Решение № 1911 от 17.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ /17.12.2020 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХVІ състав, в открито съдебно заседание от трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА

АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Варненска окръжна прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 242 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от Закона за отговороността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от М.М.Ж.,

ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, както следва: 1). против Министерството на правосъдието – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение в периода 11.01.2001г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане; както и мораторна лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г (когато е променен режимът на изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата молба; и 2). против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойнство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение, което съставлява нечовешко и унизително отношение през периода 01.06.2009г до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане; както и мораторна лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г (когато е променен режимът на изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата молба.

В съдебно заседание, проведено на

26.03.2019 г., процесуалният представител на ищеца прецизира исковата молба срещу двамата ответници, като пояснява, че същата е насочена:

1). против

Министерството на правосъдието – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение в периода от 21.06.2001 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г до окончателното изплащане на сумата; и

2). против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение, което съставлява нечовешко и унизително отношение през периода от 01.06.2009г. до 05.02.2018г., ведно с мораторна лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г. (когато е променен режимът на изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното производство лично и чрез пълномощника си адв. М.К. *** поддържа така предявените искове на всички посочени основания. По същество на спора изразява становище, че исковете са доказани по основание и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да бъде присъдено обезщетения в пълен размер според пълната така заявената му претенция. Подробно изложение по съществото на повдигнатия правен спор е представено във вид на писмено становище. Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38а от Закона за адвокатурата.

Ответниците – Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представляват от общ процесуален представител – ю.к. С.С. в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, която оспорва предявените искови претенции по основание и по размер. В писмен отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение по отношение на Министерството на правосъдието за целия период от 21.06.2001г. до 01.06.2009г., а по отношение на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ – частично. По същество на спора счита, че исковете не са доказани и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски по отношение и на двамата ответници.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна поддържа становището на ответника за погасяване по давност на предявените искови претенции преди датата 23.01.2014 г. на основание чл.110 от ЗЗД. По отношение на останалата част от исковата молба дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От ответниците са представени множество писмени доказателства, между които и две справки, изготвени от Началника на Затвора – Варна – Справка рег.№ 202/27.02.2019 г. (л. 39 – 42 от делото) и Справка рег. № 202/02.04.2019 г. (л. 60 – 62 от делото). От изложеното в тях е видно, че ищецът М.М.Ж. *** на 21.06.2001 г. за изтърпяване на кумулирано наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, която е изтърпяна на 28.06.2002 година. От посочената дата ищецът търпи друго кумулирано наказание за срок от 1 година и 1 месец, изтекло на 28.07.2003 г. От тази дата ищецът Ж. *** Присъда № 134/27.11.2001 г., постановена от Окръжен съд – Варна по НОХД № 1245/2001 г. „доживотен затвор без замяна“ на осн.чл.116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3, т.8 пр.2 и т.11 пр.1, чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1, и чл.152 ал.4 пр.3 от НК. М.Ж. е признат за виновен за това, че на 09.01.2001 г. в с. Николаевка, обл. Варна, при условия на опасен рецидив, умишлено е умъртвил лицето Я.П.М.(на 73 г.) като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост с цел да бъдат прикрити други две престъпления – изнасилване и кражба на чужди движими вещи на стойност 333,50 лв. С решение на Апелативен съд – Варна от 19.04.2002 г. и Решение № 582/15.04.2003 г. на ВКС на РБ присъдата е изменена на „доживотен затвор“. Изтърпява наказанието при специален режим, считано от 07.05.2003 година. От 26.06.2008 г. изтърпява наказанието при усилено строг режим, а от 01.06.2009 г. – при строг режим, поставен служебно с оглед настъпилите в ЗИН (отм.) законодателни изменения.

От съдържанието на цитираните по-горе справки е видно, че въз основа на съдържащите се в Затвора – Варна данни не може да се посочи в конкретния период в кои точно спални помещения е бил настанен л.св. Ж.. По данни от затворническото му досие и от подадени от самия ищец множество молби и искания, отправени до затворническата администрация, е направено заключение, че в периода от 2002г. до 2015г.е л.св. Мл. Ж. е пребивавал в спални помещения с № 17,24,25,22,19,23,20 и 15, но точно в кои конкретни периоди не може да се посочи по категоричен начин за всяко едно по отделно. От намиращата се в Затвора – Варна документация не е възможно да установи дали л.св. Ж. е бил настанен сам в спално помещение, или е бил настанен в спалните помещения с други лишени от свобода през периода, в който е изтърпявал присъдата си в ЗПС- I В коридор, ІІІ група.

От представените от ответниците доказателства е видно, и това не е било спорно между страните, че провеждането на престой на открито е регламентирано в изготвения в Затвора – Варна график за времето в ЗПС, като л.св. Ж. се е възползвал регулярно от тази възможност и е провеждал престой на открито по един час ежедневно.

В края 2016г. и началото на 2017г. е извършен основен ремонт на ЗПС. По време на ремонта личното време за престой на открито /място, оборудвано със спортни уреди/ е увеличено от 1 час на 1 час и 30 минути – време, което е дало допълнителна възможност на лишените от свобода за по-голяма двигателна и физическа активност. Към датата на изготвяне на първата справка – 27.02.2019 г., времето за престой на открито е намалено на 1 час и 20 минути по искане на лишените от свобода, настанени в ЗПС, да бъдат компенсирани с лично време от 10 минути за извършване на хигиенна дейност непосредствено след престоят им на открито. В Затвора-Варна, I В коридор, III група е обособена, като „Зона с повишена сигурност“ /ЗПС/. Настанените в „Зоната за повишена сигурност“ лишени от свобода, получили окончателни доживотни присъди, ползват втора група лично време. Останалите лишени от свобода, настанени в „ЗПС“, изолирани на основание чл. 248, ал.1, т.1 вр. ал.2 и чл. 249 от ЗИНЗС, ползват първа група лично време. Времето на двете подгрупи се отразява в графици – „график за лично време“ и „график за основните дейности в „ЗПС“. Със Заповед №2/2018г. на началника на Затвора-Варна е извършено архивиране на документите съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН“, и са унищожени ненужни документи, за които не се изисква съхранение за определен период от време, която категория попадат и „графиците за лично време и основни дейности“, поради което тези графици по обективни причини не могат да бъдат представени пред съда за периода до началото на 2018г.

Към датата на образуване на делото има действащи от 2018г. „график за лично време“ и „график за основните дейности в ЗПС“ в ІІІ група, в които са разпределени по дни и часове личното време, ползване на баня, време за хигиенизиране на помещенията и др. Сочи се, че действащите графици от 2018г. нямат съществени разлики от графиците, които са действали до началото на 2018г., преди изготвянето на актуалните.

Със Заповед № 1/05.02.2018г. на Началника на

Затвора-Варна ищецът Ж. е изведен от Зоната с повишена сигурност /ЗПС/ в общи помещения с други лишени от свобода за продължаване изтърпяването на наказанието си „доживотен затвор“ при строг режим. След извеждането му от ЗПС е настанен в I Б коридор, ІІ група, и последователно е пребивавал в спални помещения № 116 и 121, като не може да се посочи в кое от помещенията за какъв период от време. Към момента на изготвяне на справката от 27.02.2019 г. Ж. пребивава в спално помещение № 118 заедно с л.св. Валентин Йорданов Денев.

От представените от ответниците доказателства е видно, и това също не е спорно между страните в съдебното производство, че ищецът е участвал във всички общи дейности с останалите лишени от свобода, настанени в ЗПС, регламентирани с график за основните дейности и график на личното време в групата, касаещи участие в спорт, престой на открито, време за лична хигиена, религиозна дейност, библиотека, посещение на организирани от администрацията на затвора концерти и културни програми, включително и на територията на общите части в затвора, каквато е затворническата кинозала. Прави се уточнение, че предвид изолацията, наложена с присъдата, включването на лишените от свобода от тази категория в обучителни курсове и програми, касаещи боравене с инструменти, и практическа част, свързана със задължително извеждане от ЗПС, на практика е ограничено. В Затвора Варна се провеждат курсове и обучителни програми, свързани с нуждите на ГДИН от квалифицирана работна ръка, и такъв курс периодично е бил организиран за огняри.