Решение № 3047 от 01.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. Пловдив, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330100290 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. П. Д., с ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********“ № ****, ет. ****, офис ****, чрез адв. М.

Г. и адв. А. К. срещу Община П., район „********“, с адм. адрес: гр. П., ул. „*********“ № *****, представляван от Кмета на района Г. С.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.

245, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 3 921, 14 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. Решение № ***** от ********г., взето с Протокол № **********г. на Общински съвет –П., вр. с Постановление № ************г. на МС, обн. ДВ бр. ********* от *************., представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от 846 лева (осемстотин четиридесет и шест лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода **********г., сумата от 2 256 лева (две хиляди двеста петдесет и шест лева), представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, сумата от 819, 14 лева (осемстотин и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща неплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен год. отпуск, дължимо при прекр. на ТПО, както и сумата от 29, 41 лева (двадесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) – мораторна лихва върху главниците от *********г. до *********г., както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

1

В съдебно заседание от ********. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете, като след изменението искът за главница е предявен за общо 3936, 26 лева, от които неплатено ТВ 861, 12 лева за периода ***********г., като искът за заплащане неплатено обезщетение при пенсиониране остава в размер 2256 лева, искът за неползван ПГО остава за сумата от 819, 14 лева, а искът за мораторна лихва за периода ***********г. е увеличен на сумата от 30, 62 лева.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника Район ********** при Община П., като е изпълнявала длъжността „**********“ в детска градина „***********“ и е получавала основно месечно тр. възнаграждение в размер на 1250 лева, и ДТВ за ТСПО – 41 %, или 512, 50 лева. ТПО на същата било прекратено със Заповед № ************г., считано от ***********г.

С ПМС № ***********г. на МС били одобрени допълнителни трансфери по бюджетите на общините за ***** г., представляващи целево предоставяне на допълнителни средства от републиканския бюджет на общините, одобрени с актуализацията на ЗДБРБ за **** г. Цитираното ПМС влязло в сила от деня на обнародването му – ДВ бр. *** от *****. С него било одобрено увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните кабинети на общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детските градини, с цел достигане минималното ниво на заплащане, договорено в КТД в отрасъл „**********“ – за достигане на трудово възнаграждение в размер на 1450 лева. Процесното ПМС било снабдено с приложение за разпределение на средствата по общини, като изпълнението му било възложено на кметовете на съответната община. Съгл. чл. 1, ал. 1, т. 3 от същото, увеличението било със задна дата – считано от *********г.

С протоколно Решение №***********г., взето с Протокол № **********. на Общински съвет – П. било гласувано и прието увеличение на работните заплати, вкл. и на служителите за дейностите в здравен кабинет в детски градини и училища. Съгл. т. 4 от това решение, били утвърдени разходите за заплати и числеността на персонала за *******г., детайлизирани по дейности и разпределени по месеци в приложенията. В едно от тези приложения – Приложение № ********* – разходи за заплати през *****., функция**** – *********, дейност ***** – ************ от държавата дейности, се отнасяло за предвидените разходи за длъжността, изпълнявана от ищцата.

Нито в постановлението, нито в решението на ОБС – П. не били предвидени изключения, за които увеличението на възнаграждението да не се отнася. Повишението се отнасяло за всички заети в съответните дейности, по трудово или служебно правоотношение, за един минал период от време, през който вече са положили труда си.

Ищецът счита, че завишението на индивидуалните основни месечни възнаграждения се отнася за всички служители, които са били заети през процесния период – както тези с действащи трудови правоотношения, така и за тези, чиито правоотношения впоследствие са били прекратени, но са полагали труд в периода, посочен във въпросното постановление – от ************г. насетне. Също така се твърди актът на Общински съвет П. да е вторичен такъв и да следва да се има предвид датата, на която е прието постановлението на МС, доколкото същият е този, който създава съответните права на посочените служители да получат увеличението със задна дата.

Твърди се ищцата да е полагала труд в периода от датата на увеличението – ********** г., към датата на приемане на процесното ПМС – ******* г., и до *********** г. включително, но 2 актът на Общински съвет П. целенасочено да е приет след прекратяване на трудовото й правоотношение, не само нейното, но и това на още пет нейни колежки, ищци по първоначално образуваното гр. дело № ********* г. на ПРС, с цел да не им бъде изплатено приетото към момента на съществуване на трудовото им правотношение увеличение.

Нещо повече, това увеличение се отразявало и на всички дължими допълнителни трудови възнаграждения – ДТВ за ТСПО, както и на обезщетенията, дължими при прекратяване на ТПО – тези по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, по чл. 222, ал. 3 от КТ – обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на няколко БТВ според стажа при работодателя и уговореното в чл. 21 от КТД, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекр. на ТПО.

В конкретния случай ищцата твърди трудовото й правоотношение, както и това на колежките й, да е било прекратено в първия възможен момент след приемането и обнародването на процесното ПМС, преди приемането решението на ОбС П., с цел работодателят ответник да не изплати полагаемото се увеличение със задна дата, както и увеличеният размер на дължимите обезщетения на горепосочените основания. В случая обаче се твърди, че към датата на приемане на ПМС са били предвидени заетите в община П. бройки на съответните длъжности, вкл. и тази на ищцата, и тъй като средствата са целеви, то увеличението на възнаграждението на ищцата е било предвидено. В случая се твърди дискриминационно, неравно третиране от страна на Община П., тъй като видно от датите на прекратяване на ТПО, в момента на узнаване за ПМС-то, трудовите правоотношения на тези служителки са били прекратени, без да бъде спазен срокът на предизвестие, а вземането на решение от ОБС – П. – забавено, именно с цел неизплащане на увеличеното възнаграждение за вече положения труд, както и с цел изплащане на полагаемите се при прекр. на ТПО обезщетения в намален размер. По този начин ищците били дискриминирани спрямо колегите си, с които били работили в същия период от време и които, поради непрекратяването и продължаващото действие на своите ТПО, получили увеличението във възнаграждението си за вече положения труд, а ищцата и нейните колежки не получили същото, въпреки че трудът им вече е бил положен, само защото ТПО са им прекратени преди вземане решението на ОбС, но след приемане и влизане в сила на постановлението.

Ищцата твърди, че увеличението в трудовото й възнаграждение – основно такова и ДТВ за ТСПО, което й се е следвало, но не е получила, за периода от посочената в ПМС дата – ********* г., до датата, предхождаща тази на прекр. на ТПО - ********г. (ТПО е прекратено на********г., считано от тази дата), възлиза на 846 лева (осемстотин четиридесет и шест лева).

Твърди се при прекр, на ТПО на ищцата да е останал неползван платен годишен отпуск, за който й е било изплатено обезщетение в размер на 5119, 64 лева, като дължимото такова с увеличението възлизало на 5938, 78 лева, като й се дължала сумата от 819, 14 лева (осемстотин и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки) - разлика между дължимото обезщетение в увеличен размер и изплатеното такова по старите размери на тр. възнаграждения.

Ищцата твърди, че й е изплатено обезщетение на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с КТД в размер на БТВ за 8 месеца, в размер на 14 100 лева, като полагаемото й такова, изчислено по реда на чл. 228 от КТ, на база увеличеното тр. възнаграждение, е възлизало на 16 356 лева, като остава да й се дължи сумата от 2256 лева ((две хиляди двеста петдесет и шест лева), представляваща неплатена разлика в изплатеното и полагащото й се обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал.

3

3 от КТ в размер на БТВ за 8 месеца, общо неплатени разлики – 3291, 14 лева Със заявление от ********** г. ответникът бил поканен да заплати на ищцата, и на още пет нейни колежки, дължимите разлики във възнагражденията и обезщетенията, като срокът за доброволно изпълнение изтекъл на******* г. и от следващия ден – *********., се дължала мораторна лихва. Същата до завеждането на исковата молба –*********., върху сумата 2002 лева, възлизала на сумата от 29, 41 лева (двадесет и девет лева и четиридесет и една стотинки).

С оглед на дотук изложеното моли да бъде осъден ответника да й заплати горепосочените суми. Претендира законна лихва и разноски.

В срока за отговор такъв от ответника е постъпил, чрез пълномощника юрисконсулт В.

П.

Твърди се от ответника, че исковете са неоснователни поради това, че ТПО на ищцата е било прекратено, преди приемане на процесното увеличение. Твърди се ТПО между страните да е прекратено със Заповед от ******* г. на Кмета на Район „********“, считано от ******** г., като до този момент на ищцата са начислявани и заплащани тр. възнаграждения в установените размери, съгласно уговореното в ДС към ТД от ********г. На основание уговорените в това доп. споразумение размери на възнагражденията й били начислени и изплатени всички дължими при прекр. на ТПО обезщетения. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВАС. Твърди се, че след прекратяването му, ТПО не може вече да бъде изменяно, защото то вече не съществува. В конкретния случай с процесните искове се искало от съда да преуреди със задна дата едно вече прекратено трудово правоотношение относно уговореното между страните трудово възнаграждение, като се твърди подобно разрешение да не намира опора в действащото законодателство. Сочи се, че с ПМС № *********** г. са били одобрени допълнителни трансфери по бюджетите на общините за *********г. Това ПМС нямало действие спрямо индивидуалните трудови правоотношения. Тези трансфери е следвало да бъдат отразени в бюджетите на общините по предвидения в Закона за публичните финанси ред, което с § 2 от Постановлението било възложено на кметовете на съответните общини. В изпълнение на своите правомощия Кметът на Община П. внесъл на**********г. в ОбС П. предложение за изменение бчджета на общината за ****** г., което било прието с решение № ****, взето с Протокол № **********г. Към тази дата ТПО с ищцата вече било прекратено.

Сочи се, че редът за увеличение на основните месечни работни заплати на работещите по ТПО в дейност „**********“ е уреден във ВПРЗ, утвърдени със Заповед №*************г. на Кмета на Район „**********“. С оглед тяхното изпълнение била издадена Заповед № *********** г. на Кмета на Район „**********“.