Решение № 636 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500389 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 5921 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 183/2023 г.по описа на СГС, I ГО, 14 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Р. Г. Х., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – разноски по делото, а по сметка на СГС сумата от 300 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. Г. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Счита, че размерът на определеното обезщетение е занижен, тъй като ищецът е служител в МВР с безупречна репутация. Поддържа, че заявените в исковата молба неимуществени вреди са доказани по делото от ангажираните свидетелски показания, както и от експресното заключение по изслушаната съдебно-психологическа експертиза. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Във въззивното производство оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и 1 законосъобразно. Моли съда да потвърди същото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 16.06.2012 г., около 23.15 ч. в гр. София ищецът осъществил ПТП, при което е причинил средна телесна повреда. По случая било образувано досъдебно производство № 205/2012 г. по описа на СО-СГП пр. пр. № М-120/2012 г. по описа на СРП.С постановление от 29.04.2013 г. досъдебното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 НПК. Постановлението е отменено с определение, постановено по НЧД № 9231/2013 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, като делото е върнато за доразследване.

След проведено допълнително разследване с постановление от 21.01.2015 г. наказателното производство е отново прекратено на същото правно основание. С определение, постановено по НЧД № 3826/2015 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, постановлението е отменено и делото е върнато за доразследване. С постановление от 1911.2019 г. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК. В проведеното на 29.06.2020 г. СРС, НО, 23 състав е прекратил производството по делото поради изтичане на абсолютния давностен срок. Определението за прекратяване е отменено с решение от 21.10.2020 г. на СГС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След постановен отвод на съдебния състав и преразпределяне на производството делото същото е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. С решение от 22.10.2021 , СГС, НО 9 въззивен състав е потвърдил горепосоченото определение. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение в продължителен период от време – 9 години, което му е причинило неимуществени вреди. Накърнено било неговата лична чест и достойнство, както и професионалния му авторитет, тъй като бил служител в МВР. Заеманата от него длъжност поставя завишени изисквания за морал, авторитет и доверие. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление нанасят вреди върху авторитета и кариерното му развитие.

Преживеният от него силен стрес, отрицателни емоции и негативни преживявания са се отразили и в личен план. Ищецът бил понижен в длъжност, загубил увереност и самочувствие за извършва работата си като патрулиращ полицай, престанал да управлява МПС. Воденият срещу него наказателен процес, неговата продължителност са оказали значителен психически натиск върху ищеца, довела до промяна на обичайния му стереотип на живот, влошили качеството му на живот. Получил оплаквания от несвойствени за него безпокойство, напрежение, безсъние, липса на апетит. Ищецът станал некомуникативен, затворен в себе си. Постоянният стрес го довел до провал на сериозна дългогодишна връзка, която е следвала да прерасне в граждански брак. Позовава се на претърпени психически страдания за продължителен период от време, влошено здравословно и психическо състояние, накърняване на човешкото достойнство, добро име в обществото и професионален авторитет. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените 2 по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че заявените от ищеца фактически твърдения не покриват нито една от хипотезите на ЗОДОВ.

Наказателното производство спрямо ищеца не е прекратено по причина, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погА.о по давност или деянието е амнистирано, а е прекратено поради изтичане в хода на процеса давност. В исковата молба не са посочени извършените действия след изтичане на давностния срок, от които ищецът е претърпял вреди. Твърди, че на ищеца не е наложена мярка за неотклонение, поради което в хода на наказателния процес не е бил нарушен нормалния му ритъм на живот. Спрямо него не е наложена забрана за напускане на пределите на страната. Процесуалният представите на пострадалата два пъти е депозирал молба за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Счита, че ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди. В условията а евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е завишено по размер.

С постановление от 29.04.2013 г. на СРП е прекратено ДП № 205/2012 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № М-120/2022 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу Р. Г. Х., за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК. Прието е, че деянието не осъществява признаци на предвидено от закона престъпление.Досъдебното производство е образувано и водено срещу Р. Г. Х. за това, че на 16.06.2012 г., около 23.15 ч. в гр. София, на бул. „Христо Ботев, в района на кръстовището с ул. „Св.Св.

Кирил и Методий“, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 220 ЦДИ, рег. № ********, нарушавайки правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП, като блъснал пешеходката М. Д. Ц. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен ок – кома, реализиращ медико-биологичния признак на разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на таза – долно рамо на срамната кост в ляво, счупване на лявата главулечна ямка, реализирало медико-биологичния признак на трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок, по – дълъг от 30 дни, счупване на левия крак (двете кости на подбедрицата – голямо и малкопищялните кости), реализирало медико-билогочиния ризнак на трайно затруднение движенията на левия долен крайник а срок, по – дълъг от 30 дни.

Съгласно постановление от 21.01.2015 г. на прокурор при СРП по ДП № 205/2012 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № М-120/2012 г. по описа на СРП, с определение от 31.05.2013 г. на СРС, НО, 99 постановлението от 29.04.2013 г. е отменено, а делото е върнато на прокуратурата с конкретни указания.

С постановлението от 21.01.2015 г. досъдебното производство е отново прекратено, поради това, че деянието не осъществява признаците на предвидено в закона престъпление. Страните не спорят, че постановлението за прекратяване е отменено.

Въз основа на внесения срещу Р. Г. Х. обвинителен акт за описаното 3 по - горе престъпление е образувано е НОХД № 7079/2017 г. по описа на СРС, НО, 23 състав.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 29.06.2020 г. открито съдебно заседание наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност за наказателното му преследване.

С решение от 21.10.2020 г. по в.н.ч.д. № 3326/2020 г. на СГС, II въззивен състав, определението от 29.06.2020 г. е отменено, като делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение от 06.04.2021 г., постановено по НОХД № 7079/2017 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, производството е прекратено поради изтичане на погасителната давност за престъплението, извършено на 16.06.2012 г.

С решение от 22.10.2021 г., постановено по ВНЧД №2189/2021 г. на СГС, IX въззивен състав, горепосоченото определение е потвърдено.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Видно от представеното е свидетелство за съдимост от 28.11.2022 г. ищецът не е осъждан.

По делото е ангажирано удостоверение № FO-16393/2022 г. на ПРБНСС, съгласно което срещу ищеца не са повдигнати обвинения по неприключени производства.

От заключението на вещото лице Б. П. К. по изслушаната пред СГС съдебно-психологическа експертиза се установява, че не са налице данни от психологическа и/или медицински изследвания, свързани с диагностициране на психологически и здравословни оплаквания на ищеца през периода 2012 г.

– 2021 г. Предоставената на вещото лице комплексна психиатрична и психологична консултация, изготвена от д-р М. С. – психиатър и В. М. – психолог, е изработена през м.08.2022 г. и се базира на анамнестичниданни, получени от изследваното лице към датата на изследването. Оплакванията на ищеца могат да бъдат провокирани от стрес и напрежение във връзка с продължителното съдебно производство и свързаното с него несигурност на ищеца от възможния изход на делото. Към периода на провеждане на психологическото изследване на ищеца, на 47 навършени години, същият е клинично здрав, не показва психотични симптоми, наблюдават се остатъчни явления от невротичния спектър, логично изводими от преживяната в миналото тежка реакция на стрес, довела до временно разстройство в адаптацията. Стресът от неизбежността на ПТП, преживян като внезапно предизвикан от пострадалата, заедно с дълготрайността на неприятните преживявания, свързани с неколкократните прекратявания и възобновявания на делата, са довели до изкривяване адаптивна реакция на отдръпване на ищеца, което от своя страна е допринесло за развитие на проблеми в социалното му функциониране (раздяла с приятелката, депресивен фон на семейното общуване).

При изслушването му вещото лице е пояснило, че имало разлика в поведението на ищеца, когато говори за наказателното производство и друго отношение, когато говорел за работата си, която обичал. Ищецът бил по – скоро потиснат, а не напрегнат. Много бил затворен. Неприятно му било да говори за приятелката си, бил лаконичен.

От показанията на разпитания пред СГС свидетел Г. Г. Х. – брат на 4 ищеца, осъждан за побой, се установява, че преди повече от 10 години на бул. „Христо Ботев“ ищецът ударил едно момиче при ПТП. Свидетелят отишъл на място. Ищецът бил в шок. От този момент за период от повече от 10 години ищецът страдал. Напуснал работа, променил се, приятелката му го напуснала. Страдал от безсъние, напрежение. Ищецът бил полицай повече от 20 години. Прекратяването и връщането на делото се отразило много зле на ищеца. от инцидента ищецът не управлявал автомобил, напуснал работа.