Решение № 345 от 28.11.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Нови пазар, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20233620101323 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от А. С. М., с. Т., ул. ***, със съдебен адрес гр. Ш., ул. ***, чрез пълномощник, против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК 203670940, представлявано от Ю.Х.Ю., с която се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че А. С. М. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, сумата от 1174,41 лв., от които 598,18 лв. главница, 45 лв-такса разходи, 206,23 лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г., 25,00 лв държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от ***г., издаден на основание чл. 416 във вр. с чл.

410 от ГПК по ч.гр. дело № ***г. по описа на Районен съд-Н..

Правния си интерес да депозира настоящия иск ищцата обосновава със следните обстоятелства: твърди, че на *** г. е получила съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № ***г. по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А.Р. с peг. №***, с район на действие ОС Ш., в качеството на наследник на Д.С.М., починал на ***г. Счита, че в качеството на такава не дължи задължението по горепосоченото изпълнително дело. Ишцата счита, че за изпълнителното дело е настъпила перемция по силата на закона, за което не бил необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Сочи, че тъй като по изпълнителното дело не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, задължението било погасено по давност, като пояснява, че изпълнителният лист е издаден на *** г. по реда на чл.410 от ГПК, а давността била тригодишна, и оттогава е започнала да тече погасителната давност за вземането, като е следвало да изтече на *** г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба като е изразил становище, че искът предявен от ищцата е допустим и основателен относно давността. Възразява единствено относно искането на ищеца за присъждане на разноски 1 като се мотивира, че не е станал причина за завеждане на делото и че ищецът не е направил възражение за изтекла давност в изпълнителното производство, а е направил това чрез завеждане на иск. Прави алтернативно искане за намаляване размера на присъдените разноски в случай, че съдът прецени, че следва да бъдат присъдени на ищеца разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същата е постъпила молба , с която моли съдът да постанови решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК. Моли да бъдат присъдени разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, както и настоява, че не дължи разноски на ответната страна.

Ответникът Агенция за събиране на вземания“ АД гр. София, с ЕИК 203670940, не се явява и не изпраща представител. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца като недопустима и неоснователна и да му присъди направените по делото разноски в размер на 350,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

На ***г. Районен съд-Н. издал изпълнителен лист №*** на основание чл. 416 от ГПК във вр. с чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № ***г. по описана на Районен съд-Н., против Д.С.М. с ЕГН ********** в полза на ответника „Агенция за събиране на вземания“ АД , ЕИК 203670940, за следните суми: 598, 18 лв.-главница, 45,00 лв такса разходи, 206,23 лв лихва за забава за периода от ***г.-***г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-***г. до окончателното изплащане, направените разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На *** г. ЧСИ А.Р. Л., рег. №*** с район на действие Окръжен съд-Ш. по молба на ответника и въз основа на изпълнителен лист по ч.гр. дело № ***г. образувала изпълнително дело № ***г. с длъжник Д.С.М. с ЕГН **********.

На ***г. съдебният изпълнител е извършил справка в НАП за сключени от М. трудови договори, притежвано движимо и недвижимо имущество. На ***г. е било изпратено съобщение до М. за образуваното изпълнително дело, което е било получено от лице с имена З.М.М., посочена като негова съпруга. На ***г. е била направена справка в Имотен регистър относно евентуалното наличие на притежавано от същия недвижимо имущество. На ***г. е била направена справка относно открити на името му банкови сметки.

На ***г. съдебният изпълнител е поискал от общинска администрация гр. К. данни за притежавано от бащата на М.-починал, движимо и недвижимо имущество.

На ***г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да бъде пристъпено към опис на движими вещи на М., като такъв е бил насрочен за 15.10.2018г. за времето от 10,00 до 17,00 часа, но не се състоял. След две години отново бил насрочен опи-на 20.10.2020г. за времето от 10,00 до 17,00 часа, за което е била изпратена до М. призовка за принудително изпълнение. Призовката е била върната в цялост с отбелязване, че М. е починал в чужбина.

На ***г. ЧСИ А.Р. изготвила съобщение за образуваното изпълнително дело до ответницата А. С. М. в качеството й на наследник на починалия Д.С.М., като със същото я конституирала като длъжник по изпълнителното дело. В съобщението било посочено, че дългът на починалия възлизал на 2379,52 лв. Съобщението било получено от ответницата на 2

***г.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК- 598,18 лв. главница, 45 лв-такса разходи, 206,23 лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г., 25,00 лв държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, с които се оспорват вземанията по изпълнителното основание – в случая заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на РС – Н. и за удовлетворяване на които е предприето срещу длъжника – ищеца А. С. М. като наследник на починалия Д.С.М., принудително изпълнение по изп. д. № ***г. на ЧСИ А.Р., рег. №*** на КЧСИ и район на действие ОС – Ш..

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право ( в конкретния случай притезанието на „Агенция за събиране на вземания ЕАД“, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист ) от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В разглежданата хипотеза е налице приключило заповедно производство (по ч. гр. д. № 1311/2015 г. на РС – Н.) с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение по ал. 1 на същия текст, след което тя е влязла в сила (арг. чл. 416 ГПК) на 19.02.2016г.

В исковата молба и уточняваща такава ищецът е посочил, че фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е било издадено изпълнителното основание, са изтичане на предвидените в закона давностни срокове касателно вземанията, обективирани в изпълнителното основание-изпълнителния лист. В уточняващата си молба ищецът е посочил, че в случая не били правнорелевантни фактите на коя дата е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, кога е изтекъл срокът за възражение и кога е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което съдът не би могъл да се съгласи. Тези факти са важни, за да може да бъде преценено дали давностните срокове относно вземанията на ответника са настъпили преди да се стабилизира заповедта за изпълнение и влезе в законна сила. Защото, ако давностните срокове са изтекли преди влизането й в законна сила и длъжникът по нея / починалия М./ е могъл да възрази в срока по чл. 414 от ГПК, те ще представляват новооткрити обстоятелства за ищеца по смисъла на чл. 424 от ГПК ( в този смисъл е и Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1112/2021г., ІІІ г.о.).

В същата уточняваща молба ищецът е посочил, че ч.гр. дело № ***г. е архивирано, съответно унищожено, поради което и горните факти не биха могли да бъдат установени.

Съдът при направена служебна справка в деловодството на Районен съд-Н. констатира, че действително заповедното дело е унищожено като към настоящия момент е запазена само заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист и самия изпълнителен лист. Т.е. единственото доказателство, въз основа на което съдът би могъл да 3 формира извод относно началната дата на давностните срокове е заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, доколкото същите съдържат информация относно датата, от която починалият М. е бил в забава, както и от какво произтичат задълженията на ищеца в качеството му на наследник на починалия М.. При направена служебна справка в деловодната система на Районен съд-Н. съдът констатира, че задълженията, произтичат от договор за заем от ***г. , сключен между починалия М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който впоследствие е цедирал вземането си на ответника. От тук би могло да се направи извод, че в настоящия казус следва да бъде преценено кога е започнала да тече предвидената в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането за главница и такси в заповедното производство и предвидената в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност по отношение на вземането за лихви, съответно кога е изтекла всяка една от тях.

В настоящия случай имайки предвид посоченото в изпълнителния лист от ***г., приобщен по делото, по отношение на вземанията за главница в размер на 598,18 лв. и 206,23 лв. за лихва за забава, предмет на принудителното изпълнение, починалият М. е изпаднал в просрочие на ***г., от която дата е започнало начисляването на наказателна лихва за забава. Датата на предсрочната изискуемост е моментът, от който произтичащите от договора за кредит вземания за главница, договорни и наказателни лихви са станали изискуеми, по отношение на които е започнала да тече погасителна давност ( арг. чл. 414, ал.

1 от ЗЗД). Давността не е прекъсната нито с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на *** г., нито с образуване на изпълнителното производство на *** г., по арг. на т. 14 и т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съдът намира, че давността за тези вземания е прекъсната на 19.02.2016г., когато е влязла в законна сила заповед за изпълнение № ***г. на основание чл. 116, б. „ а“ от ЗЗД, доколкото с неподаването на възражения срещу нея, длъжникът е признал вземанията, съответно е започнал да тече нов давностен срок, който е петгодишен по отношение на вземането за главница, изтекъл на ***г. и тригодишен по отношение на вземането за лихви- изтекъл на ***г., т.е. след образуване на изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ А.Р. с peг. №***, с район на действие ОС Ш.. Давностните срокове са изтекли, тъй като в хода на изпълнителното производство не са били извършени действия, годни да я прекъснат.

Съдът намира, че е погасено по давност и вземането за присъдените в заповедното производство разноски (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). Вземането за разноски е станало изискуемо със самото издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК-на 22.12.2015г., тъй като това е моментът, от който настъпва изпълнителната му сила ( арг. чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК) и към 23.12.2020 г. е изтекъл петгодишния давностен срок, който не е прекъснат с образуване на изпълнителното производство .