Разпореждане № 78619 от 25.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 78619 гр. София, 25.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20221110144117 по описа за 2022 година Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД против В. П. В., ЕГН **********.

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е частично неоснователно, по следните съображения:

Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40003263760, сключен на 25.02.2021 г. между Профи Кредит България ЕООД, в качеството на заемодател и В. П. В., ЕГН **********, в качеството на заемополучател.

На основание сключения договор се претендира заплащане на незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 81,84 лева и незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 190,92 лева.

Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 81,84 лева незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за сумата от 190,92 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, следва да се отхвърли по следните съображения:

В заявлението е посочено, че с подписване на договора заемателя е поискал и закупил допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договор и става изискуемо с неговото подписване.

От представения по делото договор за кредит се установява, че размерът на предоставената главница е за сумата от 600,00 лева с лихвен процент на ден от 0,11 % и годишен лихвен процент от 40,90 %. Установен е размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в размер на сумата от 1 общо 600,00 лева и размер на вноската по тези задължения от 54,54 лева.

Съдът намира, че сумата от 81,84 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и сумата от 190,92 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, не следва да бъдат присъждани, доколкото се основават на постигнати между страните уговорки, които са нищожни.

Следва да се посочи, че р олята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства . В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.

Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.

№ 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.

2

Същевременно с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК се установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и възнаграждение за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните. Доколкото договорът за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размерът на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 600,00 лева, е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на общо 600,00 лева. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва.

Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.

Клаузите, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разходите за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможността за отлагане и погасяване на погасителни вноски, т.е. такива свързани с усвояване на заемната сума и изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи свързани с усвояване и управление на кредита. Нещо повече – възползването от услугите, посочени в т. 15.2 и 15.3 от Общите условия, не е обусловено единствено от заплащане на уговореното възнаграждение, а и от възникването на подробно установени предпоставки за приложение на всяка една допълнителна услуга.

3

Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лева.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 против В. П. В., ЕГН **********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 81,84 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за сумата от 190,92 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4