Определение № 340 от 23.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Монтана, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500208 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С Разпореждане № 335/18.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 276/2025 г., РС Б. е приел за основателно възражението на длъжника по чл.

414а от ГПК и е обезсилил Заповед за изпълнение № 254/09.06.2025 год. на РС Б., издадена по посоченото дело, в частта й, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми:

- 12,78 евро държавна такса и

- 64,13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съдът възприел становището на заявителя за поредността, в която да се погасят вземанията му и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата спрямо него заповед за изпълнение за следните суми:

- 61,91 евро – неплатени суми по партиден № М6834708, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2025 год. до окончателното издължаване,

- 15 € мораторна лихва, начислена върху неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партиден № М6834708 за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год.,

- както и за направени разноски по делото в размер на 12,56 €.

Посоченото Разпореждане е съобщено на длъжника В. К. Г. на 27.02.2026 год. и е обжалвано от нея с жалба 06.03.2026 год.

В жалбата се твърди, че е отсъствала от страната за периода 04.10.2024 – 31.05.2025 год., поради което не е станала причина за завеждане на делото и не следва да дължи разноски, тъй като в срока за доброволно изпълнение е погасила задължението си и е депозирала възражение по чл.

1

414а ГПК.

Моли съда да отмени Разпореждане № 335/18.02.2026 год., да приеме, че не дължи претендираните разноски по делото, да приеме, че задължението е погасено с извършеното от нея плащане и да не се издава изпълнителен лист за претендираните разноски.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговор на жалбата в размер на 76,59 €.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, при внесена държавна такса, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По ч.гр.д. № 276/2025 г. на РС - Б. в полза на " А." ЕАД, гр. С., срещу В. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., ул. Д. № ** и настоящ адрес: гр. Б., ул. Н. № *, ат. *, ап.*, е издадена Заповед за изпълнение № 254/09.06.2025 год. по чл. 410 ГПК за сумите:

- 121,08 лева – неплатени суми по партиден № М6834708, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2025 год. до окончателното плащане, - 29,34 лева – мораторна лихва върху неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партиден № М6834708 за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год.,

- 25, 00 лв. държавна такса, както и

- 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 02.12.2025 год.

В едномесечния срок за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 ГПК, на 03.12.2025 год. е постъпило възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК от длъжника В. Г., с твърдение, че са заплатени: сумата от 121,08 лева и сумата от 29,34 лева мораторна лихва, а също, че не е дала повод за предявяване на вземането и не дължи разноски. Към възражението е приложена вносна бележка от 03.12.2025 год. за сумата от 150,42 лева (76,91 €).

Настоящият състав намира, че макар длъжникът да не е посочил изрично в каква поредност погасява задълженията си, от представеното възражение и доказателствата към него може да се направи извод, че с извършеното плащане той е погасил главницата и лихвите. Извод за това се прави въз основа на факта, че длъжникът е посочил, че погасява конкретните суми и е възразил единствено срещу присъдените в полза на заявителя разноски.

Освен това сборът на сумите за главница и мораторна лихва върху нея за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год. е равен точно на 150,42 лв.

Неправилно кредиторът е отнесъл заплатената сума първо за погасяване на съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение и едва след това за погасяване на задълженията за лихви и главница. Съдебните 2 разноски не са част от предявеното със заповедта вземане, към датата на погасяването им не са били изискуеми и погасяването им не се извършва по реда предвиден в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Този ред обаче е императивно определен за поредността на погасяване на лихвите и главницата, поради което с платената сума са погасени изцяло задълженията на длъжника за лихви и главница.

Следователно съдът е следвало да обезсили заповедта за изпълнение за сумите 61,91 € (121,08 лева) – неплатени суми по партиден № М6834708 и 15,00 € (29,34 лева) – мораторна лихва за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год. и да издаде изпълнителен лист за сумите 12,78 € (25 лева) – държавна такса и 76,69 € (150 лева) юрисконсултско възнаграждение.

Разноски се дължат, тъй като видно от доказателствата по делото и противно на твърдението си, жалбоподателката е станала причина за предявяване на вземането – претендираните суми са за период преди твърдяното й пребиваване в чужбина, 03.07.2022-02.12.2022 год., те са по договор за предоставяне на съобщителни услуги, представляват периодични плащания и като такива са възниквали и падежирали ежемесечно. Като не е изпълнила в срок тя е станала причина за предявяване на вземането по реда на заповедното производство. Възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение не е въведено.

Затова обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение за държавната такса от 12,78 евро и 64,13 евро юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумите 61,91 € (121,08 лева) – неплатени суми по партиден № М6834708 и 15,00 € (29,34 лева) – мораторна лихва за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год. и да се разпореди издаването на изпълнителен лист за разноските – 12,78 € държавна такса и още 64,13 евро (общо за 76,69 евро – равностойността на 150 лева) юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода от спора разноски на заявителя не се присъждат.

По изложените мотиви, ОС Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 335/18.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 276/2025 г. на РС Б. в частта, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение № 254/09.06.2025 год., издадена по посоченото дело за сумите 12,78 евро – държавна такса и 64,13 евро юрисконсултско възнаграждение и е прекратил производството по делото по отношение на тези суми.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 335/18.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 276/2025 г. на РС Б. в частта, в която съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист за: - 121,08 лева (61,91 евро) – неплатени суми по партиден № М6834708, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2025 год. до окончателното плащане и

3

- 29,34 лева (15 евро) – мораторна лихва върху неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партиден № М6834708 за периода 20.08.2022 – 05.03.2025 год.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от 12,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумите от 12,78 евро (25,00 лева) държавна такса и още 64,13 евро (общо за 76,69 евро – равностойността на 150 лева) юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4