Решение № 2583 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110144976 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. И. Т. срещу ......“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 2528,89 евро (4946,27 лева), представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „.“, модел „.....“, с рег. № ....., вследствие настъпило на 24.03.2025 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови средства)“, за което при ответника е образувана щета № .../2025-01, ведно със законна лихва от 28.08.2025 г. до окончателното й изплащане след допуснато изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 28.01.2026 г.

Ищцата основава претенцията си на твърдения, че е сключила имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови средства)“ за лек автомобил „. .....“, с рег. № ....., със срок на валидност от 14.02.2025 г. до 14.02.2026 г., обективирана в Застрахователна полица № ....505. Твърди се, че на 24.03.2025 г. в гр. ......, при спирка на кръстовище с ул. ...... при извършване на маневра ляв завой блъска в задната част лек автомобил „..“, с рег. № ........, като преди това се е движил попътно след него и също е извършвал маневра ляв завой. За процесното ПТП е съставен Двустранен протокол от 24.03.2025 г. Ищцата посочва, че по заведената при ответника щета № .../2025-0 на автомобила е направен оглед и е приет за извършване на ремонт в автосервиз на застрахователя. Тъй като процесният автомобил не бил отремонтиран в продължения на три месеца, ищцата поискала промяна на начина на обезщетяване чрез парично обезщетение. В исковата молба се твърди, че ответното дружество заплатило на ищцата сума в размер на 2978,64 лева, която обаче е недостатъчна, за да се покрият всички разходи по възстановяване на автомобила, възлизащи общо на 9763,38 лева. С оглед на това счита, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати остатъка от 7000,00 лева, като предявява частичен иск за 1000,00 лева. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да се е случило по описания в исковата молба механизъм. Оспорва, че всички вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като 1 прекомерно завишен и неотговарящ на реалните щети, които са определени по експертна оценка и съответно на средната пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС към момента на тяхното възникване. Намира, че извънсъдебното изплатено обезщетение е реално дължимото и с неговото плащане е погасил задължението си по застрахователния договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск предпоставя установяването на следните обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди; действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, както и извършеното от ответника плащане на сумата 2978,64 лева по образуваната при ответника по повод предявената по извънсъдебен ред претенция щета № .../2025-01г., което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. С изплащането на обезщетение на застрахованото лице за вреди, настъпили вследствие описания от последния в уведомлението за щета механизъм следва да се приеме, че застрахователят се е съгласил с така начина на настъпване на уврежданията преценявайки възстановителната стойност за кои вреди и до какъв размер да заплати. Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото при ответника имущество, респ. в какъв размер е възникнало вземането на ищеца.

С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че по между им е сключен договор за имуществено застраховане застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови средства)“ при Общи условия за лек автомобил марка „. .....“ с рег. №..............., със срок на валидност от 14.02.2025 г. до 14.02.2026 г., обективирана в Застрахователна полица № ....505. От представената застрахователна полица е видно, че имуществения договор е сключен при покрит риск „Пълно каско“ като допълнително е договорено, че клиентът има право да ползва доверен сервиз. Определена застрахователна сума в размер на 21000 лева. Подписвайки договора ищецът е декларирал, че е получил, запознал се е и приема Общите условия на застрахователя. Ето защо обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане “Каско на МПС”, се определя от закона, но и от съдържанието на конкретните договори и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане.

По делото е изслушано и прието без оспорвания от страните заключение на съдебно – автотехническа експертиза, според което при съпоставка на установения механизъм на процесното произшествие, щетите в описа на застрахователя, както и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „. .....“ с рег. №............... се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 10.08.2021 г. ПТП. Експертът е изчислил, че стойността необходима за възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8214,71 лева (4201,65 евро), а на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд от сервизи, различни от официалния сервиз на марката към датата на ПТП е 5585,36 лева (3418,17 евро).

Според общите условия на ответника, с които ищецът се е запознал и е приел, сключвайки договора за имуществено застраховане, раздел X I „Застрахователно 2 обезщетение“ т. 62.2 при частична щета на МПС, за което от датата на първата регистрация до началната дата на застрахователното покритие са изминали 4 или повече от 4 години, застрахователното обезщетение се определя по един от следните начини, избран от застрахования/застраховащия: т. 65.2.1 отстраняване на щети в посочен от застрахователя „доверен сервиз“, при условие, че е платена минималната премия съгласно действащата към датата на сключване на застраховката тарифа на застрахователя, застрахователното обезщетение се заплаща на съответни доверен сервиз като при ремонта увредените части се подменят с части от алтернативен доставчик, а при невъзможност - с части в аналогично състояние или с оригинални части като по преценка на застрахователя същият покрива част от стойността им по експертна оценка или се определя по т. 65.2.2 по експертна оценка съгласно методика на застрахователя.

Страните не спорят, че първата регистрация на процесния лек автомобил е 01.09.2014 г., респ. към до датата на сключване на застрахователния договор (14.02.2025 г.) са изминали повече от 4 години, поради което дължимото обезщетение следва да се определи именно според правилото на т. 65.2 от Общите условия на застрахователя. Следва да се отбележи, че определеният в Общите условия на застрахователя начин за обезщетяване при частични щети на МПС се прилага независимо от наличието на законовата уредба на чл. 400 КЗ за действителната застрахователна стойност, защото Общите условия по договорите за застраховане, които са предварително определени от едната страна уговорки, стават задължителни за страните, ако те ги приемат. Видно от представената застрахователна полица застрахованият е декларирал, че е приел общите условия на застраховка „Каско на МПС“ при подписването на договора. Ето защо обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане “Каско на МПС”, се определя от закона, но и от съдържанието на конкретните договори и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане.

Страните в настоящия случай са договорили начин на обезщетяване „Пълно каско“ и ползване на доверен сервиз като с възлагателно писмо от 04.04.2025 г. застрахователят е възложил извършването на автосервизните услуги по отношение на лек автомобил „. .....“ с рег. №............... на автосервиз „...... Не е спорно, че процесният автомобил е предаден на сервиза на 04.04.2025 г., за което е подписан приемо - предавателен протокол от същата дата.

Не се установява, а и не се твърди в доверения на застрахователя сервиз да е извършен необходимия ремонт на щетите по автомобила, съгласно опис - заключение.

По делото е прието като доказателство Искане за смяна на начин на обезщетение от 23.06.2025 г. , подадено от пълномощник на застрахованото лице, като въз основа на същото в полза на правоимащото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2978,64 лева на 11.07.2025 г., което обстоятелство не е спорно между страните. При съвкупна преценка на доказателствата вкл. договореното между страните в застрахователната полица и общите условия към нея и при съобразяване на направеното от застрахования искане за изменение начина на обезщетяване съдът намира, че определеното от застрахователя обезщетение по експертна оценка съответства на начина избран изрично от застрахования при приложението на т. 65.2 от общите условия.

При това положение съдът намира, че отговорността на застрахователя следва да бъде определена в границите, очертани от клаузите на раздел XI „Застрахователно обезщетение“ т. 62.2.2 от Общите условия на застрахователя. Установи се, че именно по този начин застрахователят е определил обезщетение в размер на 2978,64 лева, поради което исковата претенция на ищеца за заплащане горницата до сумата необходима за възстановяване на автомобила в доверен респ. в официален сервиз на марката следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника, който претендира такива за заплатен депозит за вещо лице – 200,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя в размер на 250,00 лева (127,82 евро).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 3

01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Т. ЕГН ********** с адрес: ........ против ....... АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ... иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 2528,89 евро (4946,27 лева), представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „.“, модел „.....“, с рег. № ....., вследствие настъпило на 24.03.2025 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови средства)“, за което при ответника е образувана щета № .../2025-01, ведно със законна лихва от 28.08.2025 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.