Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4629 от 17.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4309/2023
Вид
Решение № 4629
Подписан
17.11.2023
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4629

**, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. Л. П., с ЕГН: **********, с адрес:

*** против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 625, 26 лева е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона и поради противоречие с чл. 11, т. 9 и т. 10 ГПК.

В искова та молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит с № *** г., като в чл. 11, ал. 1 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на 625.26 лева, ако не изпълни задълженията си по чл. 5 от договора за предоставяне на обезпечение. Иска се прогласяване нищожността на оспорваната клауза, като се развиват подробни съображения в тази насока. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът „ СИТИ КЕШ“ ООД признава предявения иск, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото, респективно не дължи разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка по правоотношение по договор за паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото в настоящия случай ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът с молба по хода на делото с вх. № 91503/11.10.2023г. /на л. 21 от делото/ е заявявил, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един * в размер на 403, 50 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на *ските възнаграждения, които следва да се присъдят на * С. Н., АК – **. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Действително, не са ангажирани доказателства процесната неустойка да е претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло да се случи във всеки един момент. Предвид 2 изложеното, съдът приема, че ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото по този начин отрича вземане на кредитора против потребителя. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в производството.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск от Х. Л. П., с ЕГН: ********** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869 с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, Е НИЩОЖНА поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал .4 ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК:

202531869 да заплати на Х. Л. П., с ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на адв. С.

К. Н., БУЛСТАТ: **********, АК – **, личен номер 1100133540, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща *ско възнаграждение за осъществено на Х. Л. П., с ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един *, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за *урата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________ 3