Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4228 от 01.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 76/2025
Вид
Решение № 4228
Подписан
01.10.2025
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330100076 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С. М. С. срещу КРЕДИ ЙЕС ООД. Твърди се, че на 09.08.2023 г. е получил от ответника паричен заем от 800 лв. Въпреки това не получил екземпляр от договора, погасителен план към него, нито ОУ.

Счита, че на това основание договорът е изцяло недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди, че на 01.11.2023 г. заплатил на ответника сума в размер на 1571,78 лв. Счита, че всичко платено над главницата е платено без основание, поради което моли за осъждане на ответника да плати сумата от 20 лв., недължимо платена по договора, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба. В хода на съдебното заседание размерът на иска е увеличен на сумата от 211,78 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът сочи, че в системата няма данни да е сключван договор за потребителски заем с ищеца, нито да е предоставяна сумата от 800 лв. във връзка с подписан договор за потребителски заем, както и на каквото и да било друго основание. Отрича също в полза на дружеството да е постъпвала сочената от ищеца сума в исковата молба. Отделно ищецът сключил с дружеството 4 договора за паричен заем, но били с параметри, различни от посочените в исковата молба.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за 1 основателността на който следва да е платена сумата от 211,78 лв. от ищеца на ответника, без основание в тази връзка.

Установява се от представените от ищеца извлечения от „ easy pay”, че на 09.08.2023г. ответникът превел на ищеца сумата от 800 лв. с основание „усвояване на кредит **********/09.08.2023г.“ От така извършеното нареждане и посоченото от самия ответник основание следва, че ответникът отпуснал на ищеца сумата от 800 лв. в заем. От представеното второ извлечение от „easy pay“ и от свидетелските показания се установява, че ищецът върнал по същия договор за кредит сумата от 1011,78 лв. на 1.11.2023г.

Ответникът не посочи основание, на което да е получил последната сума, нито представи писмен договор, във връзка с така дадената в заем сума от 800 лв., въпреки че съдът му е указал тежестта да докаже валидно правно основание за получаване на сумата, платена от ищеца.

Ответникът не твърди и не доказва основание да получи от ищеца сумата от 1011,78 лв. Самият ищец, обаче, твърди такова основание – договор за кредит № ********** от 09.08.2023г., който е посочен като основание и от ответника при превеждане на сумата от 800 лв. Ето защо съдът приема за доказано, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 800 лв. с № ********** от 09.08.2023г., който е реален.

Поради липсата на спазена писмена форма на договора за потребителски кредит, на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, този договор е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Доказва се плащане по същия договор на сума в по-голям размер – 1011,78 лв. Ето защо сумата над главницата от 800 лв. до платените 1011,78 лв., която сума е в размер на 211,78 лв., подлежи на връщане от ответника като дадена без основание с аргумент от чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Искът като изцяло основателен следва да се уважи, а на ищеца да се присъдят сторените разноски от 42,50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, да плати на С. М. С., ЕГН: **********, с адрес: *****************************, сумата в размер на 211,78 лв., платена от С. М. С. по договор за кредит № **********/09.08.2023г. и получена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД без основание, 2 ведно със законната лихва от 03.01.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати: на С. М. С., ЕГН: **********, сумата в размер на 42,50 лв. – за държавна такса; на адв. Д. Г. Б., с № **********, към АК Пловдив, сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3