Решение № 608 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330201176 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. Г. С. против Наказателно постановление № 25-0432-000935/25.07.2025 г., издадено от Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. Г. С., ЕГН ********** му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 50.00 лева/25.56 евро и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на жалбата. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалб. С. бил собственик и управител на „Ас-Табак“ ООД в *****, дружество с предмет на дейност търговия с автомобили втора употреба – нов внос. Във връзка с осъществяваната търговска дейност на дружеството, от 1 сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив били предоставени два комплекта временни регистрационни табели с № ******* и № *******.

Същите били използвани от жалбоподателя при необходимост от придвижване на закупените автомобили до съответен сервиз или до място за извършване на регистрация.

На 12.03.2025 г. жалбоподателят взел от сервиз, находящ се в кв.

„Прослав“, гр. Пловдив, лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, черен на цвят, с номер на рама ******************, като не поставил върху същия предоставените му временни регистрационни табели. На 12.03.2025 г., около 15:30 часа, в област Пловдив, община Куклен, на републикански път II-86 при км 19+720 (кръстовище с кръгово движение до КЦМ), с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на Първо РУ-Пловдив, сред които св. К., на които направило впечатление, че автомобилът се движел без поставени никакви регистрационни табели. В хода на извършената проверка контролните органи установили, че С. управлява посоченото моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, като автомобилът е без поставени регистрационни табели на определените за това места.

Така гореизложената фактическа обстановка съдът прие да се е осъществила в обективната действителност при проверката на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място, от приложения по преписката снимков материал безспорно се установява, че лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, черен на цвят, с номер на рама ******************, към момента на извършената проверка е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места. От фотоснимките ясно се възприема както предната, така и задната част на моторното превозно средство, като определените за поставяне на регистрационните табели места са празни. Съдът кредитира приложения снимков материал като обективно и достоверно доказатеслтвено средство, възпроизвеждащо непосредствено състоянието на автомобила към момента на установяване на нарушението, като същият кореспондира изцяло с останалите доказателства от преписката.

На второ място, фактическата обстановка се установява и от констатациите на контролните ограни, обективирани в съставения акт за установяване на административно нарушение. Отразените в акта фактически констатации са извършени от компетентни длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения и в рамките на предоставените им със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи правомощия.

Контролните органи са възприели лично наличието на процесния автомобил без поставени регистрационни табели, като техните непосредствени възприятия са подробно и последователно отразени в съдържанието на акта.

Същият има презумптивна доказателствена сила на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като в хода на настоящия процес същата не бе опровергана, доколкото не са ангажирани оборващи констатациите доказателства, а дори напротив – напълно се подкрепя от показанията на св. К. и от предоставения снимков материал. Св. К. от своя страна в съдебното заседание подробно описва предприетите действия по извършената проверка, както и установеното фактическо състояние на моторното превозно средство. Съдът кредитира 2 показанията на свидетеля като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. В показанията си свидетелят К. подробно е възпроизвел непосредствените си възприятия относно установеното нарушение, като е потвърдил, че процесният автомобил е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места.

По отношение на временните регистрационни номера, по делото се установява, че същите с № ******* и № *******, напълно съответстват на представените като писмени доказателства разрешения за временно движение на превозни средства. От съпоставката между съдържанието на постановлението за отказа да се образува ДП и представените разрешителни документи се установява идентичност както по отношение на посочените регистрационни номера, така и по отношение на обстоятелствата, при които същите са били издадени и е трябвало да бъдат използвани.

От представеното по делото удостоверение с изд. №

20240223100053/23.02.2024 г. издадено от Агенцията по вписванията, се установява, че в Търговския регистър по партидата на „Ас-Табак“ ООД, ЕИК **********, е вписано обстоятелството, че предметът на дейност на дружеството включва транспортна дейност в страната и в чужбина.

Посоченото обстоятелство е релевантно, доколкото обосновава наличието на правна и фактическа възможност дружеството да използва временни регистрационни табели във връзка с осъществяваната от него търговска дейност и при управление на все още нерегистрирани автомобили.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи, действащи в обхвата на правомощията им съгласно представената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.

При издаването на АУАН и НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 12.03.2025г. за нарушение от същата дата, а НП – на 25.07.2025г., т.е. преди изтичане на сроковете, предвидени в закона. Нещо повече, НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, поради което 6месечния срок по чл. 34 от ЗАНН тече от датата на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяна неяснота и липса на конкретизация на изпълнителното дяние в АУАН и наказателното постановление.

От съдържанието на административнонаказателния акт и наказателното постановление се установява, че административното нарушение е описано по начин, който съдържа всички съществени факти от обективната му страна, включително конкретното поведение на нарушителя и относимите обстоятелства, при които е осъществено деянието. Посочени са също така правната квалификация и приложимата санкционна норма на чл.175, ал.1, т.1 ЗДвП, което позволява недвусмислено да се изведе волята на административнонаказаващия орган.

Описанието в обжалваното НП, че автомобилът както не е бил регистриран, така и е без табели за регистрационен номер, изпълва задължението на 3 административнонаказващият орган да опише всички факти, станали му известни в хода на проверката, като изрично е посочено, че нарушението, за което се санкционира, е това, свързано с управлението на МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места, поради което и за съда се явява безспорно кое е деянието, за което е повдигнато административното обвинение, респ. за което е санкциониран жалбоподателят.

В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че по делото са представени доказателства за търговската дейност на жалбоподателя, включително осъществяване на транспортна дейност, във връзка с която същият е оправомощен да използва временни регистрационни табели при движение на превозни средства – нов внос. В тази насока събраните по делото доказателства установяват, че са налице издадени разрешения за временно движение и предоставени временни регистрационни табели, което изключва съставомерността на твърдяното нарушение „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Предвид изложеното, дори и да се изхожда от алтернативно формулираните хипотези на състава на чл.175, ал.1, т.1 ЗДвП, в конкретния случай правилно административнонаказващият орган е осъществил правната квалификация съобразно фактическите данни по преписката. Съдът намира, че не е налице противоречие между фактическата обстановка и правната квалификация, което да води до неяснота или до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Поддържаното от жалбоподателя становище за процесуална недопустимост на наказателното постановление, основано на твърдение за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GA3722835/12.03.2025 г., не съответства на приложимата нормативна уредба.

Мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателната преписка не представялва акт с окончателно решаващо правно действие по същество на административното нарушение. Същата не се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва органа при последваща преценка на същите факти и доказателства, нито препятства възможността същите да бъдат анализирани в съвкупност с останалия доказателствен материал, в хипотезата когато административно-наказателното производство се прекратява на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. В този смисъл прекратяването на производството по АУАН не води до заличаване или обезсилване на съставения АУАН, който запазва своето процесуално значение като доказателствено средство относно констатираните факти, подлежащи на преценка от наказващия орган и съда. В допълнение, разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН установява самостоятелна законова хипотеза, при която административнонаказателното производство може да бъде образувано въз основа на постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Законодателят изрично допуска реализиране на административнонаказателна отговорност на това основание, без да поставя като условие наличието на неприключило или непрекратено предходно административнонаказателно производство по съставен АУАН. В конкретния случай НП е издадено именно при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор от 22.07.2025 г,. за отказ да се образува досъдебно производство, което представлява самостоятелно и достатъчно 4 правно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

С оглед на горното, в хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразна.

Отделно от това, процесното наказателно постановление се явява и правилно. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая от описателната част на НП е видно, че административно-наказващият орган е констатирал наличие и на двете хипотези, а именно както че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано, така и че е било без поставени табели с регистрационен номер. Същевременно видно е, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност, е за това, че жалб. е управлявал МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Това се явява и логично, доколкото търговската дейност на жалбоподателя е свързана именно с превозване на автомобили, включително нерегистрирани такива, поради което и за това нарушение (за управлението на нерегистриран автомобил), деянието му не би било съставомерно от субективна страна. Същевременно обаче, за управлението на процесното МПС без поставени регистрационни табели деянието се явява съставомерно от субективна страна при хипотезата на небрежност – доколкото деецът е бил длъжен и е могъл да знае, че управляваното от него МПС е било без поставени табели от една страна доколкото същият е имал такова задължение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а от друга доколкото именно същият е следвало да постави табелите преди предприемането на управлението на автомобила.