2 счетоводните си записвания, че платеното от длъжника е само 470 лв., както и не го потвърди със съдебно-счетоводна експертиза, като е приел твърденията на ищеца, че е получил по кредитното потребителско съглашение само 470 лв.

Съдът следвало да съобрази, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС, по който националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя, каквото качество имал жалбоподателя предвид и на дефиницията за това по смисъла на 13 ЗЗП, Съдът допуснал съществени процесуални нарушения и не изпълнил задължението си съгласно чл. 7, ал.3 и чл. 12 от ГПК да се произнесе по всички защитни доводи на ответника и да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.2З5, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, като не изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от потребителя относим юридически факт. И възложил неправилно и незаконосъобразно несъразмерно заплащане на разноски в тежест на ответника, който е в качеството си на потребител по процесния договор. моли да се отмени решението в обжалваната му част, а именно в частта му, в която се осъжда П. М. Л., да заплати на „Изи Финанс” ЕООД сумата от 1070 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 398578 от 12.08.2022г. сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата, както и в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция , а на основание чл.З8, ал.2 от ЗА да се присъди в полза на адв.П. П. адвокатско възнаграждение за оказаната на въззивника безплатна правна помощ.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№5366 от 15.10.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция ИЗИ ФИНАНС „ ЕООД, ЕИК-201196810 чрез юрисконсулт Борислав Николчев , в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата по същество. Твърди се, че решението е изцяло законосъобразно и правилно и че всичко изложено от въззивника за недействителността на договора е напълно правилно. Но не е 3 относимо към спора, доколкото първоинстанционният съд е взел предвид всичко това. Поради което е постановил решение, с което е присъдил само главницата по договора1070 лв., което се следва от чл. 23 от ЗПК предвиждащ връщане на чистата сума от 1500лв, като в случая се поддържа, че плащанията по договора са 430.00лв. И че присъдената сума е дължимата, независимо от действителността на договора, главница. Моли да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна. Доколкото първоинстанционният съд е уважил всичко изложено от въззивника и на основание чл. 78, ал. З от ГПК на дружеството да се присъдят п направените по делото разноски като юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Страните не сочат доказателства въззивната инстанция. по реда на чл.266 от ГПК пред

Обжалвано е с частна жалба с вх.№5342 от 14.10.2025г. и постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК №535 от 16.09.2025г.

В частната жалба подадена от адвокат П. И. П. се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано, че съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон а така също и трайно установената съдебна практика; че съдът е направил неправилно извода, че не са налице основания за преразглеждане на изложените в решението мотиви.

Признава, че делото не се отличава с фактическа сложност, но обстоятелството, че спорове като процесния се решават едносмислено и непротиворечиво от съдилищата, не означава, че правната им сложност е ниска. Посочва, че такова дело изисква голям обем от предварително извършена от адвоката подготовка, включваща запознаване не само с конкретиката на случая, която е обемна по своята детайлност, но също и с актуалната практика - както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения — сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Акцентира, че не трябва да се забравя, и че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Поддържа, че адвокатския труд следва да бъде справедливо съобразно с икономическите обстоятелства в страната овъзмезден, като трябва да се има в предвид че 4 противното ще доведе до това квалифицираните юристи да отбягват да водят подобен вид дела, което ще навреди на обществения интерес при потребителската защита. Определя като неоснователни доводите на съда касаещи реално извършените от адвоката на ответника действия по защитата му, позовавайки се на бързо развилото се производство и обема на извършените действия, което логично обусловило по-ниската процесуална активност на процесуалния представител на ответника. Смята, че това не означава, че последният не е положил висококвалифициран труд подготвяйки се предварително за такава активност особено в контекста на маркираните от него в отговора на исковата молба множество основания за нищожност на конкретната клауза, подплатени с уместно цитирана съдебна практика. Не било съобразено и обстоятелството, че реално са заведени два обективно кумулативно съединени искове и предвид заповедното производство, които съда е уважил частично и следва да се определи адвокатско възнаграждение съобразно тези обстоятелства а определеното адвокатско възнаграждение е в неразумно и несправедливо занижен размер. Съдът не съобразил не само сложността на делото и положения от съответния процесуален представител висококвалифициран труд, но и принципите на разумност, пропорционалност и справедливост (прогласени в решения по дело С57/2015, С 427/16, С 428/16 и С 438/2022 г. на съдът на ЕС); като не се е водил от разпоредбите на незадължителната за прилагане Наредба №1/09.07.2004г., а само е съпоставил неправилно преценката си с тях. На цитираната съдебна практика съдът подходил изключително субективно и формално, въз основа на която би следвало да уважи искането по чл. 248 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и се уважи искането с правно основание чл. 248 от ГПК на адвокат П. И. П. от АК-Хасково, като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за указаната безплатна правна помощ от общо в размер на 55,09лв. със сумата от още 400 лева, от които 200 лева по гр.д.№ 433/24г. и 200лева по ч. гр. д.№138/24г. на Р. С. - Панагюрище.

Постъпил е и отговор на частната жалба от насрещната страна с вх.№6095 от 20.11.2022г. в който ответното дружество “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД поддържа, че е образувано тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГ¯ГК на ВКС за следния въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по 38, ал. 2 от същия 5 закон или те са предоставени единствено на Договарящите се и не подлежат на проверка от съда? ” Основание за образуване е наличието на противоречива съдебна практика. Смята, че делото трябва да бъде спряно до произнасяне на ВКС за това дали състава трябва да извърши съответната проверка или не. В този смисъл е чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. като е явно, че адв.

П. представлява Л. при условията именно на чл. 38 от ЗА. Поддържа, че делото подлежи на спиране и до произнасяне на СЕС: с Определение -№ 42767/29.1 г. по гр.д. М 42769/2022 г. по описа на СРС, 26 с-в, с което е отправено преюдициално запитване до СЕС. По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/202З г. пред СЕС, което към днешна дата е все още висящо. Поддържа, че решенията на СЕС за задължителни не само за съда, който е оправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 от ГПК). Счита че решаването на поставените въпроси е от ключово значение за настоящото производство и решението на съда за присъждане на ДДС, поради което и на основание чл.

633 вр. чл. 631, ал. I от ГПК моля настоящото производство да бъде спряно до произнасяне на СЕС.