Решение № 470 от 04.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720105916 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от З.. Б. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, чрез адв. А., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1753,78 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009 г. – 30.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, сумата 344,12 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1753,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 141,96 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 22.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, въз основа на който е образувано изп. д. № 752/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., прекратено с постановление от 14.01.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй 1 като са погасени по давност след издаване на изпълнителния лист. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от изпълнителен лист от 22.07.2013 г. на РС – Перник, че е издаден въз основа на Заповед № 2139 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу З.. Б. В., ЕГН **********, за сумата 1753,78 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата 344,12 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 1753,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 41,96 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Върху изпълнителния лист е извършено удостоверяване от ЧСИ Е.Д., че с постановление от 14.01.2020 г. изп.д. № 752/2013 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 14.12.2013 г.

От представената покана за добровлно изпълнение до З.. Б. В. се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2480/2013 г., е образувано изп.д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..

От постъпилия с писмо с рег. № 5463/21.03.2022 г. на ЧСИ Е.Д. заверен препис на изп.д. № 752/2013 г. по описа й се установява, че е образувано на 26.04.2013 г. по молба на „Топлофикация-Перник“ АД за събиране на вземанията по изпълнителния лист от 22.07.2013 г., издаден на основание влязла в сила Заповед № 2139 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д.

№ 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник, с посочени способи на принудително изпълнение.

Изпратени са съобщения от съдебния изпълнител до ТД на НАП-гр.Перник за предоставяне на информация за публични задължения и банкови сметки на длъжника, покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 14.12.2013 г., до РУСО-гр.

Перник за предоставяне на информация за получавана пенсия от длъжника и рамера й, както и до взискателя за заплащане на дължимите държавни такси. Изискана е и инфорамция от ТП на НАП-гр. Перник за сключени трудови договори с длъжника и данни за работодателите.

От постъпилия през ЕПЕП препис на изп.д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. се установява, че е образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД за събиране на 2 вземанията по изпълнителния лист от 22.07.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник, като са посочени изпълнителните способи, които да бъдат предприети.

Извършена е справка от съдебния изпълнител за банкови сметки на длъжника и изпратено запорно съобщение до „Обедина българска банка“ АД, както и до ТД на НАП-гр.

Перник за публичните задължения на длъжника и съобщение до длъжника за наложения запор.

Върху изпълнителния лист е извършено отбелязване, че на 06.12.2021 г. е платена сумата 580,00 лв., на 13.12.2021 г. сумата 336,00 лв., на 24.01.2022 г. сумата 332,00 лв. и на 21.02.2022 г. сумата 345,00 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 3 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 22.07.2013 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент няма спор, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 752/2013 г. на ЧСИ Е.Д. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. № 752 по описа за 2013 г. на ЧСИ Е.Д. на 26.04.2013 г., давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. В случая след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело не са поискани и предприети изпълнителни действия /изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки не представляват такива действия/, поради което изп.д. № 161 по описа за 2010 г. на ЧСИ Е.Д. е прекратено на 27.04.2015 г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на приложимото към това принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати вземания.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 27.04.2015 г. /датата, на която е прекратено изп.д. № 752 по описа за 2013 г. на ЧСИ Е.Д./ и 25.08.2021 г. /датата, на която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 2056 по описа за 2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б./. С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност за вземанията е изтекла на 27.04.2020 г., поради което извършените по изп.д. № 2056 по описа за 2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. изпълнителни действия са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.

4

По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност, поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ищеца.

Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е сторил разноски в размер на 89,59 лв. - държавна такса, 1,85 лв. – такса превод, и 400,00 лв за платено в брой адвокатско възнаграждение, т.е. общо 491,44 лв., които съобразно изхода на спора следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З.. Б. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:

*****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 1753,78 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009 г. – 30.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, сумата 344,12 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2009 г. – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1753,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, кактои разноски по делото в размер на сумата 41,96 лв. – държавна такса, и сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2480 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 2056/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяване на вземанията по давност.