Решение № 8367 от 10.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8367 гр. С., 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110117723 по описа за 2024 година

А. Д. Н. е предявила срещу „Т.С.”ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2320.77 лева, представляваща главница за периода от 01.06.2011 до 30.04.2013; сумата от 272.48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 по гр.дело №21502/2013, за която сума е образувано изпълнително производство №1277/2013 по описа на ЧСИ А. П..

Ищцата твърди, че в качеството си на наследник на Д. Г. Н. и била предявена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20148490401277, образувано след издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело №21502/2013 по описа на 82 състав за описаните суми.Твърди, че от издаването на заповедта за изпълнение за период повече от 3 години не са извършени изпълнителни действия, а от издаването на изпълнителния лист са изтекли повече от 5 години. Поддържа, че изпълнителното производство следва да се прекрати поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.”ЕАД оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност.Сочи, че 1 в изпълнителното производство давността многократно е прекъсвана с искания от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия.Иска да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 14.07.2014 по гр.дело №21502/2013,СРС, 82 състав са били осъдени Д. Г. Н. и С. М. да заплатят разделно на „Т.С.”ЕАД, както следва: Д. Н. ½ от следните суми:4641.54 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва за периода от 20.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 544. 95 лева за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 и 399.32 лева – разноски по делото.

Въз основа на молба от 6.10.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №1277/2014 по описа на ЧСИ А. П..

По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 12.10.2022 до А. Д. Н., с която е уведомена като наследник по закон на Д. Н. за задълженията й по изпълнително дело №20148490401277.

Със съобщение от 27.10.2014 до Д. Г. Н., същият е уведомен, че му е наложен запор на трудовото възнаграждение при „Т. Б.”ЕООД.

Със запорно съобщение от 27.10.2014 ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на Д. Н. при „Т. Б.”ЕООД.

С молба от 10.03.2017 до ЧСИ А. П. „Т.С.”ЕАД е поискала да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника/длъжниците и да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника/длъжниците.

По делото е представено запорно съобщение от 10.04.2017 от ЧСИ до „Т. Б.”ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Д. Г. Н..

С писмо от 18.04.2017 „Т. Б.”ЕООД уведомяват ЧСИ А. П. поради наложени и други запори върху трудовото възнаграждение на Д. Г. Н. първата удръжка ще бъде направена през м.05.2017.

По делото е представено запорно съобщение от 09.01.2019 до Банка „П.

Б.”АД за налагане на запор на банковите сметки на Д. Г. Н..

2

С писмо от 25.01.2019 Банка П. Б. АД уведомяват ЧСИ А. П., че е наложен запор на банковата сметка на длъжника Д. Н..

По делото е представено запорно съобщение от 13.09.2019 до Банка „У.К. Булбанк”АД за налагане на запор на банковите сметки на Д. Г. Н..

С писмо от 25.09.2019 „У.К. Булбанк”АД уведомяват ЧСИ А. П., че е наложен запор на банковата сметка на длъжника Д. Н..

Видно от удостоверение за наследници Д. Н. е починал като е оставил за свои наследници по закон В. Н. и А. Н..

С декларация от 31.08.2022 А. Д. Н. е декларирала, че като наследник по закон на Д. Н. е приела по наследство изцяло всички права и задължения.

Видно от становище от 4.10.2022 на „Т.С.”ЕАД актуалният размер на задълженията е 4 641.54 лева – главница, ведно със законната лихва, мораторна лихва в размер от 544.95 лева и съдебни разноски в размер от 295.59 лева.

По делото е представено запорно съобщение от 8.11.2022 до ОББ АД за налагане на запор на сметките на А. Д. Н..

Видно от съдебно удостоверение от СРС Веселин Димитров Нушев е направил отказ от наследството на наследодателя си Д. Г. Н., който е вписан в особената книга на съда под №80/12.01.2023.

С молба от 09.07.2024 „Т.С.”ЕАД е поискала да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника А. Н..

Видно от призовка за принудително изпълнение от 16.07.2024 до А. Д.

Н. е насрочен опис и оценка на движими вещи на 02.09.2024 от 10.30 часа.Видно от известието за доставяне съобщението не е връчено на А. Н..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 14.07.2014 по гр.дело №21502/2013,СРС, 82 състав са били осъдени Д. Г. Н. и С. М. да заплатят разделно на „Т.С.”ЕАД, както следва: Д. Н. ½ от следните суми:4641.54 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва за периода от 20.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 544. 95 лева за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 и 399.32 лева – разноски по делото.

3

Въз основа на молба от 6.10.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №1277/2014 по описа на ЧСИ А. П..

С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 6.10.2014 до 26.06.2015 давност не е текла.

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Давността е прекъсната с направените удръжки по наложен запор на трудовото възнаграждение на 10.09.2015, на 29.09.2015 и на 14.11.2015.

Давността е прекъсната и с молба от 10.03.2017 до ЧСИ А. П. от „Т.С.”ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на 4 длъжника и на трудовото му възнаграждение.

По делото е представено запорно съобщение от 10.04.2017 от ЧСИ до „Т. Б.”ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Д. Г. Н..

С писмо от 18.04.2017 „Т. Б.”ЕООД уведомяват ЧСИ А. П. поради наложени и други запори върху трудовото възнаграждение на Д. Г. Н. първата удръжка ще бъде направена през м.05.2017.

Дори и да не е осъществени изпълнителния способ, самото искане за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността.За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, като непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

Преди да изтекат 2 години със запорно съобщение от 09.01.2019 е наложен запор на банковите сметки на Д. Г. Н. в Банка „П. Б.”АД. Запорът на банковите сметки е изпълнително действие годно да прекъсне давността.От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност.

Давността е прекъсната и на 25.09.2019 с налагане на запор на банковите сметки на Д. Н. в „У.К. Булбанк”АД. От прекъсването на давността на 25.09.2019 е започнала да тече нова давност.

В периода от 25.09.2019 повече от 2 години не са извършвани изпълнителни действия.Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.С оглед на което съдът намира, че производството е прекратено по силата на закона към 25.09.2021.

Видно от удостоверение за наследници Д. Н. е починал като е оставил за свои наследници по закон В. Н. и А. Н..Производството е спряво с 5 разпореждане от 07.03.2022 до конституирането на наследниците на Д. Н..С декларация от 31.08.2022 А. Д. Н. е декларирала, че като наследник по закон на Д. Н. е приела по наследство изцяло всички права и задължения. В. Н. е направил отказ от наследство.С оглед на което единствен наследник на Д. Н. приел наследството е А. Н..

Когато по изпълнителоното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС,

При спирането на давността давността продължава да тече оттам откъдето е спряна.Давността е спряна на 07.03.2022 и считано от 25.09.2019 до 07.03.2022 са изтекли повече от 2 години и 5 месеца. След това давност е започнала да тече от 01.09.2022, като давността е прекъсната на 8.11.2022 с налагането на запор на сметките на А. Д. Н. в ОББ АД. Към 8.11.2022 са изтекли над 2 години и 7 месеца.В този смисъл 3- годишната давност не е изтела и давността е прекъсната с предприетото изпълнително действие запор на сметките на 8.11.2022.

От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба на 28.03.2024г.

Предвид изложеното вземанията не са погасени с 3-годишната погасителна давност.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на 6 ответника.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът