Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 720 от 30.12.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 131/2025
Вид
Решение № 720
Подписан
30.12.2025
В сила
16.02.2026
Състав
Даниел Нинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 442 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Видин, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Д. при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №

20251320100131 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **************, чрез адвокат А. Д., САК, съдебен адрес: гр. ******* против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В условията на евентуалност са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Твърди се, че на 15.12.2023 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1027092 от 15.12.2023 г. в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Излага, че съгласно чл. 1 от Договора кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем Общият размер на кредита е 950.00 лв., представляващ размера на предоставената главница. Лихвеният процент по кредита е 36 %, Годишният процент на разходите (ГПР) е 42.58 %, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 1188.06 лева.

Срокът за погасяване е 12 месеца. Информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски е посочена в Приложение 2 - Погасителен план към договора. Лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания е 10%.

Обезпеченията са поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 5 от Договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора, по избран от последния в Заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от 1 потребителя банкова сметка или на каса на ЕаsуРау („ИзиПей”).

Поддържа се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на договора, да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и (други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал.2 от Договора, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Посочва, че съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Излага, че кредиторът е предвидил в погасителният план месечният размер на дължимата неустойка. Сочи, че общодължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1188.06 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 1190.00 лв. (над 100 % от общото дължимата сума). Ищцата е изтеглила кредит в размер на 950.00 лева, а съгласно Погасителния план в кР. на срока на Договора е длъжна да върне 2378.36 лева. Според твърденията на ищцата, същата е заплатила 959.00 лева от дължимата сума, която с малко надхвърля дължимата главница.

2

Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Поддържа, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1027092 от 15.12.2023 г., е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,

Излага, че и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. Сочи, че възнаграждението /неустойката/ не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

Твърди се, че кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Именно предвид гореизложеното, ищецът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Излага, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучател в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП. във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че в процесния договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.

10 от ЗПК.

Иска се от съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1027092 от 15.12.2023 г., сключен между И. И. И. в качеството 3 й на кредитополучател и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1027092 от 15.12.2023 г., сключен между И. И. И. в качеството й на кредитополучател и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Претендират се и сторените по делото разноски.

От ответното дружество в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни и са изложени съображения в тази насока.

Не се оспорва облигационната връзка между страните.

Излага се, че независимо, че неустойката не е начислявана и събирана от ответното дружество, то клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Посочва, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Излага, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира сторените по делото разноски.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 1027092 от 15.12.2023 г. за сумата от 950.00 лева.

ГПР съгласно чл. 1, т. 4 е 42.58 %, а съгласно чл. 1, т. 3 е фиксиран Годишен лихвен процент от 36.00 %, в т. 9 е договорено обезпечение от поръчител или банкова гаранция.

Общата сума на плащане по чл. 1, т. 5 без неустойка по договора е 1188.06 лева, срокът на погасяване е 12 месеца съгласно приложен погасителен план.

За обезпечението на кредитора същият е предоставил на кредитополучателя следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова гаранция. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която ще бъде заплатена разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. В Договора за кредит е посочена общо дължима сума по кредита – 2378.36 лева /главница + лихва + неустойка/.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че ищцата е 4 направила плащания по кредита в общ размер на 959.19 лева, като по счетоводни данни на ответника са погасени следните задължения: 59.30 лева – главница, 56.18 лева – договорна лихва, 360.26 лева – неустойка и 483.45 лева – платени други приходи.

Вещото лице е дало заключение, че преизчисления ГПР с включени суми за неустойка и договорна лихва е 628.79 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.