Решение № 16355 от 30.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74090/2021
- Вид
- Решение № 16355
- Подписан
- 30.08.2024
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 8 от 02.01.2023 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 4859 от 13.01.2023 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 47157 от 12.04.2023 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 73108 от 13.06.2023 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Определение № 38775 от 31.10.2023 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 134, ал. 4 · Закон за териториално и селищно устройство
РЕШЕНИЕ
№ 16355 гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110174090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .
(ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Филиз Ибрямова.
Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 24ти, находящ се в ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. Поддържа, че ответникът е потребявал доставяната топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатил. Намира, че е налице облигационно отношение с него като носител на 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на ищеца. Като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на парични задължения на ответника за стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Я. Б. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ., макар и съдът да му е връчил преписа от исковата молба и нейните приложения.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град София, .. С писмено изявление от 01. 12. 2023 г. заявява, че не оспорва така предявения иск и че го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
150, ал. 1 ЗЕ, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първия от тях в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното възникване на облигационно отношение с ответника, по силата на което през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. реално му е доставил топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 24-ти, находящ се в ., на стойност 838 лева и 79 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задължението. По отношение на втория иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение, свързано с осъществяването на услугата дялово разпределение, реалното осъществяване на тази услуга, стойността на тази услуга, както и настъпването на изискуемостта на задължението за заплащането й. Що се отнася до третия и четвъртия иск за установяването на съществуването на парични задължения за обезщетения за забава, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с тях, че е поставил ответника в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или на вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия.
В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил придобит от Ц.С.П. и П.Я.П., съпрузи, през 1988 г. на основание чл. 134, ал. 4 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.) като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за благоустройствени мероприятия. Понеже няма данни за противното, съдът е длъжен да приеме, че топлоснабденият имот попаднал в режим на бездялова съпружеска имущества общност, който продължил до прекратяването на брака със смъртта на П.Я.П. през 2002 г. Тогава вдовицата Ц.С.П. станала 2 съсобственица на 4/6 от топлоснабдения имот с децата им В.П.Я и М.П.Я., всяко от което притежавало по 1/6 от топлоснабдения имот. През същата 2002 година вдовицата Ц.С.П. подала и заявление-декларация до топлопреносното предприятие за открИ.нето на индивидуална партида на нейно име. През 2009 г. дъщеря й М.П.Я. починала и била наследена при равни квоти от двамата си синове: ответникът и А. Б. Н., т.е. всеки от тях наследил по 1/12 от топлоснабдения имот. След това през 2013 г. починала и Ц.С.П., при което притежаваните от нея 4/6 идеални части били наследени от сина й В.П.Я, както и от ответника и А. Б. Н. при условията на чл. 10 ЗН (т. нар. „право на заместване“) на мястото на починалата им майка. Всяко от двете колена наследило половината, т.е. В.П.Я наследил 2/6, а ответникът и А. Б. Н. наследили останалите 2/6 (всеки от тях двамата по 1/6). Така В.П.Я станал собственик на общо 3/6 (или 6/12) от топлоснабдения имот, ответникът станал собственик на общо 3/12 от него, а А. Б. Н. също станал собственик на общо 3/12 от него. Подир туй през 2018 г. В.П.Я починал, оставяйки за наследници двамата си синове П.В.Я. и Й.В.Я.. Така в крайна сметка първостепенният съд приема следните квоти в съсобствеността върху топлоснабдения имот:
1. ответникът – 3/12;
2. А. Б. Н. – 3/12;
3. П.В.Я. – 3/12;
4. и Й.В.Я. – 3/12.
Няма данни който и да е от тези текущи съсобственици на топлоснабдения имот да е подал заявление-декларация за открИ.нето на индивидуална партида за доставянето на топлинна енергия. При това положение първостепенният съд е длъжен да приеме, че се установява при условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот през процесния период с ответника, възникнало по силата на закона с придобИ.нето на дял от имота по наследство.
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, процесният недвижим имот се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена чрез две абонатни станции до топлопреносната мрежа. През време на процесния период в топлоснабдения имот са били монтирани четири „затапени“ отоплителни тела, две от които оборудвани със средство за търговско измерване, отчели нулеви стойности – за процесния период изобщо не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Начислявана е обаче топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като според вещото лице третото лице помагач вярно е изчислило тази топлинна енергия съобразно съответната формула. Що се отнася до топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, вещото лице е установило, че в имота е имало две средства за търговско измерване („водомери“), за чието отчитане обаче не е бил осигурен достъп през два от отчетните периоди, като протоколите за неосигурен достъп са били представени на вещото лице. Според вещото лице начисляването на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за съответния период служебно е извършено в съотвествие с изискванията на подзаконовата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването. Технологичните разходи са били 3 приспадани. Изчислената стойност от третото лице помагач на така установената топлинна енергия е вярна. Така съгласно експертното заключение по съдебнотехническата експертиза общата стойност на топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през време на процесния период, възлиза на 3 298 лева и 79 стотинки (от които 630 лева и 61 стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация; и 2 668 лева и 18 стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване).
При това положение ищецът доказва реалното доставяне на топлинна енергия през процесния период. Предвид квотата на ответника от съсобствеността той дължи топлинна енергия на стойност 824 лева и 70 стотинки (3/12 от 3 298,79). За разликата над тази сума до пълния претендиран размер съответният иск е недоказан.
Що се отнася до настъпването на изискуемостта на задълженията за заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид процесния период приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.“ АД на потребители от град София от 2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях месечните дължими суми, както и резултатът след дяловото изравняване, стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. При това положение срокът за изпълнение на всички задължения за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия е изтекъл и те са станали изискуеми.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия съдът приема следното. Според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на лихвата за забава, изчислена за съответния период на забава върху главницата 3 355 лева и 16 стотинки, възлиза на 305 лева и 38 стотинки. Но от съдебно-техническата експертиза се установи, че действителният размер на главницата за топлинна енергия е 3 298 лева и 79 стотинки.
При това положение съдът че размерът на обезщетението за забава за съответния период върху сумата 3 298 лева и 79 стотинки възлиза на общо 300 лева и 25 стотинки (защото 305,88/3 355, 16 = 300,25/3 298,79). Съобразно квотата на ответника от съсобствеността той дължи 75 лева и 6 стотинки от тази сума. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер съответният иск трябва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете за установяването на съществуването на задължение за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, съдът намира следното.
Облигационното отношение по извършването на услугата дялово разпределение възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се доказват от представените с исковата молба заверени преписи от протокол от общо събрание на етажната собственост от 18. 10. 2001 г. и договор № 2960/20. 08. 2002 г. между третото лице помагач и етажната собственост, приложени към исковата молба. Реалното извършване на услугата дялово разпределение през време на процесния период се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът обсъди по-горе, както и постъпилите данни от третото лице помагач (л. 90 и сл.). Що се отнася до стойността на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през процесния период, тя се установява в размер на 58 лева и 81 стотинки от представените с исковата молба частни документи (л. 38) и експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което в тази част съдът кредитира. При това положение съобразно дела на ответника от съсобствеността той дължи сума за стойността на реално извършената 4 през процесния период услуга дялово разпределение в размер от 14 лева и 70 стотинки (3/12 от 58,81). За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл. Така този иск е доказан и следва да бъде изцяло уважен.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/121ce2e0-e9b0-4305-b5db-f0d23db97f2f