Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 04.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 131/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
04.04.2024
Състав
Калина Георгиева Пейчева, Весела Калчева Спасова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл. 21 ал.1 · Семеен кодекс
  • чл. 32 ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ямбол, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20232300500131 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. С. В., чрез адв. Г. от АК–Ямбол, и въззивна жалба на Р. Й. Д. и Д. А. Д., двамата чрез пълномощника адв. А. Д. от АК–Ямбол, против Решение №659/09.12.2022г., постановено по гр.дело № 147/2022г. по описа на ЯРС, с което на основание чл.59, ал.1 ЗЗД са осъдени Р. Й. Д. с ЕГН ********** и Д.

А. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.*, местност „*, парцел *, бл. *, да заплатят на К. С. В. с ЕГН ********** от гр.*, ж.к.****, сумата от 7 157,50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата от 7 157,50 лева до предявения размер от 8 711,86 лева е отхвърлен като неоснователен; както и са осъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Й. Д. и Д. А. Д. да заплатят на К. С. В. сумата от 1116,91 лева разноски по съразмерност; а на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдена К. С. В. да заплати на Р. Й. Д. и Д. А. Д. сумата от 142,74 лева разноски по съразмерност.

С въззивната жалба на К. В. първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 7157.50 лв. до сумата от 8471.50 лева с твърдения за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност. Въззивницата сочи, че за отхвърлената искова претенция, възлизаща на сумата от 1314 лв., при изготвянето на заключението на вещото лице са предоставени касови бележки, на които изрично е посочено, че става дума за промишлени стоки от строителен магазин, които безспорно са били необходими за ремонта на жилището им и 1 без които не е могло да стане извършването му. Сочи се още, че за тази сума има представени по делото писмени доказателства, които не са оспорени от ответниците, като последните не са оспорили обстоятелството, че материалите са купувани по време на ремонта и разходите са направените във връзка с извършвания ремонт. Иска се ЯОС да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да осъди ответниците Р. Й. Д. и Д. А.

Д. да заплатят на ищцата К. С. В. претендираната сума от 8471.50 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите по тази жалба Р. Й. Д. и Д. А. Д. не са се възползвали от правото на писмен отговор и не са изразили становище по нея.

С въззивната жалба на Р. Й. Д. и Д. А. Д. първоинстанционното решение се атакува в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 7 157,50 лв., с твърдения за неправилност поради необоснованост. Въззивниците сочат, че липсват данни, дали с извършените строителни дейности наистина се е увеличила стойността на жилището им и с колко, като първоинстанционният съд без мотиви е приел, че същото е с увеличена стойност - стойността на вложените материали и труд, без да анализира, кои от тези дейности са наистина подобрения, увеличили стойността на имота им.

Сочат още, че ако са извършени някакви, дори строително -ремонтни дейности, които обаче не са довели до увеличаване стойността на имота, за подобрения не може да става дума, тъй като подобрения са онези неща, които са извършени в имота и покачват неговата стойност. Излагат се твърдения, че в уважената част на иска е включен и трудът, който никога не се е твърдяло, че е заплащан от страна на ищцата или семейството.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата К. С. В., чрез адв. Г. от АК–Ямбол заявява становище за неоснователност на жалбата на Р. Й. Д. и Д. А. Д..

Посочено е, че в с.з. ответниците са приели експертизата и не са оспорили стойността на извършените подобрения, нито факта, че се касае именно за подобрения в имота, както и факта, че не може да бъде изчислено увеличението на общата стойност на имота, тъй като е минало време според вещото лице. Ответниците не са оспорили и факта, че са извършени тези подобрения, нито по вид, нито по размер и цена, а са се опитали да оспорят неуспешно само, с какви средства са извършени, защото синът им- свидетел по делото- изрично е обяснил, че са извършени със средствата от кредита, теглен от семейството му с ищцата, който той сега изплаща и търси половината от нея. Твърди се, че подобренията не са извършени през 2016 г., както се твърди в жалбата, а в един период от 2016 г. до 2019 г. вкл. със знанието и съгласието на собствениците. Счита атакуваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната от ответниците жалба и да потвърди атакуваното решение в обжалваната му част с присъждане на направените по делото разноски пред втората инстанция.

В с.з. въззивницата не се явява. Процесуалният й представител поддържа жалбата и иска в представена писмена защита уважаването й, съотв.

2 отхвърляне на жалбата на противната страна.

Въззиваемите по тази жалба и въззивници по своята, чрез адв. Д., поддържат жалбата си.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от К. С. В. от гр. * против Р. Й. Д. и Д. А. Д., двамата от гр. *, иск, с който се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата от 8711.86 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че ищцата и синът на ответниците са били съпрузи, чиито гражданския брак е прекратен с развод. Живеели са в жилище, собственост на ответниците, в което със средства от получени банкови кредити и работа в чужбина са извършили основен ремонт, направили са преустройства и са закупили обзавеждане. С труд са участвали и бащата на ищцата, и ответникът Д. Д..

След развода ответниците са се обогатили с увеличената стойност на имота за сметка на ищцата и техния син, които са направили разходи за ремонт и подобрения на обща стойност 17 423,22 лева, от които на ищцата е дължима половината сума.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК –* са оспорили изцяло исковете по основание и размер. Посочили са, че основният ремонт на апартамента на ответниците е извършен до края на 2016 г. и са се позовали на погасителна давност относно предявената претенция за ремонт на коридор, баня, спалня, хол и тераса. Заявили са, че ответникът е участвал с труд в извършените подобрения, а за ремонта на детската стая ответниците са дали на бившия съпруг на ищцата сумата от 5000 лв. в края на 2019 г.

ЯРС е приел за допустимо, но неоснователно възражението за погасителна давност, като с решението си е уважил иска за сумата от 7 157,50 лева-половината от изчислената въз основа на заключението на вещото лице сума, като е приел, че ищцата и синът на ответниците са извършили основен ремонт на жилището, в който са вложени средства от теглен кредит, рефинансирането му и от заработеното от съпрузите при работата им в Германия. Намерил е, че доколкото подобренията, извършени в семейното жилище, са сторени по време на брака на съпрузите, съвместният принос на двамата се предполага до доказване на противното. ЯРС се е аргументирал с обстоятелството, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че извършените строителни работи са довели до увеличаване стойността на жилището, а наред с това не е установено ищцата да няма принос в подобренията. Изтъкнал е факта, че бащата на същата е участвал с труд в част от строителните работи, а липсват данни, които да обосноват извод, че ищцата не е полагала грижи в домакинството или за отглеждане на детето, родено по време на брака й със сина на ответниците, поради което и обстоятелството, че кредите са теглени от негово име, не обосновават извод за липсата на съвместен принос на ищцата при извършените в семейното 3 жилище, собственост на ответниците, подобрения, довели до увеличаване стойността на същото.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не е спорно, че ищцата и синът на ответниците Й.Д.Д. са сключили брак на посочената в исковата молба дата- 11.12.2015 г., прекратен по взаимно съгласие с представеното Решение № 21/05.03.2021 г., постановено по гр.дело № 2322/2020 г. по описа на ЯРС, с което е утвърдено споразумението по чл.51 СК между съпрузите, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*, к-с „****, е предоставено на съпруга.

Не се спори, а и от показанията на свидетелите на ищцата П.К. -без родствена връзка със страните, С.С. -баща на ищцата- и св. на ответниците Й.Д. –техен син и бивш съпруг на ищцата- се сочи, че бившите съпрузи са живеели в апартамента на родителите на съпруга. За да направят ремонт на жилището, през 2016 г. им е бил отпуснат кредит в размер на 15 000 лв., рефинансиран през 2017 г. с втори кредит в размер на 25 000 лв.. За последния ищцата е представила справка от „ЦКБ“ АД и Погасителен план от 09.05.2017 г.. Ремонтът е започнал през 2016 година. В ремонтните дейности са участвали съпругът Й.Д., бащата на ищцата С.С. и ответникът Д. Д.. По тази причина не е заплащан труд на майстори (св. К. и Д., който признава, че веднъж само е ползвал майстор преди раждането на детето, а св.С. сочи участие на майстори само за поставяне на плочки в банята и външно саниране).

Св. С. дава показания, че е правил шпакловки, зидане, боядисване, поставяне на фибран на пода. В банята е сменена ВиК инсталация, поставени са били плочки, теракота, осветление. В хола и терасата на хола са направени преустройства- последната е превърната в кухня. Поставена е нова дограма, изолация на стените и на пода. В спалнята също е поставена нова дограма.

Детската стая е преобразувана изцяло, т.к. първоначално е била кухня.

Средствата от кредита не са били достатъчни за обзавеждане, затова съпрузите са заминали за Германия за няколко месеца. След това в детската стая е извършен ремонт през 2019 година. Тогава е направено и външното саниране от наети майстори.

В показанията на св.Й.Д. се сочи, че през 2012 г. той е направил ремонт на спалнята. През март 2016 г. е започнало събарянето на старата дограма.

Баща му е помагал за ремонта (сваляне на тапети, изкъртване на мазилката до бетон, подготвяне на стените за следващата операция, изграждане на тавани, слагане на изолации, бар-плотове, секции, шкафчета), също са участвали и приятели на свидетеля. Изкъртили са всичко по трите тераси– две северни и една южна, градили са с итонг тухли, за да сложат ПВЦ дограма. Бащата на ищцата е помагал с шпакловане (в хола) и боядисване. До раждането на детето на свидетеля на 15.07.2016 г. са били завършени грубите строителни работи -по терасите, хола-всекидневна, прекарана ВиК инсталация до терасата, преустроена в кухня, и банята. Това е завършеното до Коледа на 2016 г. През 2017 г. са закупувани предимно мебели в стаите със средства от кредита -холова секция, спалня. Първият кредит е използван за грубите 4 работи, а вторият- за нужните мебели. В детската стая са започнали ремонт февруари 2019 г. и са приключили три месеца по-късно –до началото на юли.

Св.Д. заявава, че за този ремонт баща му е дал 5 000 лева, разходени на нужди на семейството (вкл. зъболекари). Само съпругът е плащал кредита.

Свидетелят отрича ищцата да е участвала с пари в ремонта, вкл. спечелени от Германия, където са работили през 2017 и 2018 г. Парите от работата им са се намирали в отделни банкови сметки на името на всеки от съпрузите и са управлявани от всеки поотделно. Закупували са понякога заедно материалите за ремонта, но само със средства на съпруга, който е плащал и с банковата си карта. С парите от Германия са закупени мебели, техника и автомобили на всеки от съпрузите (със средствата от 2017 г.), както и е правен ремонт на детската стая (със средствата от 2018 г., спечелени само от съпруга).