Решение № 3246 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3246 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Е. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110216122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Е. Е. Н. ЕГН ********** от град *** обжалва наказателно постановление (НП) № 24-4332-031226/01.08.2024г. издадено от Г. В. Б.началник група в СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което са наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 120 лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява, развива писмени съображения, позовавайки се на изтекла давност.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На

***., около

16:20 часа,

1 в град

София, на ул.“Хенрик

Ибсен“движещият се в посока от бул.“Гоце Делчев“към ул.“Луи Айер“ лек автомобил“Мерцедес Е 250“с рег. № ***, собственост на Е. В. Д., управляван от Е. Е. Н., реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил“Киа“ с рег.

№ ***, тъй като водачът не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, не спрял, за да установи нанесените щети и не уведомил контролните органи на МВР.От съдържащите се в административнонаказателната преписка материали, сред които и декларация от А. И. Г./л.9/, се установява, че автомобила му бил ударен от намиращо се непосредствено зад него МПС, на ***., около 16:20 часа, преди светофара, на ъгъла с улица“Луи Айер“ в град София.В докладна записка от полицейския служител В. В./л.13/се сочи, че на гореописаните дата и място, на около 30 м.преди ул.“Луи Айер“, лек автомобил

“Мерцедес Е 250“с рег. № *** реализирал ПТП с лек автомобил“Киа“ с рег.№ ***.От заключението по изготвената в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза се установява, че механизма на реализираното на ***.около 16:20ч.в гр.София ПТП е следния:В лявата лента на улица“Хенрик Ибсен“, в посока мол“Парадайс“ и непосредствено преди светофара на ъгъла с улица“Луи Айер“, лек автомобил “Киа Просийд“ с рег.№ *** изчаквал на червен светофар на светофарната уредба и по неизвестни причини и обстоятелства, бил ударен отзад от лек автомобил “Мерцедес Е 250“с рег № ***, поради което възникнало леко ПТП с материални щети.След събитието, водачът на лек автомобил “Мерцедес Е 250“с рег № *** напуснал местопроизшествието.В протокола за ПТП, като видими увреждания по лек автомобил“Киа“ с рег.№ *** е описана – задна броня.Напусналият автомобил е ударил отзад лек автомобил “Киа Просийд“ с рег.№ ***.Вещото лице констатира, че установените щети са във връзка с поведението на водача на лек автомобил “Мерцедес Е 250“с рег № *** и именно субективните действия на този водач са допринесли за възникване на процесното ПТП, което е било предотвратимо – реализирано е на прав участък, с добра видимост, в светлата част на денонощието, но при недостатъчен контрол на управляваното МПС.Видно от представена пред АНО декларация от собственика на лек автомобил “Мерцедес Е 250“с рег. № ***/л.6/ - Е. В. Д., по време на описаното ПТП, той не е управлявал автомобила, тъй като от 24.09.2023г.до 25.12.2023г.се намирал в командировка в Германия и автомобила бил управляван от приятелката му Е. Е. Н..Факта, че шофирала лек автомобил “Мерцедес Е 250“с рег. № *** на датата ***.около 2

16:20ч.не се оспорва от жалбоподателката Н. в подадената от нея декларация/л.7/, но от нейна страна се сочи, че няма спомен конкретно къде е шофирала, както и се отрича участие в ПТП, което не съответства на останалия доказателствен материал и следва да се приеме като опит да се изгради защитна версия.

За констатираните нарушения свидетелят Й. К. К. съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка, от заключението по изготвената в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза и от показанията на разпитания свидетел-Й. К. К..

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима, но неоснователна по следните съображения:

Възражението от страна на жалбоподателката за изтекла преследвателна давност е неоснователно.

В ЗАНН липсва разпоредба, уреждаща абсолютната давност за наказателно преследване.Поради това обстоятелство и съобразно съдържащите се в т.2 на съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, задължителни указания относно приложението на закона, както и с оглед разпоредбата на чл.11 ЗАНН, се прилага уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност, регламентирана в Наказателния кодекс. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5, вр. чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК или в продължение на четири години и половина, какъвто срок определено не е изтекъл в настоящия случай. Видно от съставения АУАН, деянието, за което е ангажирана отговорността на Е. Е.

Н., е извършено на ***.и абсолютната преследвателна давност би изтекла на 30.03.2028г.

АУАН е съставен на 23.02.2024г.за нарушение, извършено на ***.- в 6месечния законоустановен срок.Относно възражението, че НП е съставено на 01.08.2024г., а е връчено на 24.10.2025г., следва да се съобрази, че не е допуснато нарушение от категорията на съществените, още повече, че правото 3 на защита на жалбоподателя не е засегнато и същото може да се упражни и е упражнено в 14-дневен срок от фактическото връчване на документа.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП «Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват».В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, включително от заключението по изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обективно, Е. Н., със субективните си действия на водач предизвикала процесното ПТП, което е било предотвратимо – реализирано е на прав участък, с добра видимост, в светлата част на денонощието, но при недостатъчен контрол на управляваното МПС.

Н. не съобразила поведението си и с нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и липсват доказателства за обратното.

АНО правилно е квалифицирал извършените от обективна и от субективна страна нарушения, за които е наложил минимални по размер наказания, съответстващи на степента на обществена опасност на деянията.

Ето защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда, безспорно се установяват вменените на жалбоподателя нарушения, при спазена процедура по установяването им и законосъобразното съставяне на НП, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на АНО следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,36 евро, а в полза на СРС – направените по делото разноски за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 201,90 евро.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №

4

24-4332-

031226/01.08.2024г. издадено от

Г. В. Б.-началник група в СДВР,

Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което на Е. Е. Н. ЕГН ********** са наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 120 лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. Е. Н. ЕГН ********** да заплати на СДВР сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,36 евро, а по сметка на СРС сума в размер на 201,90 евро – разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на автотехническа експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5