Решение № 170 от 20.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Румен Б. Попов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600444 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. И. Х., служебен защитник на подс. Ж. В. Б., срещу присъдата с рег. № 49 от 31.07.2025г. по н.о.х.д. № 1164/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която той е признат за виновен в престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание три години и осем месеца лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея и с нейното допълнение е изразено недоволство от санкционната част на присъдата, като се настоява за намаляване на наказанието. Обръща се внимание на провокативното поведение на пострадалия в минал период, което се интерпретира като виктимологичен негатив, снижаващ степента на обществена опасност на деянието и дееца.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив контрааргументира искането за коригиране на санкционния избор на окръжния съд. Поиска потвърждаване на присъдата.

Адв. Х. не добави нищо ново към изложената в своите първоинстанционна пледоария и допълнителна въззивна жалба аргументация на искането за смекчаване на наказанието.

Конкретизира претенцията си за наказанието – да бъде намалено в или под тригодишния минимум и да се приложи института на условното осъждане.

1

Подсъдимият Б. се присъедини към обоснованата от своя защитник позиция, като относно размера на претендиранато намаляване на наказанието предостави на съда да реши.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, счете жалбата за неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата (включително с посочване на мястото, на което се намират по делото,) и на експертизите, окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ж. В. Б. е роден на **** г. в гр. Пловдив и живее в същия град без установено пребиваване, като води скитнически живот, занимава се с клошарство и просия и регулярно нощува по улиците. Той е българин, български гражданин. Не е женен, нито поддържа съпружеско съжителство. Неграмотен е. Не работи постоянно, а се наема епизодично като хамалин при товарно-разтоварни работи в кв. С.. Реабилитиран е за предходното си осъждане за грабеж през 2011г.

Свидетелят Б.И. стопанисвал дървена каравана, която се намирала на ул. „К.“ № ** в пловдивския квартал „С.“ – на ъгъла на блока, в който било жилището му. В караваната осъществал търговска дейност, като предлагал за консумация кафе, безалкохолни напитки и бира на няколко зелени пластмасови маси, всяка от които с по четири градински пластмасови стола.

На 13.08.2024 г. работел сам на караваната, като малко след 19.00 ч. там пристигнали св. С. Т. и подсъдимият Ж. Б., когото св. И. познавал като скитник и го наричал „Ш.“.

Новодошлите се настанили на една от масите, при което на св. И. направило впечатление тяхното алкохолно повлияване. Около 21.00 ч. пристигнал и св. И. А., който носел водка.

Заел друга маса. Подсъдимият и св. Т. си поръчали бира, но отпивали освен от бутилките бира, също и от донесена от последния бутилка от минерална вода с вместимост от 0.5 л. Св.

И. бил наясно, че в бутилката има ракия.

По едно време подсъдимият поръчал пилешка пържола. Св. И. му я приготвил и сервирал с кухненски нож за нарязване. Ножът бил с едностранно заточено острие и оранжева пластмасова дръжка, с обща дължина от 28.5 см. Само острието било с дължина от 14 см., а най-широката му част била 2,5 см.

Започнало да се свечерява, когато на караваната пристигнал и пострадалият – 64годишният М. С. К., известен като „С.“. И той бил бездомен и нощувал по улиците, като двамата с подсъдимия се знаели и понякога другарували. Настанил се на стол и разказал на св. И., че преди време се скарал с Б., без да уточнява причината за това. Когато К. пристигнал, не бил алкохолно повлиян, а пред караваната изпил две бири.

По едно време безалкохолните напитки привършили и св. И. отишъл до намиращ се в близост магазин, за да купи още. Докато го нямало, между пострадалия и подсъдимия 2 възникнал словесен конфликт с размяна на псувни, като присъстващите не разбрали причината. Б. се ядосал и решил да нанесе с ножа, който му бил дал св. И. за пържолата, дълбоко телесно увреждане на К. В изпълнение на намисленото той взел от масата пред себе си ножа, описан по-горе, обърнал се към св. Т. с думите „Сега ще видиш какво ще стане“ и приближил в гръб седящият на стол К.. Сетне замахнал отгоре надолу и му нанесъл удар в задната повърхност на гръдния кош, при което му причинил прободно-порезно нараняване вдясно с 8-сантиматров раневи канал. Острието преминало през кожата, подкожието, мускулите и 12-то ребро в дясно и навлязло в пространството зад коремницата (ретроперитонеално), където засегнало и десния бъбрек.

Пробождането било възприето от свидетелите Т. и А., които се намирали в непосредствена близост. Веднага след това подсъдимият хвърлил ножа на пода във вътрешността на караваната, вратата на която била отворена. Сетне опитал да побегне, но бил възпрян от Т. и А., които го накарали да седне на земята. През това време се върнал и св.

И. , който видял как св. Т. притиска с кърпа раната на пострадалия, за да спре кръвотечението. Забелязал и ножът с оранжевата пластмасова дръжка, захвърлен на пода на караваната, и настоял никой да не го пипа или мести до идване на полицията.

След малко пристигнал полицейски автопатрул, в състава на който били включени свидетелите Г. С. и К. Т., а също полицейския инспектор от Шесто РУП св. В. Ч., отговарящ за района на ул. „С.“. Свидетелят С. видял, че пострадалият е в съзнание, алкохолно повлиян, с нараняване ниско долу на гърба. Разговарял с него, при което научил, че се скарал със своя познат Ж. Б., който бил употребил алкохол, и в един момент бил намушкан от него с нож в гърба. Свидетелите Т. и А., а също подсъдимият потвърдили. След това св. С. видял захвърления във вътрешността на караваната голям нож с острие, оцапано в кръв.

Бил изпълнен оглед на местопроизшествието от дежурната следствена група, а направените фотоси били подредени във фотоалбум към огледния протокол – вж. л. 9 и сл.

ДП.

Преди това пристигнал екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия К. в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив. Нараняването на десния му бъбрек наложило оперативното му отстраняване. Пациентът претърпял общо две коремни операции и множество кръвопреливания, след което бил поставен на постелен режим. Поради влошаване на общото му състояние на 19.08.2024 г. бил интубиран и му била приложена апаратна вентилация. Била възникнала инфекция на белите дробове (пневмония) с неблагоприятен ход на протичане. Проведените оздравителни процедури не могли да овладеят състоянието на К. и на 31.08.2024 г. той починал.

Впоследствие откритото и иззето от пода на караваната хладно оръжие било представено за експертно изследване, като изготвената по отношение на него дактилоскопна експертиза не установила наличие на дактилоскопни следи (вж. л. 48 - 49 ДП).

В хода на досъдебното разследване била изготвена Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 1816/2024 г. (вж. л. 53-56 ДП). Обект на експертното 3 изследване били иззетите при огледа на МП кухненски нож (обект № 2) и тампон с червено кафява течност (обект № 1) от петното под пластмасовия градински стол, на който седял пострадалия при пробождането. Вещото лице установило по двата обекта (фиг. 1 и фиг. 2) наличие на човешка кръв (фиг. 3). Не била определена кръвногруповата й принадлежност поради липса на сравнителен материал. Кухненският нож не бил изследван за следи от биологичен материал.

На първата процесуална фаза е била назначена и изготвена и Тройна съдебномедициска експертиза на труп № 172/2024 г. (вж. л. 70-99 ДП), която е установила по трупа на пострадалия едно прободно-порезно нараняване с входна рана по задната повърхност на гръдния кош в дясно, с раневи канал преминаващ през кожа, подножие, мускули, 12-то ребро вдясно и десен бъбрек, наложило оперативното му отстраняване; макроскопски и микроскопски данни за двустранна пневмония на белите дробове, наличие на течност (ексудат) в гръдната кухина; ограничен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък; кръвопропиване в дясната половина на пространството зад коремницата (ретроперитонеалното пространство); кръвонасядане на кожата на дясна поясна област; охлузване на носа; охлузване над лявата вежда; охлузване на лява предмишница; охлузвания на десен долен крайник. Установила също стеатоза на черния дроб, уголемено сърце, генерализирана атероскероза, липса на фаланги на 2-ри и Зти пръст на лявата ръка с голяма давност и ръбец на ляво бедро с голяма давност.

Вещите лица са заключили, че прободно-порезната рана по задната повърхност на гръдния кош в дясно е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб.

Дължината на раневия канал е определена на 8 см., с посока отзад-напред, отгоре-надолу, отдясно-наляво.

Охлузването на носа, охлузването над лявата вежда, охлузването на лявата предмишница, охлузванията на десен долен крайник и кръвоизливът под меката мозъчна обвивка на малкия мозък били причинени от най-общото действие на твърди тъпи предмети по механизма на удар или притискане с или върху такъв или неговото тангенциално действие.

Установеното кръвонасядане в дясната поясна област представлява т.нар. „мигриращо кръвонасядане“. Подобен тип кръвонасядания се образуват извън мястото на травматичното увреждане поради стичане на изляла се в по-ниско разположени части на тялото под действието на гравитацията кръв. В конкретния случай въпросното кръвонасядане в поясната област било последица от излялата се в пространството зад коремницата кръв и кръвопропиването на меките тъкани в същата област (ретроперитонеален хематом), причинено от прободно-порезното нараняване в областта.

Липсата на фаланги на 2-ри и З-ти пръст на лявата ръка и ръбецът на лявото бедро били с голяма давност, вероятно в резултат на претърпени травми в миналото.

Непосредствената причина за смъртта на М. К. е двустранната пневмония на белите дробове, установена от находките при микро и макроскопското изследване на трупа. Вещите 4 лица са разяснили, че пневмонията е второто по честота усложнение в условия на болнично лечение, а причинителите – микроорганизми, предизвикващи възпалителни изменения в болнична среда, които обичайно са резистентни (нечувствителни) към голяма част от антибиотиците. Обездвижването и залежаването на пациентите, както и поставянето им на апаратна вентилация са окачествени като предпоставки за възникване на пневмония.

Проучвания сочели, че около 1 на всеки 100 пациенти в болница заболява от пневмония, а смъртта настъпва при 15% до 30% от заболелите. Обърнали са внимание, че починалият К. бил на постелен режим, претърпял две коремни операции и множество кръвопреливания поради нанесеното му прободно-порезно нараняване и поради влошаване на общото му състояние на 19.08.2024 г. бил интубиран и поставен на апаратна вентилация. Въпросните условия станали предпоставка за възникване на инфекция на белите дробове (пневмония), като тя протекла неблагоприятно и довела до смъртен изход въпреки проведената терапия.

Трупните изменения към момента на извършване на аутопсията отговаряли на датата на смъртта, фиксирана в медицинската документация: 31.08.2024 г. - 10:30 часа.

Според крайното експертно заключение основната причина за смъртта на М. К. – това е прободно-порезното нараняване на гръдния кош със засягане на бъбрека, което от своя страна довело до усложнение - пневмония, станало непосредствената причина за леталния изход. Така че от съдебномедицинска гледна точка е налице причинно-следствена връзка между установеното прободно-порезно нараняване и непосредствената причина за смъртта.