Решение № 358 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г. в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Мирослава Т. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 6.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 3054/2020 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, подсъдимата И. Н. И. е призната за виновна в това, че на 29.11.2018 г. в гр. София, бул. „*******, в магазин „Кауфланд“, чрез използване на специален начин – проявила особена ловкост (бръкнала в дамската чанта на Г.), отнела чужди движими вещи – 1 брой портфейл от изкуствена кожа на стойност 12 лева, съдържащ сумата от 400 лева, всичко на обща стойност 412 лева, от владението на М. В. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК с присъдата при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през което подс. И. И. е бил задържана за срок от 24 часа по ЗМВР и й е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража.

С присъдата е постановено вещественото доказателство – 1 брой оптичен носител, запечатан с картон серия А 0385996 и СП 602 на НЕКД – СДВР да остане по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. И. е осъдена да заплати сумата в размер на 157,19 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, сумата в размер на 200 лева, представляваща разноски от съдебното производство, както и по 5 лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и 1 допълнение към нея от подс. И. И. чрез защитника й, с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се предлага делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на съществените обстоятелства и при осигуряване справедливостта на процеса. Направени са искания за събиране на нови доказателства – за освидетелстване на подсъдимата, за назначаване на допълнителна комплексна видео-техническа експертиза и за предявяване на приложения по делото видеозапис на близки и познати на подсъдимата.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на свидетели и на вещи лица и събирането на други доказателства, като е допуснал разпит на подсъдимата, в случай че желае да даде обяснения.

В хода на въззивното съдебно следствие допълнително са били приобщени обясненията на подс. И. И., показанията на свидетелката Е.Г.С. и справки от НБД „Население“, за установяване на контролни доказателства при проверка на достоверността на показанията и обясненията.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалваната присъда за правилна. Изтъква наличието на противоречия между показанията на бабата на подсъдимата – св. Е.С., и обясненията на подсъдимата по отношение на датата, на която се твърди, че последната е пристигнала в гр. Червен бряг, както и относно това какво са правили на 29.11.2018 г.

Повереникът на частния обвинител М. Г. прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна. Поддържа, че СРС детайлно е изследвал всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи и е наложил справедливо наказание на подсъдимата.

Защитникът на подс. И. И. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Твърди, че от обясненията на подсъдимата, показанията на св. С. и справките от НБД „Население“ се установява, че на посочената в обвинението дата подзащитната му не се е намирала на територията на гр. София, а е била в гр.

Червен бряг. По отношение на изтъкнатите от прокурора противоречия между показанията на св. С. и обясненията на подс. И. излага становище, че те се дължат на изминалия период от време след събитието. Поддържа, че СРС е признал подсъдимата за виновна без да е доказана несъмнено нейната вина.

В последната си дума подс. И. И. моли да бъде оправдана, защото е невинна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал обективно възможните и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните 2 доказателствени средства: показанията на свидетелите М. В. Г. (л. 68 от съд. д.), Н.С.Д. (л. 69 от съд. д.), Ц.Б.С. (л. 70-71 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 83 от ДП), М.Е.Р. (л. 213-214 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 47 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване от 13.12.2018 г. (л. 8 от ДП), протокол за разпознаване от 22.12.2018 г. ведно с фотоалбум (л. 14-15 от ДП), справка за съдимост на подс. И. И. (л. 31 от ДП, л. 12 от съд. д.); веществени доказателства: 2 бр. оптични носители (л. 10 от ДП) и чрез експертните способи на доказване: видео-техническа експертиза по протокол № 54/2019 г. (л. 36-41 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л. 63-64 от ДП).

В хода на въззивното съдебно следствие към доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав приобщи обясненията на подс. И. Н. И. (л. 28-29 от въззивно дело), показанията на св. Е.Г.С. (л. 30-31 от въззивно дело) и справки от НБД „Население“ (л. 35-38 от въззивно дело). Новосъбраните доказателства не са основание за ревизия на фактическите изводи на първата инстанция по съществените обстоятелства от предмета на разглеждане.

Обосновано районният съд е приел, че подсъдимата И. Н. И. е родена на ******* г. в гр. Червен бряг, българка е, български гражданин, без образование, грамотна, неомъжена, безработна, неосъждана.

На 29.11.2018 г. св. М. Г. се намирала в магазин „Кауфланд“ в гр. София, бул.

„*******. По същото време в магазина била и подс. И. И.. Тя забелязала св. Г., която в този момент се намирала до щанда за яйца, доближила се до нея, заставайки плътно зад гърба й, бръкнала с лявата си ръка в дамската чанта на свидетелката, без тя да разбере за отнемането, извадила портмонето й – от изкуствена кожа, цвят „пепел от рози“, на стойност 12 лева, съдържащо лична карта, 2 бр. дебитни карти и парична сума в размер на 400 лева, и веднага го прибрала под палтото си. Св. Г. усетила, че има човек в близост зад нея, който се притиска плътно към тялото и чантата й, поради което се обърнала и видяла подс. И.. След като подсъдимата се отдръпнала от св. Г., се насочила към касовата зона на магазина и напуснала търговския обект, без да пазарува.

Когато стигнала до касите на магазина и трябвало да плати взетите от нея стоки, св. М. Г. установила, че портмонето й липсва и веднага отишла до сектор „Информация“ в търговския обект, за да съобщи за кражбата. Св. Ц.С., назначена като охранител, дошла, за да й окаже съдействие. На нея св. Г. споделила, че има съмнения, че портмонето й било откраднато от млада жена, която била до нея на щанда за яйца.

Св. С. прегледала записи от охранителните видеокамери в магазина, които потвърдили разказа на св. Г.. След което св. С. посъветвала свидетелката да сигнализира органите на МВР.

Същия ден св. Г. подала заявление – сигнал за извършената кражба до началника на 6 РУ – СДВР, въз основа на която било образувано досъдебно производство.

Минималната работна заплата за страната през 2018 г. възлизала на 510 лева.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства въззивният съд на свой ред установи, че по несъмнен начин са доказани както инкриминираното деяние, така и фактът, че подсъдимата е извършителят му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия първата съдебна инстанция е събрала необходимите по чл. 102 НПК доказателства, които са позволили правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените 3 източници и е обосновал достатъчно ясно и пълно съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. По този начин е проследим пътят за формиране на вътрешното му убеждение, като е гарантирано и правото на подсъдимата да разбере въз основа на какви доказателства е била призната за виновна, за да оспори ефективно тези изводи пред втората инстанция по фактите.

Въззивният съд обсъди възраженията на защитата в тази насока и прие, че липсват основания за промяна на направените в контролирания съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите не е допуснато превратно тълкуване на нито едно доказателство. Не са основателни доводите и за несправедлив процес, защото на подсъдимата са били осигурени всички ефективни средства за реализиране на правото на защита.

Спецификата на процесното събитие е такава, че с решаващо значение за правилното му изясняване са показанията на св. Г., записът на охранителните камери, експертното му изследване чрез видео-техническа експертиза и протоколът за разпознаване от 22.12.2018 г.

Правилно районният съд е дал вяра на показанията на св. Г., тъй като те са консистентни, логически непротиворечиви и последователни, от една страна, а от друга страна – съответстват хармонично на събрани доказателства, чието съществуване не зависи нито от волята на пострадалата, нито от тази на подсъдимата. Показанията на св. Г. кореспондират на показанията на св. Ц.С., заключението на видео-техническата експертиза и протокола за разпознаване на лица от 22.12.2018 г. с приложен фотоалбум към него. Действително св. Г. е пострадала и е конституирана като частен обвинител, което неминуемо изисква критична внимателна преценка на въздействието на заинтересоваността й от благоприятен изход на делото за нея върху достоверността на нейните показания. Видно е обаче, че тя излага непротиворечив във вътрешната си логика разказ, който за първи път е споделила извънпроцесуално със св. С., а след това последователно е излагала в показанията си в хода на наказателния процес.

Същевременно от записа на охранителната камера в търговския обект се вижда, че свидетелката добросъвестно съобщава обстоятелствата, при които непозната жена се доближила в близост, която сама по себе си няма никакво фактологично оправдание в конкретната ситуация, т.е. не е предизвикана от задоволяването на каквато и да било потребителска нужда – за вземане на стоки, за оглеждането им и т.н. Последното обстоятелство, че допирът не е бил предизвикан във връзка с каквато и да било купуваческа необходимост, се потвърждава и от факта, че след като се св. Г. се обърнала към нея, тя напуснала магазина, без да купи нищо. Потвърждава се и от обстоятелството, че скоро след отдалечаването на жената св. Г. открила, че чантата й, която тя държала до този момент затворена, била отворена. Наред с това, тъкмо неоправданата с потребителска цел близост е предизвикала вниманието на св. Г. и на практика е станала причина тя да се обърне и да възприеме външния вид на непознатата за нея до този момент жена. Поради това въззивният съд на свой ред приема за установено от комплексния анализ на изброените доказателствени материали, че вещите на св. Г. са били отнети в близост до щанда за яйца, когато извършителката се притиснала плътно към тялото и чантата й. От показанията на тази свидетелка съдът установи, че освен споменатата жена други хора не е имало в близост до нея. В обсъжданата част показанията й също напълно кореспондират на записа от охранителната камера и заключението на видеотехническата експертиза, което обосновано е кредитирано като обективно и компетентно изготвено от вещи лица с необходимите познания и опит в областта. В заключението е извършен преглед на видеозаписа от охранителна камера, в обсега на която се отразяват щандове с хранителни стоки в търговски обект – магазин за хранителни стоки. Снимковите кадри, извлечени от видеозаписа, са подредени в хронологичен ред в изследователската част 4 на протокола. При извършеното обследване и направените извадки от файловете ясно и безпротиворечиво се виждат конкретните действия на подс. И. И. – докато св. Г. разглежда продукти, подсъдимата се доближава зад гърба й, с лявата си ръка бърка в дамската й чанта и изважда светла на цвят вещ от нея, прибира я под палтото си и се отдалечава, излизайки от обсега на заснемащото устройство. След това от видеозаписа на друга охранителна камера в магазина се наблюдава как подс. И. преминава без покупки през касите в търговския обект, като се насочва към изхода и излиза от обсега на заснемащото устройство. Тези обстоятелства са съхранени по безпристрастен и обективен начин чрез видеозаснемане от статично разположените в обекта охранителни камери. От експертното заключение се изяснява, че при преноса на данни от оптичния носител не са налични следи от допълвания, добавки, премахвания и други манипулации с цел изменение на съдържанието на записа. При това положение, щом изследваният предмет е запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална манипулация или намеса, той е необходим за разкриването на истината и правилно е бил ценен от районния съд като част от доказателствената съвкупност.