Решение № 497 от 25.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 625/2023
- Вид
- Решение № 497
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 25.09.2023
- Състав
- Георги Драгостинов, Милена Карагьозова, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 497 гр. Велико Търново, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Милена Карагьозова
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Милена Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20234100500625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Производството по в.гр.д. № 625/2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано по жалба, депозирана от Ю. Й. Н. чрез адв. П. П. по Изпълнително дело № 20237280400528 по описа на ЧСИ Дияна Колева, с рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново против присъдените от ЧСИ разноски по делото в общ размер на 770 лв., представляващи получен адвокатски хонорар на взискателя. В жалбата се твърди, че в съобщението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е посочил като част от задължението и присъдените разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 770 лв. Счита, че заплатените от взискателя възнаграждения за адвокат са прекомерно високи и не са съобразени с действителната и фактическа сложност на делото.
Намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е уредено, че за процесуално представителство по изпълнително дело за неговото образуване възнаграждението е 200 лв. Заявява, че до момента на подаване на жалбата процесуалния представител на взискателя е подал молба само за образуване на изпълнителното дело, като по него не са извършени други изпълнителни действия, в които да е взел участие адвоката на взискателя. Моли да бъдат намалени присъдените разноски в общ размер на 770 лв., представляващи получен адвокатски хонорар на взискателя, обективиран в съобщение за образуване на изпълнително дело № 528/2023г. с изх. № 10525/19.07.2023г. до сумата от 200 лв., така както е посочено в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело, в които К. Ц. Д. чрез адв. Б. М. изразява становище за допустимост на подадената жалба, но неоснователност на същата. Сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноски по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона 1 изключения, каквито в случая липсват. Намира за неоснователно възражението на длъжницата за прекомерност на претендираните разноски. Сочи, че взискателят се представлява в изпълнителния процес от адвокат, за което са представени договор за правна защита и съдействие, в който е изрично определено и посочено, че на същия е възложено образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по делото. Сочи, че уговорения адвокатски хонорар е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.04.2004г./ с последно изменение от 04.11.2022г./ към датата на образуване на делото и подписване на договора за правна защита и съдействие между взискателя и адвоката.
Посочено е, че уговореното възнаграждение е реално заплатено в брой, видно от съдържанието на договора. Намира за неоснователно направеното възражение относно липсата на осъществени действия от страна на взискателя, тъй като е била подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, като процесуалният представител е поискал и извършване на няколко изпълнителни способа. Сочи също така, че погасяването на задължението не е в резултат на доброволно изпълнение, а вследствие на реализирания способ за изпълнение- запор върху вземането на длъжника от трето лица. Намира за правилно определяне на възнаграждението съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от наредбата.
Моли да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна.
По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Дияна Колева, в които изразява становище за законосъобразност на присъдения адвокатски хонорар и неоснователност на подадената жалба. Счита, че искането за намаляне на възнаграждението на 200 лв. е неоснователно, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в разпоредбата на чл. 79 от ГПК и същите са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, които не са налице в процесния случай. Сочи, че при образуване и водене на изпълнителното производство никоя от страните не може да предвиди хода на делото и какви изпълнителни действия ще бъдат необходими, затова и чл.
78, ал. 5 от ГПК кумулативно е предвидил два критерия, по които да се отсъди за прекомерност на претендираното възнаграждение- действителна правна и фактическа сложност на делото, както и предвидения в закона минимум.
От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № 20237280400528 по описа на ЧСИ Дияна Колева е образувано по молба от взискателя К. Ц.
Д. чрез адв. Б. М. от ВТАК срещу Илияна Й. Н., въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 650/2020г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, съгласно който Ю. Й. Н. е осъдена да заплати на К. Д. сумата от 3875 лв., представляваща направените разноски за водене на делото пред първа инстанция, сумата от 2570 лв., представляваща направените разноски за водене на делото пред въззивна инстанция, и сумата от 1930 лв., представляваща направените разноски за водене на делото пред ВКС. Претендира разноски по изпълнителното производство в размер на 770 лв. Като способ за изпълнение сочи налагане на запор на открити на името на длъжника банкови сметки, възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон“ № 1 А, представляващ Магазин № 4. Упълномощава на основание чл. 18 от ЗЧСИ съдебния изпълнител.
Наложен е запор върху всички сметки на Ю. Н. в „Обединена Българска Банка“ АД до размера на сумата 10 290,93лв. Вписана е възбрана на посочения в имота недвижим имот.
Представено е преводно нареждане от 03.07.2023г., удостоверяващо плащане на сумата 10290,93 лв. до ЧСИ Дияна Колева, въз основа на което съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на наложените обезпечителни мерки.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез нейния пълномощник на 25.07.2023г., в която е посочен и размера на адвокатското възнаграждение.
Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба твърдения, становището, изразено от взискателя в представените писмени възражения, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Ю.
Й. Н. по ИД № 20237280400528 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в КЧСИ, район 2 на действие Окръжен съд- Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на Ю. Й. Н. – длъжник по ИД № 20237280400528 при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разноските по ИД № 20237280400528 са определени правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в размер на 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено.
Оплакванията в жалбата, че разпоредбата на чл. 10 т. 2 НМРАВ е неприложима в настоящият случай, тъй като касаела по - голяма фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и активно поведение на процесуалния представител на взискателя, не могат да бъдат споделени. Видно от текста на чл. 10 НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 2 от Наредбата е в зависимост, не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като, съгласно чл. 10 т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е – 200 лв., а, съгласно чл. 10 т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение да образува изпълнително дело и процесуално представителство и защита по същото пред ЧСИ Дияна Колева с рег. № 728 в КЧСИ и район на действие ВТОС. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".
Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ е съобразен с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв., към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение 3
/19.06.2023г./.
Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя, тъй като след налагането на запора, е било извършено плащане на дълга. Погасяването на задължението обаче не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното изпълнение - налагане на запор върху сметките на длъжника. Поради изпълнението на задължението по-нататъшни действия по принудително изпълнение не следва да бъдат извършвани, но възстановяването на вече платени от взискателя разноски за адвокатска защита не зависи от това обстоятелства. Последното е функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.
Въз основа на изложеното, съдебният състав намира подадената Ю. Н. жалба против действията на съдебен изпълнител Дияна Колева, с рег. № 728 в КЧСИ и район на действиеОкръжен съд- Велико Търново за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/121baaa7-4520-4a54-bc50-dddba343ad62