Решение № 2939 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2939 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100504079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20001037 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело №53497/2019г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е отхвърлен предявения от ищеца Е. В. С. срещу „Е.****“ЕООД и НОИ, ТП София- град иск с правно основание чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР за установяване на осигурителен стаж за периода от 24.02.2016г. до 21.05.2018г. при работодател „Е.****“ЕООД. С влязло в сила на 06.08.2021г. определение от 13.07.2021г. на СРС исковата молба в частта по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от 22.05.2018г. до 13.08.2018г., е върната на ищеца и производството по делото в тази част е прекратено.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е. В. С.. Жалбоподателят поддържа, че представените по делото писмени доказателства установяват наличието на трудово правоотношение между ищеца и първия ответник за процесния период. Твърди, че между страните е сключен представения по делото писмен трудов договор, който е регистриран в НАП и е бил осигуряван за процесния период. Наличието на валидно трудово правоотношение не било оспорено от първия ответник. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска изцяло.

Въззиваемите ответници не са подали в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът НОИ чрез процесуалния си 1 представител оспорва жалбата като неоснователна първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло. и моли решението на

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

От представените писмени доказателства в първата инстанция се установява изискуемата съгласно чл.6, ал.1 и 2 от ЗУТОССР вероятност на твърдения от ищеца трудов и осигурителен стаж. Не са представени пред първата инстанция доказателства за наличие на предпоставките по чл.6, ал.4 от ЗУТОССР за допустимост на посочения от ищеца свидетел А.З.З. (посочен в молба от 30.07.2021г. на л.107 от първоинстанционното производство като „А. З. З.“), а именно- писмени доказателства относно това, че е работил или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж- от 24.02.2016г. до 21.05.2018г. Въпреки това свидетелят е разпитан във въззивната инстанция и от показанията му не се установява нито да е работил с ищеца в предприятието на дружеството- ответник през процесния период, нито въобще самият той да е работил там през този период. Свидетелят заявява, че е постъпил на работа през 2005г., след ищеца и са работили заедно 10 години, т.е. до 2015г.- преди началото на исковия период. Следователно ищецът не е провел пълно и главно доказване с позволените от закона доказателствени средства, по отношение на наведените от него в исковата молба твърдения и първоинстанционният съд правилно е отхвърлили исковете като неоснователни и недоказани.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение №20001037 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело №53497/2019г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3