Определение № 38616 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38616 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110153072 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т. срещу „Р.“ ООД.

Съдът, намира предявените искове за процесуално допустими, поради което следва да насрочи делото в открито съдебно заседание и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на на 28.04.2023 г. сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който била предоставена в собственост заемна сума в размер на 1022,58 евро при фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48,21 %. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора ищцата била задължена да обезпечи вземането на кредитора с едно от посочените в договора обезпечения – физическо лице, което отговаря кумулативно на определени изисквания, или банкова гаранция. Обезпечението следвало да бъде предоставено в срок от шест календарни месеца от сключването на договора. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.

1

13, ал. 4 от договора, заемателят дължал неустойка в размер на 1500 лв., която се начислявала еднократно и се разсрочвала заедно с погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че уговорката за неустойка противоречи на закона и добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според нея неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не причинява на кредитора преки вреди, доколкото задължението за връщане на предоставената сума продължава да съществува, независимо дали е учредено обезпечение. Сочи, че кредиторът не търпи вреди от непредоставянето на обезпечение, които да обосновават уговорената неустойка, а нейният размер е несъразмерен спрямо евентуалните вреди от неизпълнението. Твърди, че задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено по начин, който поставя потребителя в неблА.риятно положение, тъй като изискванията към поръчителя са прекомерно завишени, а възможността за предоставяне на банкова гаранция е свързана с допълнителни разходи. Според ищцата тези условия създават предпоставки за начисляване на неустойката, без кредиторът да е претърпял действителни вреди. Ищцата счита, че клаузата противоречи и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез нея се въвежда допълнително парично задължение, което по същество представлява обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора, надхвърлящо допустимите от закона последици при забава на потребителя. Според нея неустойката представлява скрито оскъпяване на кредита, което не е включено при формирането на годишния процент на разходите. Сочи, че уговорената неустойка следва да бъде включена в общите разходи по кредита и съответно при изчисляването на ГПР, тъй като представлява разход, който потребителят е задължен да направи във връзка с изпълнението на договора. Според ищцата невключването в

ГПР води до посочване на по-ниска от действителната цена на кредита и представлява заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, включително ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди също, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена предварително от кредитора, без потребителят да има възможност да влияе върху съдържанието й, и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Счита, че уговорката противоречи на изискването за добросъвестност, тъй като прехвърля върху потребителя неблА.риятните последици от неизпълнението на задължение, което няма непосредствено 2 отношение към връщането на предоставената заемна сума. Ищцата се позовава и на задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора. Според нея кредиторът следва да прецени възможността на заемателя да изпълнява задълженията си въз основа на достатъчно информация, а не да компенсира риска от предоставянето на кредита чрез уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Счита, че подобна уговорка противоречи на целта на законовите изисквания за отговорно кредитиране. По изложените съображения моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 13, ал. 4 от договора за кредит, сключен на 28.04.2023 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, заобикаляне на императивни материалноправни разпоредби и противоречие с изискванията за добросъвестност и справедливост. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Р.“ ООД, уведомен по реда на чк, 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба, II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 13, ал. 4 от договор за кредит, сключен на 28.04.2023 г. между М. А. Т., в качеството на заемател, и „Р.“ ООД, в качеството на заемодател, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 2583,24 лв. при непредоставяне на договорено обезпечение.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищцата е да установи наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключения на 28.04.2023 г. договор за кредит, както и съдържанието на оспорената клауза на чл. 13, ал. 4 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на договореното обезпечение.

В тежест на ответника е да установи, че оспорената договорна клауза е индивидуално уговорена с потребителя, съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП, както и изпълнението на задължението за предварителна оценка на кредитоспособността на ищцата по чл. 16 ЗПК.

3

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ като неотносимо към предмета на делото.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и предвид обстоятелството, че не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026 г., от 14,10 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4