Решение № 26 от 23.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сливница, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20241890200698 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

ОБЩИНА СЛИВНИЦА, с БУЛСТАТ 000776517, с административен адрес: гр. Сливница, област Софийска, пл. „Съединение“ № 1, представлявана от Кмет **, обжалва Наказателно постановление № НЯСС-194/22.10.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което, за извършено нарушение по чл. 190а, ал.2 от Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН , във връзка с чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата си представителят на жалбоподателя поддържа, че споделя изцяло изложените в депозираното от тях пред АНО възражение доводи за незаконосъобразност на АУАН № 02-018/15.07.2024 г., като доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли, съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят Община Сливница, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган – Председателят на ДАМТН, редовно призован пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител за съдебното заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 1 наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на Акт за публична общинска собственост № 057/15.11.1999 г., Община Сливница е собственик на язовир "Братушково", находящ се в поземлен имот с № 014036, в землището на с. Братушково, община Сливница, Софийска област.

На 22.05.2024 година, на основание чл. 190, ал.4, т.1 от Закона за водите, служители от Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" / РО НЯСС/ извършили проверка на язовира, като на проверката присъствал представител на Община Сливница. При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията за експлоатация, е констатирано, че не са били изпълнени изискванията на чл. 106, ал.1, т.5 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите. Проверяващите изискали, но не били представени документи за привеждане на язовир „Братушково“ в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ, т.е., че не е изпълнено от собственика на язовир „Братушково“ задължителното предписание на комисията от обследване на язовирна стена и съоръженията към нея, назначена със Заповед № ОА-110/09.05.2023 г. на областния управител на Софийска област, обективирано в Протокол № СО-23/14.06.2023 г., а именно:

„Да се изпълнят изискванията на чл. 106, ал.1, т.5 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ“, със срок на изпълнение: 20.12.2023 г.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 02-02-41 от 22.05.2024 г. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъстващите при проверката.

За констатираното нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, на 15.07.2024 година свидетелят К. Л. К. - главен инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България (РО НЯСС ЗЦБ) в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГД НЯСС) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), съставил срещу Община Сливница Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-018/15.07.2024 г.

АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но в присъствие на свидетел при установяване на нарушението – С.

В. М. – старши експерт в РО НЯСС-ЗЦБ, ГД НЯСС, ДАМТН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които е оспорил нарушението.

Въз основа на съставения АУАН № 02-018/15.07.2024 г., на 24.10.2024 г.

*** - председател на ДАМТН, издал и процесното НП № НЯСС-194, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на 2 нарушението и неговата правна квалификация по 190а, ал. 2 от Закона за водите, като с този административнонаказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 02-018/15.07.2024 г., констативен протокол № 02-02-41/ 22.05.2024 г., протокол № СО-23 от 14.06.2023 г., заповед № 2010-424/10.06.2024 г. на председателя на ДАМТН, покана за съставяне на АУАН, заповед № 2010-722 от 10.10.2024 г. на председателя на ДАМТН, заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН, заповед № 2010-521/17.07.2024 г. на председателя на ДАМТН, акт за публична общинска собственост № 057 от 15.11.1999 г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията им се установява, че при извършената последваща проверка е констатирано, че не са били спазени дадените предписания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

При съставяне на процесния АУАН, респективно при издаването на процесното НП, е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентно длъжностно лице е съставило АУАН, съгласно чл.

201, ал. 11 от ЗВ /вж. заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН/. Компетентно длъжностно лице (на длъжност председател на ДАМТН) е издало оспорваното НП.

3

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са спазени в пълнота изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно: нарушението в АУАН и НП не е описано достатъчно ясно. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че при проверката е установено неизпълнение на изискванията на чл. 106, ал.1, т.5 от Наредбата по чл. 141, ал.

2 от ЗВ. Тази наредба регламентира условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и осъществяването на контрол за техническото им състояние от 2020 г., приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г. Цитираната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 от тази Наредба от своя страна препраща към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От изложеното не става ясно какво точно е нарушението, кои изисквания не са спазени, какво е било необходимо да се извърши, за да се приведе язовир „Братушково“ в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация на язовирните стени, респективно с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устойствени зони.

Начинът на описание на твърдяното нарушение, както в АУАН, така и от наказващия орган в НП, създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респективно невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган и който не може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Само точното и пълно описание на нарушението и на 4 законовите разпоредби, които са нарушени, охранява правото на защита на наказаното лице – възможността му да разбере в какво точно нарушение е обвинено, а това в случая не е направено.

От това следва изводът, че процесното НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, като и самото НП страда от съществени пороци, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

Гореизложеното налага извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на атакуваното наказателното постановление, като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящото производство жалбоподателят не е представляван от адвокат и не е претендирал присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

По тези съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-194 от 22.10.2024 г., издадено от *** - Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя Община Сливница, ЕИК 000776517, със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, област Софийска, пл. „Съединение“ № 1, на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5