Решение № 1213 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330107235 по описа за 2022 година

Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК, решение по исков спор.

Искова молба на З. Т. Т., **********, от **************** , против Т. Ц. Б., ЕГН **********, от *******************************, и иск с правно основание в чл.422 ГПК във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон.

Ищецът черпи правата си от договор за паричен заем.

Твърди, че с неформален договор от дата 18.05.2019г., предоставил в заем на ответника 500 лева назаем. Уговорено било сумата да бъде върната на 20.05.2019г , което обаче не било направено. Ищецът подал жалба до РП Пловдив, но държавното обвинение отказало да образува по случая досъдебно производство, като приело , че се касае за частноправен спор без елементи на престъпление от общ характер. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане под № 10452/10.12.2021г,. издадена по частното гражданско дело № 19366 по описа на РС Пловдив за 2021г., където била заповядана за плащане и сума от 129.45 лева обезщетение за забавата в плащането на главницата за период от 20.05.2019г до 06.12.2021г.

, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 07.12.2021г до окончателното изплащане на вземането.

Длъжникът възразил против издадената заповед в срока по чл. 410 от ГПК, при което се иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено , че вземането за главница и лихва по договора съществува, и да присъди направените по делото разноски.

Ответника оспорва иска , макар да признава факта на получаването на сумата от 500 лева от 1 ищеца през май 2019г. Твърди обаче , че я е върнал, което се случило в началото на 2020г.

Искът е допустим, има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество , съдът съобрази следното :

Договорът за заем е реален, съществуването му се предпоставя от реалното предаване на сумата от 500 лева в полза на Б.. Тъй като същия е признал в отговора си получаването на сумата , то съдът не отрича сключването на договора. В тази връзка следва да се отбележи , че отсъства забрана за доказване чрез свидетелски показания на договори на стойност под 5000 лева, какъвто е процесния. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., макар същата да е съпруга на ищеца, тъй като те кореспондират със признанието на факта на получаването на сумата; Т. също твърди , че парите са получени от Б. със задължение да ги върне до 20.05.2019г. Тоест, има договор между страните, съответно – задължение на ответника да върне заетата сума.

Плащане на сумата от 500 лева в полза на Т. не се установи, ответната страна не ангажира разписка, други писмени или устни доказателства да е изпълнил задължението си по чл. 240 от ЗЗД да върне заемната сума. Допуснатия за доказването на този факт свидетел не бе доведен за разпит.

Исковете са основателни .

Разноските се присъждат в тежест на ответната страна; съдът не приема за основателно възражението за прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като този хонорар е в минимален размер съобразно тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Т. Ц. Б., ЕГН **********, от ****************, че в отношенията между страните , дължи на З. Т. Т., **********, от **************** , плащане на следните суми по неформален договор за заем от дата 18.05.2019г., за които е издадена заповед за плащане № 10452/10.12.2021г. по частното гражданско дело № 19366 по описа на РС Пловдив за 2021г.: 500 лева – главница, 129.45 лева обезщетение за забавата в плащането на главницата за период от 20.05.2019г до 06.12.2021г. , и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 07.12.2021г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Т. Ц. Б., ЕГН **********, от ****************, да заплати на З. Т. Т., **********, от ****************, сумата от 575 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3