Решение № 28 от 19.01.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. В., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420101150 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от М. М. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Д. К., против Община В., БУЛСТАТ **, с адрес: гр. В., ул. „С.С.“ **, представлявана от кмета К.К..

В исковата молба се твърди, че ищецът придобил собствеността върху следните поземлени имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. П., Община В., Област В., одобрени със Заповед № РД-18-951 от 17.04.2018 год. на изпълнителния директор на АК, находящ се в местността М. П., вид територия - земеделска, категория - VIII, начин на трайно ползване - нива и с площ по документи 3 593 кв. м., с номер по предходен план 032022, при граници и съседи: ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***; 2/ Поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на с. П., Община В., Област В., одобрени със Заповед № РД-18-951 от 17.04.2018 год. на изпълнителния директор на АК, находящ се в местността М. П., вид територия - земеделска, категория - VIII, начин на трайно ползване - нива и с площ по документи 2 502 кв. м., с номер по предходен план 032021, при граници и съседи:

***; ***; ***; ***; *** и *** и 3/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. П., Община В., Област В., одобрени със Заповед № РД-18-951 от 17.04.2018 год. на изпълнителния директор на АК, находящ се в местността М. П., вид територия - земеделска, категория - VIII, начин на трайно ползване лозе и с площ по документи 1 941 кв. м., с номер по предходен план 030014, при граници и 1 съседи: ***; ***; *** и ***, на основание наследствено правоприемство от своя баща М. Ц. В., който през 1949 год. притежаваните от него непокрити земеделски имоти в Кметство П.. Сочи се, че в декларацията било отбелязано, че поземлените имоти са придобити от него по наследство. Излага се, че декларацията била подадено в изпълнение на Указ на Пленума на ВНС от 28.05.1948 год., съгласно който всеки собственик на земеделски непокрити имоти се задължава да ги декларира пред народния съвет по постоянно местожителство. Твърди се, че ищецът владее и обработва процесните поземлени имоти заедно със своя баща, а от 1998 год. упражнява самостоятелно владението върху имотите в установените им граници до настоящия момент, за което владение твърди, че е упражнявано непрекъснато, трайно, необезпокоявано и явно. Излага се, че през 2024 год. ищецът предприел стъпки за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение на процесните имоти. Поддържа се, че след направена справка в АГКК установил, че поземлените имоти са частна общинска собственост. Сочи се, че след извършена справка в Община В. установил, че Общината стопанисва и управлява имотите на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че процесните поземлени имоти на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като същите не са включвани в ТКЗС и не подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ, поради което Община В. не може да придобие собствеността върху същите на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи се, че през годините владението върху имотите е запазени в реалните им граници, владеещите не са станали членове на ТКЗС и върху имотите не е било установено кооперативно земеползване.

Поддържа се, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесните имоти с намерение за придобиване на собствеността върху същите. Излага се, че в чл. 12, ал. 1 от Закона за трудовата поземлена собственост /отм./ е предвидена възможността за запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане в сила на ЗСПЗЗ, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон. Поддържа се, че в полза на ищеца е изтекла придобовната давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.

При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община В., че ищецът е собственика на процесните поземлени имоти.

Претендират се разноски.

В срочно постъпил отговор по реда на чл. 131 ГПК ответника Община В., чрез юрк. М. С. оспорва исковата молба. Изразява становище за недопустимост на същата. Поддържа се, че основна цел при доказване на твърдението за владение е установяване на границите, площта и индивидуализиращите белези на процесния поземлен имот. Сочи се, че в приложената по делото декларация за притежаване на непокрити земеделски земи са вписани различни имоти с различна площ и местоположение, като информацията е нечетлива и въз основа на нея не може да установи идентичност на декларираните имоти с процесните такива. Излага се, че липсва решение на поземлената комисия, което да удостоверява възстановяване правото на собственост и което да е основание за връщането на процесните имоти в 2 патримониума на техния собственик. Поддържа се становище, че установителен иск за собственост на земеделски имот, независимо дали същия е бил включен в ТКЗС, ДЗС и в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, не би могъл да бъде проведен успешно, ако не е налице възстановяване правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с които се извършва възстановяването. Твърди се, че процесните поземлени имоти са частна общинска собственост, тъй като за тях не било подадено заявление за възстановяване и същите са внесени в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.

19 ЗСПЗЗ, земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване, каквото в настоящия случай липсва по отношение на процесните поземлени имоти. Сочи се, че липсва и решение на поземлената комисия, предвид което се поддържа, че не са спазени сроковете, в които би следвало да се заяви възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. По изложените съображения се поддържа, че искът е недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да инициира реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, което негово право е преклудирано. Твърди се на следващо място, че правото на собственост върху процесните поземлени имоти на Община В. произтича от предвидения в чл. 25, ал. 1, изр. първо, вр. чл. 19 ЗСПЗЗ придобивен способ, тъй като за процесните поземлени имоти не са признати права на трети правоимащи лица, нито е призната и възстановена собствеността върху земеделските земи. Сочи се, че в първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 ЗОС е била въведена забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, независимо дали публична или частна такава, а в периода от 31.05.2006 год. до 31.12.2017 год. и от 20.01.2018 год. до 07.03.2022 год., включително е действал мораториум за придобиване по давност на имоти общинска частна собственост. Поддържа се, че не е изтекъл, изискуемият се съгласно чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок за придобиване на процесните имоти от ищеца. Сочи се, че не са представени доказателства, които да са в подкрепа на твърдението на ищеца за упражнявана от него фактическа власт върху процесните имоти, която да е непрекъсната, явна и необезпокоявана, с намерение за своене без противопоставяне от страна на собственика за период по-дълъг от 6 месеца. Поддържа се, че позоваването единствено на декларацията за притежаване на непокрити земеделски земи от наследодателя на собственика не следва да бъде считано за начало на давностния срок, тъй като имотите, посочени в декларацията не са индивидуализирани и не може да се направи обоснован извод, че са идентични с процесните. Посочва се, че по отношение на процесните поземлени имоти няма налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, по ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

При тези и другите подробно изложени в отговора твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приета по делото като писмено доказателство е Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от М. Ц. В., ведно с приложение - опис на недвижими имоти.

3

Представени са и скица на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. П., местност "М. П.", с площ 1 941 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - лозе, с номер от предходен план: 030014; скица на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. П., местност "М. П.", с площ 2 502 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с номер от предходен план - 032021 и скица на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. П., местност "М. П.", с площ 3 593 кв. м., трайно ползване на територията земеделска, начин на трайно ползване на - нива, с номер от предходен план: 032022, както и удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за процесните недвижими имоти.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 174 от 11.12.2010 год. на директора на Областна дирекция "З." - В., с която са одобрени Протоколни решения № 1/03.12.2010 год. и № 2 от 07.12.2010 год. от проведени заседания на комисията, назначена със Заповеди, както следва: № 166 от 09.11.2010 год. и № 171 от 25.11.2010 год. по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, включващи списъци на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от картата на възстановената собственост на землищата на с. Б., с. Б.И., с. В., с. К., с. Л., с. З., с. П. и с. Ч..

Прието като доказателство е и Протоколно решение по реда на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ № 2 от 07.12.2010 год. от проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в землищата на с. Л., с. З., с. П. и с. Ч., включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 год.), съгласно приложение № 1 към раздел I, т. 1, неразделна част от решението. Установява се, че решението е взето единодушно с 5 гласа "за" и 0 гласа "против". Със същото решение са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землище В., включително преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 год.), по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно приложение № 1 към раздел I, т. 1, неразделна част от решението, а именно землищата на с.

Л., с. З., с. П. и с. Ч..

Представено като доказателство по делото е и Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 2 от 07.12.2010 год., касаещо поземлени имоти в землището на с. П., от което се установява, че процесните имоти са включени в приложението като земи общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ(ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 год.).

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели на ищеца З. Ц. Н., Б.Т.Т. и А.М.П..

От разпита на свидетеля З. Ц. Н. се установява, че познава ищеца от около 40 години, познавал и неговия баща. Свидетелят посочва, че неговия имот е на разстояние от 10 метра от имота на ищеца. Сочи, че тези имоти били ниви и лозя, впоследствие единия имот ищеца засадил с овощни дръвчета, а в другата изкоренили старите лозя и засадили нови.

Свидетелят посочва, че семейството на ищеца има зеленчукова градина. Сочи, че неговият имот е съседен на имота на ищеца, в който се намират лозята, овощната и зеленчуковата градина на ищеца. Посочва, че са му известни всички недвижими имоти на ищеца, защото 4 всички са разположени в близост до неговия. Свидетелят сочи, че откакто се помни ищеца обработва тези имоти. Посочва, че всяка пролет, когато започва резитбата на лозето ищеца посещава имотите ежедневно. Сочи, че поземлените имоти в местността М. П. никога не са били включвани в ТКЗС. Свидетелят заявява, че познава собствениците на всички имоти в тази местност и от тях знае, че недвижимите имоти никога не са били включени в ТКЗС.